Красотата – проклятие или благословия? Мненията са колкото много, толкова и различни.
Ако попитаме някоя по – нелицеприятна жена какво мисли по темата, масовият отговор е : че красотата ти отваря много врати, че не е нужно да полагаш усилия и да се бориш в живота, обобщено : всичко ти е подарено! А дали е така!? Някой задава ли си този въпрос!?
Общо взето по – неугледните представителки на нежния пол са напълно убедени, че външната красота, която те не притежават в голяма степен, би им помогнала да постигнат всичко, което са желали, но не са успели да получат и за което животът въобще, и обществото в частност са им длъжни. Това психическо разстройство се дължи главна на злобата, понеже те влагат цялата си енергия в злорадство и озлобление не им остава време да видят красивите неща в живота, да намерят баланса и чара си…
Нека сега да погледнем и от другата страна, да си представим, че можем да влезем в кожата на някоя от тези красавици, който просто така се раждат, естествени, истински, неподправени. Те са хубави още от бебета, всички им се радват, щипят ги по бузките. Родителите са горди, децата растат щастливи и свободни, без комплекс, без озлобление. Идва момента на половото съзряване и ето там настъпва промяната, те се превръщат в едни красиви жени, вече не са деца. Привличат мъжките погледи, не страдат от липса на внимание. Съучениците (мъжката част) продължават да харесват красавицата и да се борят за вниманието й. Съученичките обаче обикновено се разделят на две основни групи – едната – това е групата на „най-големите приятелки”, до голяма степен лицемерие, а другата – групата на „мъжкараните против господството на хубавицата”. В този момент всеобщата любимка започва да губи сигурността, спокойствието, хармонията си. Представяте ли си – има и хора, които не я харесват! Това е ужасно, нелепо, невъзможно… Но факт. Тя не може да си представи какво я очаква, тя е свикнала хората да са искрени с нея, да я обожават, просто ей така, защото е красива, защото е изживяла щастливо детство, лишена е от чувство на злоба, ненавист, лицемерие…Красавицата просто не се е сблъсквала с тях. Следващата антифен група на хубавицата са отблъснатите ухажори, те започват да сформират нов нападателен фронт срещу нея. Обикновено протича със злобни и неприлични сплетни и измислици по неин адрес. Но никой не си дава сметка, че ако госпожицата реши да устоява всеки пожелал я с интимно внимание( а в повечето случаи точно такова внимание търси силния пол от нея, на него не му стиска да е с красива жена, нали красивите жени са тъпи, той дори не иска да опознае човека в нея) тя ще влезе в друга графа, още по-неприлична…
Така историята продължава с това, че хубавицата завършва училище. В университета нещата са горе-долу същите. Но идва един момент, в който тази цялата прелест – с красивите си коси, очи и форми, се гмурва в необятното море на трудовия пазар. Тук вече нещата тотално излизат от контрол. Защото на работното й място, освен добре познатите досега противникови групи (да припомним – на неприятелките и на отхвърлените ухажори) се добавят още няколко, а именно – на злобните позастаряващи колежки (а те могат да бъдат два вида – бивши хубавици и просто нелицеприятни жени), на женените колеги (хем им се иска, хем не им стиска, поради което не могат да я търпят), на шефовете (на тях също им се иска, повече им стиска, но понеже са шефове, въобще не мислят да падат в краката й, тя е служител все пак).
Едно е сигурно – към красавицата няма нормално отношение като към нов работник или служител. Нея по ботевски или силно я любят, или силно я мразят. Освен личното отношение, красивата колежка трябва да бъде подготвена, че я чакат още проблеми в развитието на кариерата й . Първо – тя трябва непрекъснато да доказва, че не е любовница на някой шеф. Въпреки че колкото и да го доказва, скритото съмнение винаги остава. Второ – тя трябва двойно повече да работи, за да защити назначението си като професионалист, а не като протеже (заради външния вид естествено). Трето – тя трябва двойно повече да чете, за да демонстрира интелигентност и да се бори с преобладаващото мнение, че щом е хубава е 100% тъпа. И накрая – ако успее да премине през всичко това – хубавицата трябва да развива и други сфери в живота си, като създаването на семейство, поддържането на приятелства, личната си хармония… Е все още сигурни ли сте, че красотата е такава благословия!?
