Вижте как да разпознаем истинското от фалшивото сирене

Опасно ли е сиренето, което не е зряло 45 дни, и как да разпознаем зрелия и качествен продукт от некачествения – отговори на тези въпроси дадоха по bTV Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите в България, специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова, молекулярният биолог д-р Сергей Иванов и началникът на дирекция „Контрол на храните“ в Българската Агенция по безопасност на храните (БАБХ) д-р Александра Борисова.Лично аз смятам, че едно зряло сирене на пръв поглед трябва да е бяло до светложълто, краищата му трябва да бъдат прави, не заоблени, и при допир през опаковката не трябва да ви хлътва палецът, каза Байкова.
 
Когато разчупим истинско зряло сирене, то не се рони, получават се заобляния на повърхността. Освен това трябва да има приятен млечно-кисел вкус, не горчив, трябва да има мекота, но не и гумен вкус, обясни Присадашки.
 
В пряко включване от манра в Пазаржик обясни, че Качественото бяло саламурено сирене трябва да е произведено от качествено мляко, при спазени всички етапи на технологията, с вложени качествени суровини и трябва да е зряло минимум 45 дни за краве мляко и минимум 60 дни – за овче. Като се среже, повърхността трябва да е лъскава, в противен случай в него има включени много суроватъчни протеини. Разликата с имитиращия продукт на първо място е цената – евтиното сирене не е произведено по Българският държавен стандарт, обясни главният технолог на мандра в Пазарджик Илиян Илиев.
 
Кръстина Русева – мениджър качество в мандрата, обясни, че времето на зреене не е достатъчен гарант за качество, има други параметри, като водното съдържание и киселинност.
 
На въпрос опасно ли е сирене, което не е зряло 45 дни, д-р Сергей Иванов отговори, че има „повишен риск от развитие на патогенни бактерии, така че е малко по-опасно, но това е от малките хитринки на млекопроизводителите“. Опасността се определя с анализи, а рискове в България има, каза още той.
 
За мен по-голяма опасност са откровените фалшификации – прибавянето на палмово масло и трансглутаминаза, както и прикриването на тези проблеми от страна на контролиращите органи, каза Иванов. Той обвини БАБХ, че не разпространява информация за засечени опасни продукти на пазара.
 
Според д-р Александра Борисова потребителите не трябва да се притесняват от гледна точка на безопасността, защото Агенцията извършва достатъчно ефективен контрол, качеството е друг въпрос. По думите ѝ се проверява дали съдържанието отговаря на етикета. Борисова припомни, че БДС от 2010 г. не е задължителен и го прилага, който иска.
 
Присадашки посочи, че според него трябва да се създаде национален стандарт за българското бяло саламурено сирене, и ако е пакетиран като такова, продуктът трябва да отговаря на съответните изисквания. Освен това той увери, че 90% от българските млекопреработватели произвеждат качествени продукти.