Дни преди вождът на СССР и заедно с това „баща на народите“ Йосиф Висарионович Сталин да чества своя 70 годишен юбилей работническите колективи на най-големите варненски предприятия и фабрики във Варна подемат инициативата морската столица да носи неговото име. На 15 декември 1949 г. е гласувана резолюция, с която работниците настоявали Градския народен съвет да вземе решение за преименуването. Решението се приело с пълно единодушие, като освен това, чрез ЦК на БКП било решено лично генералисимусът да бъде помолен да се съгласи да стане първият почетен гражданин на гр. Сталин.
Следобед на 20 декември, пред 40 хилядното множество на площад „Независимост” било прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Само ден след като древният морски град получава името му, Сталин е обявен и за почетен гражданин. Не след дълго на входа на Морската градина е издигнат паметник на патрона на града. Според местните краеведи тогавашната местна власт е имала основание за това. Когато съветските войски завземат Варна, в Москва по нареждане на Сталин отекнали салюти. С това градът става единствената в България значима завзета „цел“.
За да не останат по-назад от вечния си съперник, достойният отговор на бургаските комунисти бил техния град да се преименува на Ленин. Името на Вожда на световния пролетариат до такава степен вдъхновило местните партийни функционери, че те с пламенна жар се заловили да реализират идеята си.
Според местните архиви, през 1950 г. председателят на Общинския народен съвет Неделчо Талев докладва, че градският комитет на БКП, окръжният комитет на БКП и градският комитет на ОФ са направили предложение за преименуването на Бургас на Ленин. Талев обяснява, че „смяната на името е обсъждана нашироко от низши политически и масови организации, че са постъпили предложения от партийните ръководства и профорганизациите на предприятията на територията на Съвета. От тях се вижда, че този въпрос е навлязъл в решителна фаза, че преименуването на Бургас на името на Ленин е желание на широките трудови маси в града.” За да бъде още по-убедителен в правотата на своите намерения др. Талев твърди, че „няма да се намери нито един честен и здравомислещ гражданин, който да се противопостави на решението да се свърже името на града с името на най-великия човек на нашата епоха, знамето на всички потиснати и онеправдани хора.” Още повече, че според него, настоящото име на града не било свързано с историята, нито имало данни, които да разкриват особено важната му роля в миналото.След като обсъжда предложението, Градският народен съвет решава да запознае официално с него Президиума на Народното събрание. Какво е станало после не е ясно, но е факт, че историята на Бургас не помни градът да е носил името на Ленин.
Какво ли объркване щеше да настане за мореплавателите, които акостират на Черно море. Нали уж Сталинград и Ленинград са в Съветския съюз, а на практика са български пристанища?
Идеолозите на Октомврийската революция все пак достойно са били увековечени и в Бургас. Пак през 1950 г. общината решава улицата водеща към Морската градина „Богориди” да бъде преименувана на ул. „Сталин” в чест на 70-годишнината на Йосиф Висарионович. С това име емблематичната бургаска улица се „кичи” само няколко години, тъй като след смъртта на Сталин името й е променено на… „Ленин”.
Когато в България новината за кончината на Сталин е официално съобщена, хиляди хора не крият сълзите си. Цялата страна потъва в траурни знамена. Радиото свири безспирно траурна музика. Провеждат се траурни събрания. Въоръжени партийни активисти заставали на почетна стража пред бюстовете, барелефите и портретите на Сталин, а вестниците съобщавали колко покрусен от загубата на великия вожд бил град Сталин. Минава време, XX конгрес на КПСС през 1956 г., развенчава култа към личността на Сталин. У нас настъпва „Априлската пролет’’, а Варна си възвръща хубавото име. Това става с указ на Президиума на Народното събрание от 20 октомври 1956 г.
Паметникът,който се е намирал на мястото на Слънчевия часовник при входа на Морската градина, продължил строго да наблюдава варненци и гостите на града още известно време. В една тъмна нощ обаче, монументът на диктатора тайно е съборен и изчезва. Деянието било извършено по държавно-партийна поръчка. Познавачите на историята на града твърдят, че произведението на социалистическото изкуство е било изхвърлено във Варненското езеро. Според други го погълнало морето. И досега паметникът не е намерен, пък и никой не го е търсил. Почетното гражданство на Сталин обаче си остава в сила и до ден-днешен. А за носталгично настроените все още по старите варненски улици могат да се видят капаци на канализацията, произведени в гр. Сталин.
