Минаха почти 3 месеца откакто дойдохме в Англия аз, съпругът и детето на 1г 6м.В предния материал ви разказах накратко за нашето решение да заминем в чужбина и обобщих малкото предварителна информация, която бяхме успели да съберем. Естествено, оказа се, че някои неща “не са баш така” както сме ги мислили.
ПЪТУВАНЕТО СЪС САМОЛЕТ
Препоръчвам ви директен полет – качвате се от София, слизате в Лондон (или в който друг град сте избрали). Ние си взехме не-директен полет с едно прекачване в Париж, където си изтървахме връзката и ни загубиха багажа. Чакахме няколко часа на летището и беше голям кошмар. Французите са отвратителни и гледат презрително на всеки, който не е французин. Това не се отнася само до източно-еврпейците като нас, а включва също американци, англичани, италианци, всякакви.
Пътуването с малко дете в самолет не е лесно. Деца под 2 години могат да пътуват без отделен билет, като седят в скута на някой възрастен, но не ви го препоръчвам. Ние бяхме взели отделно място на Никито – не знам ако трябваше да седи в мен как щяхме да издържим.
Може някои компании да ви позволят да сложите детето на отделна седалка ако мястото е свободно, и ако е точно до вашето място – ние не искахме да рискуваме.
Детската количка може да я качите в самолета (заедно с ръчния багаж) САМО АКО е сгъваема. За това не се плаща допълнително. По този начин можете да си ползвате количката веднага щом кацнете.
КАЦАНЕ В АНГЛИЯ
Ние имахме предварително резервиран (т.е. платен) хотел за първите 5 дена. От летището в големия град имахме предварително резервирано (т.е. платено) такси, което ни закара до хотела в малкия град.
Както споменах, понеже си изтървахме връзката в Париж, като пристигнахме в Англия нямахме нито куфарите, нито количката. Имахме само малкото ръчен багаж, който си бяхме взели в две раници и едно сакче. Сакчето беше на Ники – на нея й се полагаше отделно ръчен багаж, понеже пътуваше с отделен билет.
Лаптопа също беше с нас и още на другия ден се заехме да си уреждаме нещата.
Първото нещо за нас беше банковата сметка, защото в брой си бяхме взели само 500 паунда. Искахме да си отворим банкова сметка, в която да ни преведат парите от България, и с тях да задействаме останалите неща – най-вече квартирата.
ОТВАРЯНЕ НА БАНКОВА СМЕТКА В АНГЛИЯ
Предварителната ни информация беше, че отварянето на банкова сметка в Англия е сравнително бързо и лесно, и ако случайно някоя банка откаже, просто отиваме в следващата или по-следващата и така докато намерим банка, която да ни отвори.
Това беше първият голям проблем, с който се сблъскахме – отварянето на банкова сметка. Питахме във всички 5 или 6 банки, които бяха на центъра, и навсякъде ни отказаха – любезно, но категорично. Искаха да имаме “permanent address” (постоянен адрес), т.е. адрес, който не е хотел и който е на наше име. Как се доказва това, питам аз? Доказвало се с представянето на сметка на наше име.
Естествено нямаше как да представим адрес, след като нямаме квартира. А квартира нямаше как да имаме без банкова сметка – дори и да имахме пари в брой да платим 6 наема предварително, агенцията за имоти не приема плащания в брой, а само и единствено по банков път или с карта.
Най-сетне намерихме начин с помощта на един мой виртуален познат – англичанин. Той ни помогна да си открием банкова сметка, като написа писмо до банката, че живеем при него и предостави сметки на свое име, за да докаже адреса си. Другото, с което ни помогна беше, че ни каза да използваме онлайн-заявката за откриване на сметка, а не да ходим на място в банката.
Това беше първия ни сблъсък с английската система. Тук често се случва така, че нещо е позволено централно, но локално служителите не са наясно и казват “не”. В случая с банката трябваше нашият приятел Дейвид да донесе принтирани общите условия на банката и да ги покаже на местната служителка и после да говори с нея половин час докато й обясни че ДА, неговите приятели от България МОГАТ да си отворят банкова сметка при тези и тези условия. Дори тогава служителката отиде да звъни до централата и им трябваха 2 дена да изяснят въпроса вътрешно.
Най-накрая ни казаха, че ще ни приемат, и до 1 седмица да очакваме по пощата да пристигне банковия договор. (Пощата на адреса на Дейвид.) След това да подпишем, да донесем документите в офиса на банката, и да чакаме до 10 дена да ни пристигне номера на банковата сметка (по пощата) и дебитните карти (по пощата).
Тук в Англия всичко се прави по пощата.
НАМИРАНЕ НА КВАРТИРА В АНГЛИЯ
След като си уредихме банкова сметка (което впрочем беше ужасно стресиращо и притеснително за нас, на никой не му се слушат обяснения “ама ние това, ама ние онова” – има си Система и Системата е всемогъща, няма никакви изключения от правилата, влизане в положението или каквото и да е – всичко се прави според Системата; о, и освен това постоянно валеше и нямахме количка за Николета) – та, почнахме да си търсим квартира.
Предпочитахме да си намерим нещо обзаведено и – много важно – да можем да се нанесем веднага.
Като казвах на агенцията “веднага”, имах предвид едва ли не от днес за утре – примерно днес ако харесаме квартира, утре да я платим, и най-късно вдругиден да се нанесем. Хотелът ни струваше средно по 50 паунда на вечер, отделно такси до града 5 паунда в едната посока, да не говорим че нямаше къде да се перем и да си готвим.
Обаче под “веднага”, тук се разбира до 1-2 седмици.
Много имоти се пускат под наем още преди сегашния наемател да е освободил имота. (Затова на обявите трябва да се гледа датата “available from”.) По принцип нормалното е: бавно и без да се бърза англичаните гледат имотите под наем. Много от тях са “available from” след две седмици, месец или повече. Огледи се правят само с предварителна уговорка – от днес за след 2-3 дена, от днес за утре почти невъзможно. Тук всичко се прави бавно и без да се бърза.
Та гледахме обяви само с “available now”, което означава че в момента имотът е празен и никой не живее там.
Взели си поука от случая с банката, решихме ПРЕДВАРИТЕЛНО по интернет да харесаме конкретни имоти, ПРЕДВАРИТЕЛНО да пишем на агенцията че искаме да се срещнем с тях във връзка с тези конкретни имоти, и ПРЕДВАРИТЕЛНО да пишем че търсим да се нанесем спешно и молим да имате това предвид при всички случаи.
Тук в общи линии няма практика, както е в България, да влезеш в офиса на агенцията или на банката и да седнеш да говориш с някой и да му обясниш за какво става въпрос. Всичко е само с предварителна заявка и основно по имейл, доста по-рядко по телефона.
Предварително бяхме проучили, че за квартира ще трябва да платим 6 наема + депозит предварително, и то пак само ако съответния собственик на имота се съгласи да ни вземе.
Отварям една скоба. Ние работихме през агенция, което е официялния и най-сигурен начин. Може да се търсят квартири и директно от частни лица през сайтове като gumtree . Тогава нещата стават много по-лесно и бързо, без да се плащат толкова много наеми накуп – обикновено е първи + последен наем (т.е. 2 наема) и депозит.
Притеснени от бавното развитие на нещата с квартирата (не бяхме го очаквали), решихме да видим и gumtree . Там обаче не останах с добро впечатление – много обяви звучащи “прекалено хубаво, за да е истина”. Малко и лоши снимки, които не дават добра представа за имота. Частни лица, които са си оставили телефона, но като звъннеш и само гласова поща.
Въпреки всичко успяхме да се свържем с един и си уговорихме оглед след няколко дена, в събота. Отидохме на оглед. Оказа се, че не било самостоятелна къща, а голяма къща разделена вътрешно на “апартаменти” – два на първия етаж и два на втория, с общо вътрешно стълбище. Миришеше ужасно. Посрещна ни един негър. Показа ни свободния “апартамент” – стая и кухня в лошо състояние. Искаше ни само 1 наем и 75 паунда депозит и можело да се нанесем утре. Наемът беше 450 паунда. Благодарихме и си тръгнахме.
Сега, не казвам че gumtree обявите са толкова лоши навсякъде, просто това беше нашия късмет.
След няколко дена най-сетне дойде време за огледите ни с агенцията. Тук е задължително да се направи оглед, преди да се вземе жилището – не дават само да си харесаш по снимки и предварително да кажеш “взимам го”. Огледахме (с такси) три къщи и се спряхме на една. Нашият приятел Дейвид се беше съгласил да плати от наше име наемите, а ние пък му преведохме парите по неговата си банкова сметка.
Къщата, която взехме е terraced house. Terraced houses са къщи, наредени долепени една до друга в редица. Нашата е в края на редицата, така че имаме съседи само от едната страна.
Къщата ни представлява две стаи + кухня и баня на първия етаж, и две спални на горния етаж. Първият етаж е на ламинат (нещо, което рядко се среща тук, повечето са на мокети, които бързо се цапат и миришат, защото тук всички си ходят с обувките вкъщи!), а стълбището и вторият етаж са на мокет. Ламинатът и мокетът са чисто нови, което много ни хареса. Отоплението е на газ с локално парно и чисто нов газов бойлер. Наем: 425 паунда на месец.
Къщата се дава необзаведена, което е стандартното тук – частично или пълно обзаведени е цяло чудо да намериш. В кухнята имаше само шкафчета и една готварска печка с аспиратор. Наем: 425 паунда на месец.
След като харесахме тази къща, платихме 180 паунда “такса” на агенцията за да ни обработи документите. Това им отне още седмица, за наше съжаление. Така че общо в хотела живяхме 2 седмици. Няма да ви описвам колко се зарадвахме, когато най-сетне ни се обадиха от агенцията, че документите са ни готови и да дойдем да ги подпишем. Подписахме, платихме, и взехме ключовете.
Като получихме документите разбрахме защо им е трябвало цяла седмица. Засичане на електромери и газомери – документ. Безопасност на газова инсталация – документ. Инвентаризация – документ. Кредитна проверка – документ. Договор, общи условия, допълнителни условия. Ключове, два броя, предадени, тествани – документ. Такса и депозит платени – документ. Защита на депозита – документ…
НАНАСЯНЕ И ОБЗАВЕЖДАНЕ НА КВАРТИРАТА
Междувременно в хотела бяха пристигнали куфарите ни от самолета, + количката. Ще ви кажа откровено, че първите ни седмици в Англия бяха ужасен кошмар – времето се случи ужасно ветровито и студено и дъждовно, нямахме количка, нямахме дрехи, нямахме банкова сметка, само 500 паунда в джоба. И с малко дете. Ходихме с такси да си занесем дрехите на една обществена пералня – 5 паунда насам, 5 паунда натам, и още 5 паунда на пералнята. Чудехме се как да храним Никито като не можехме да готвим нищо, нито дори една попара. Голям стрес беше. Нямаше къде да играе – навън студ и дъжд, в хотела една малка стая с едно огромно легло.
Но, добрахме се поне до това да имаме квартира. Трябваше да я обзаведем. Купихме си чисто нова пералня (200 паунда) и хладилник (200 паунда) макар че можехме да купим втора употреба за по 40-50 паунда – не искахме да рискуваме. Поръчахме кошарка на Никито от Argos (70 паунда) и легло за нас (250 паунда).
Всичко останало купихме втора употреба от т.нар. “charity shop” – благотворителни магазини. Те са на следния принцип: хората си дават там старите мебели, дрехи, техника, абе каквото се сетите – и после магазина ги продава на символични цени, като приходите отиват за дадена кауза. В тези благотворителни магазини има уникално запазени неща – ние си взехме на практика чисто нова маса и столове (40 паунда), диван и кресло (40 паунда), секция (40 паунда). Единственото друго беше доставката – 10-15 паунда, в зависимост от магазина.
Естествено купихме и много други неща – кухненски пособия и домашни потреби, основно. Мисля, че цялото обзавеждане, вкл. дреболии като чинии, чаршафи, кърпи и пр. ни излезе около 1000 паунда.
КОНСУМАТИВИ – ТОК, ВОДА, ИНТЕРНЕТ, ТВ И ДРУГИ
Месечните сметки тук са много – и на брой, и като суми.
Ток и газ обикновено са от един доставчик. Имат фиксирана месечна такса + потребление. Примерно фиксирани 50 паунда на месец, които покриват известно потребление, и оттам-насетне каквото допълнително се ползва се таксува. Обикновено хората си избират да плащат примерно 75 паунда на месец. Така ако лятото реално ползват 50 паунда, остатъка им се “кредитира” и после зимните месеци също плащат 75 паунда, въпреки че ползват реално 100 паунда. Ние сме сега на 50 паунда, но може би ще трябва да си вдигнем таксата.
Водата ни е фиксирана на 36 паунда без водомер – ползваме неограничено. Можем да си сложим водомер безплатно, ако искаме, и ако с водомера ни излиза повече, можем пак да се върнем на фиксирана такса.
Телефоните ни са на О2 – предплатени ваучери по 10 паунда. Важат 1 месец.
Телевизия и интернет и стационарен телефон на Virgin – 30 паунда на месец.
ТАКСИ, КОИТО ГИ НЯМА В БЪЛГАРИЯ
Тук има две такси, които ги няма в България – Council Tax и TV License.
Council Tax е общински данък. (Да, и в България го има, но е много малък.) Нашият е 100 паунда на месец, което не е малко. Хубавото е, че хората с нисък доход им се опрощава или намалява – при определени условия.
TV License е ТВ лиценз. От него се издържат британските телевизии, радиа, и съответно предаванията, които правят. TV License е задължителен и се плаща отделно от кабелната. Мисля, че беше 120 паунда на година, НО когато сте нови в Англия и плащате ТВ лиценз за първи път, трябва да го платите целия в рамките на 6 месеца. Т.е. не може да си го внасяте на 12 вноски по 10 паунда, трябват ви 6 вноски по 30 паунда или нещо подобно. Или може да си го платите наведнъж, естествено.
За боклука не се плаща нищо отделно, общинския данък го покрива. Странното е, че тук изхвърлят боклука веднъж седмично, и всеки си има частни кошчета за разделно събиране на отпадъците.
СМЯНА НА БЪЛГАРСКА ШОФьОРСКА КНИЖКА С АНГЛИЙСКА
По принцип може и да не си я сменяте – имате право да карате с европейска шофьорска книжка. Но тук английската шофьорска книжка е документ за самоличност и на нея ви пише адреса – нещо много важно за тях – затова ние решихме да си сменим българските шофьорски книжки с английски.
За целта се взимат едни формуляри от пощата, попълват се, прикачвате снимка, пъхате в плика българската си книжка и българската лична карта, плащате 43 паунда такса, пъхате в плика документа за таксата, и изпращате. До десетина дена ви идва новата книжка. По някое време ви връщат и личната карта по пощата, НО българската книжка вече ви я няма – не може да имате две книжки.
Това беше процедурата за моята книжка, която е обикновена, категория B.
Мъжът ми имаше категория C и трябваше да му поръчаме специален формуляр от сайта на DVLA (техния КАТ), който пристигна по пощата. Отново го попълнихме, сложихме снимка, пъхнахме вътре българската му книжка и лична карта + документа за платена такса (отново 43 паунда) и го пратихме по пощата.
КУПУВАНЕ НА КОЛА, ЗАСТРАХОВКА, ДАНЪК В АНГЛИЯ
Купуването на кола е доста елементарно – старият собственик ви къса едно талонче и праща големия талон на колата по пощата, и до няколко седмици вие получавате нов голям талон с вашето име на него. На нас ни препоръчаха да си купим кола НЕ от автокъща, а от частно лице. След като един цял ден обикаляхме автокъщи, можем да потвърдим тази препоръка.
Разбира се, ние искахме да си купим евтина кола – около 1000 паунда. Може би за по-скъпи или почти нови коли ще е по-добре от автокъща, но в нашия случай определено не съжаляваме, че си купихме от частно лице. Колата имаше всички документи и пълна сервизна история, което е много важно тук. Купихме си Mercedez A160 автоматик – да не харчи много 🙂
Пътният данък (road tax) зависи от колата, двигателя, горивото, емисиите, но като цяло не е много скъп. Нашият е 225 паунда на година или около 20 паунда на месец.
Застраховката (insurance) е голям проблем. Дори само third-party insurance (т.е. която покрива само щетите на другия) е много скъпа, а comprehensive – която покрива и вашите щети, + кражба и пожар, е още по-скъпа. Макар че аз лично видях много случаи, в които пълната застраховка излиза на същата цена като основната.
Застраховките за нови шофьори (млади, които сега са взели книжки) са ужасно скъпи, 4000-6000 паунда на година. Такива като нас, без история на каране в Англия, ги третират като нови шофьори. Затова мисля не е чудно, че много българи и изобщо “пришълци” лъжат в попълването на формулярите, за да им падне застраховката. Това обаче е много рисковано, защото ако ви хванат, повече никога няма да можете да си купите застраховка… е или поне ще ви е много трудно и скъпо.
Нещо много важно! Застраховките се купуват онлайн и съответно се попълват много въпросници онлайн. Има групови сайтове, където ви предлагат “най-добрите” оферти от всички компании, а има и директни сайтове на самия застраховател. Аз използвах групов сайт да ми намери оферти, после взех трите най-добри и отидох в директния сайт. Там получих още по-добра оферта.
Обикновено за застраховката ви питат Каква книжка имате? и От колко време я имате?. Съответно ако напишете Full UK License и сте я сменили преди месец, реално трябва да пишете 1 месец, дори да сте имали българска книжка 10 години. ВЪПРЕКИ ТОВА на английската ви книжка отзад има дата на издаване на първия ви лиценз т.е. датата на първата ви българска книжка. Според мен можете сравнително спокойно да използвате тази дата, и така застраховката ви ще е много по-достъпна. Ако пишете 1 месец може да ви даде цена от 4000-5000 паунда! Докато ако пишете 10 години може да е само 600 паунда.
Другото нещо, което гледат, е дали работите – и какво. Престижните професии са с много по-ниски застраховки. Тук можете отново да излъжете и да се пишете примерно адвокат. Ако не ви проверят – добре, но ако ви хванат…
Други фактори, които влияят на застраховката, са пола, годините, имате ли деца, къде и колко пътувате, и т.н. Но различните застрахователи ги третират различно. Например някои фирми дават добри цени на жените, защото ги смятат за по-внимателни шофьори, други – точно обратното.
След доста перипетии ние успяхме да си вземем застраховка за 1000 паунда годишно за мен и мъжа ми. Това е много скъпо, предвид че англичаните тук плащат по 200 паунда годишно, но пак е много по-добре от 4000-5000 паунда. Освен това имаше фирми, на които Системата им не позволява да сключите застраховка ако напишете, че не сте от UK. Не си губете времето да им звъните и да се обяснявате – тук Системата е всичко и изключения не се правят за никого.
