Неизгодни договори с частни производители на алкохол, нереални търговски отстъпки, нефактурирани доставки и сделки с нелицензирани търговци на спирт – това е установила финансова ревизия на Завода за преработка на спирт, поделение на “Захарни заводи” АД – Горна Оряховица, за периода 1997-98 г. От ревизионния акт става ясно, че държавният завод, чиято приватизация се бави вече втора година, е бил поставен в услуга на някои от големите частни търговци и производители на алкохол в страната. Преките загуби от тези сделки са за близо един милиард стари лева, а пропуснатите ползи от продажби под пазарни цени умножават тази сума двойно. В същото време натрупаните през последните години задължения на цялото дружество към края на 1998 г. надхвърлят 23 милиарда стари лева към доставчици, бюджет и социално осигуряване.
Според ревизионния акт № 709/21.06.99 през 1997-98 г. спиртният завод е трупал загуби от почти всички сделки с частни търговци и производители въпреки модерното си оборудване и стабилното потребление на спирт. “Сключени са договори за бартер на тръстикова меласа срещу спирт със завишени цени на влизащата в завода суровина и занижена продажна цена на произведения спирт, вследствие на което са нанесени сериозни щети на предприятието”, посочват ревизорите от Държавен финансов контрол.
В “системата на паяка”
Констатациите на ревизорите показват използването на класическата система за източване на държавните предприятия у нас след реформите през 1989 г., известна още като “системата на паяка”. По този начин редица частни фирми заставаха на входа и на изхода на големите предприятия, като им продаваха скъпи суровини, а купуваха от тях евтина продукция и реализираха огромни печалби. Предприятията задлъжняваха към държавата и много от тях достигнаха до фалит. Според ревизионния акт в “Захарни заводи” АД тази практика изобщо не е преставала.
Вместо цена на тръстиковата меласа, която се търгува на нива 50-60 долара на тон (според US Department of Agriculture National Molasses Report и Reuters) по световните пазари, или крайна цена от 85-95 долара/тон с включен транспорт и мита, в договорите с плевенската фирма “Марком” ООД например цената е 139 долара на тон, пише в акта. При сделката със софийската фирма “СИБС интернешънъл” ООД платената цена за меласата е 128 долара на тон, а в договорът с един от най-големите производители на алкохол и основен клиент на спиртния завод, “СИС индъстрийс”, цената е отново 134 долара на тон. След натрупването на значителни загуби за първите девет месеца на 1998 г. ръководството на “Захарни заводи” решава да извърши собствени доставки на меласа, които са на далеч по-реалната цена от 55 долара/тон франко Варна, или 89 долара крайна доставна цена. Пряко нанесените щети на държавния завод само от трите договора със “СИС индъстрийс” ООД за 1998 г. според ревизорите са над 177 млн. стари лева. При калкулирането на сделката по реални пазарни цени обаче загубите стават неколкократно по-големи. Според ръководството на частната фирма печалбата на СИС е далеч по-малка и е в рамките на нормалните 10%, тъй като те купували меласата от “Бейпар шугър” също на високи цени. Ако това е вярно, то означава, че или свръхпечалбата се реализира от “Бейпар шугър”, или декларираната стойност на митницата е занижене, за да се платят по-малко мита и такси от девненската фирма.
Сериозни загуби са натрупани и от цената, на която се е продавал готовият спирт. Въпреки регламентираните с вътрешни заповеди минимална цена от 720 долара/1000 литра (по-късно увеличена на 750) тези заповеди са били многократно нарушавани, а цената занижавана, включително и от тогавашния изпълнителен директорДимитър Димитров. Основанията за това са били търговски отстъпки за закупени големи количества спирт. Ревизията обаче посочва, че при неизпълнение на тези количества отстъпките са оставали, без да бъде потърсена разликата, а после са били подписвани нови договори, отново със значителни отстъпки. Голяма част от тези договори са сключени с нелицензирани търговци на спирт като например продажбата на 300 хиляди литра на Ейч Ди ООД – София. Доставката е на цена със 120 долара под установената, а според проверката направена от РДВР във Велико Търново фирмата дори не притежава лиценз за търговия със спирт. На значително по-ниски цени е купувала и пловдивската фирма “Винола” ЕООД (640 долара/тон). По-ниски цени са били давани и при износ за албански, босненски, македонски и молдовски фирми. От тях са постъпвали по-ниски от договорените суми без анекси към договорите.
“Дито” стоя на портала с години
“Захарни заводи” АД отдавна е в примката на частни групировки и фирми. Името му нашумя още през 1994 г., когато на изхода му застана охранителната фирма “Дито”, собственост на горнооряховчанина Петър Христов, но с регистрация в София. Нейната производна “Дито шугър” сключи със завода заробващ договор, който задължаваше държавната фирма да продава продукцията си на “Дито” и целият пласмент минаваше само през нея. В същото време “Дито” снабдяваше със суровина завода на високи цени. През април 1995 г. профсъюзни лидери изпратиха открито писмо, в което обвиниха “Дито” в стремеж за предизвикване на фалит. След като станаха известни условията на договора, тогавашният директор на фирмата инж. Христо Сеизов беше уволнен, а новото ръководство даде под съд “Дито шугър” за неизпълнени доставки и неплатена реализирана продукция. Искът на завода беше за 300 милиона лева тогавашни пари. “Дито” от своя страна запечата складовите наличности и заведе дело за неправомерно прекратяване на договора. През същия период към контрол на “Захарни заводи” АД се стремят и фирмите на Дилян Дорон “Дискавъри” и “Бул интернешънъл”. Те работят по същата схема както “Дито”. “Дискавъри” беше разследвана за контрабанден внос на захар през бургаското пристанище между 1994-96 г., но разследването беше потулено от МВР. Очевидно практиката на входа и на изхода на фирмата да застават частни фирми никога не е прекъсвала въпреки смяната на партиите в държавното управление. Сега ръководството на завода е обжалвало ревизионния акт – шефовете твърдят, че могат сами да си договарят отстъпки според клиентите, както и че те не са длъжни да знаят борсовите цени на суровините.
Контрабанда на захар
Схемите за източване и печелене на гърба на държавното предприятие не се изчерпват със “системата на паяка”. Сегашният директор на “Захарни изделия” АД е обвинен от митницата в Свищов, че близо 6 000 тона захар, поставена под режим “временен внос”, е била реализирана вътре в страната в нарушение на Закона за митниците и правилника за неговото приложение. През 1997 г. е бил извършен временен внос на 10 106 450 кг сурова нерафинирана захар. При проверката в комбината през март 1998 г. се оказало, че липсват 5 874 799 кг. Стойността на продадената захар е за над 3.1 милиарда стари лева. Според митнически акт №24 от 12.03.1998 г. продажбата на захарта в страната е станало със знанието на инж. Румен Иванов, изпълнителен директор от 1997 г. Наложената глоба на инж. Иванов е в размер на 2.6 милиарда. Глобата обаче е била отменена от районния съд в Горна Оряховица. За същата далавера шефът на частния завод на Мултигруп “Бартекс” Спартак Жаров беше глобен 4.5 милиарда лева. Странно защо информацията за контрабандата през държавния завод не беше експонирана от контролните органи както акцията за контрабандния канал през бургаското пристанище.
Забавената приватизация
Раздържавяването на завода беше започното още през 1997 г. от Агенцията за приватизация. Само два месеца след това процедурата беше закрита и дружеството беше прехвърлено към Министерството на промишлеността. Според тезата на МП инициативата за това е дошла от самия завод и те са се съгласили да бъде потърсен стратегически инвеститор, който да влезе чрез увеличение на капитала. Спряганите за инвеститори офшорни фирми обаче се оказаха кьорфишек и само забавиха приватизацията. От септември има открита нова процедура за приватизация, за която усилено се готви и РМД в процес на учредяване в завода – под сегашното ръководство, чиито подписи стоят под всички неизгодни договори през последните две години. Разкритията, които излизат наяве след последния ревизионен акт на Държавен финансов контрол, дават много ясно обяснение защо ръководството, а и неговият принципал не искат да продадат “Захарни заводи” АД. Ако икономическата полиция се заинтригува, може би ще се установи къде са потънали огромните разлики, отбелязани в ревизионния акт и митническите начети.
Статията е от 30 октомври 1999 година
Публикувана е във вестник Капитал
