Българските печатни издания са изпаднали в незапомнена криза в последните години и итражите на вестниците са вече на санитарния минимум. Лидерите на печата преди години „24 часа“ и „Труд“ са стигнали дъното с тиражи от 15-20 хиляди бройки.
Преди десетина години тези вестници печатаха ежедневно по 200-250 хиляди бройки, като рекордът е на труд от 2002 година, когато достигна до 400 хиляди тираж. Сега това са само спомени. Стабилен вестник като „Стандарт“ от 70-80 хиляди бройки е паднал до 12-15 хиляди, при „Сега“ цифрата е 8000, а вестници като „Новинар“ и „Репортер“ са с още по-бутикови тиражи. Други издания като „Дневник“ , „Класа“ и „Банкер“ вече излизат само в електронен вариант. „Монитор“ и „Дума“ са на ръба на оцеляването. Все още на повърхността успява да се задържи „Телеграф“ с тираж от около 65-70 хиляди бройки. Други от ежедневниците с високи показатели са „България днес“ с тираж от 56 хиляди бройки и „Всеки ден“ с 48-50 хиляди. И те обаче изпитват сериозни трудности да задържат тези нива. Седмичниците също са далече от някогашните си резултати. Един от флагманите на този вид печат 168 часа се сринал до нива от 16-18 хиляди бройки. За справка- в първите години на 90-те изданието достигаше до 350-370 хиляди тираж, но тогава условията баха корено различни. Славният някога „Жълт Труд“ се издава в 12-15 хиляди копия. Жълтите „Уикенд“ и „Шоу“ печатат съответно 170 и 80 хиляди бройки, което е също голям спад. На фона на общия сериозен спад единствено изданията за пенсионери поддържат някакви ниво. Те варират от 200 до 300 тираж. Това обаче се обуславя и от ниските цени, на които те се продават.
Така кризата на вестникарския пазар е страшна. Повечето вестници постоянно оптимизират щатовете си, като заплатите и хонорарите също падат. Това е неизбежно заради намалелите приходе. От една страна много свити продажби, а от друга спад и в реализираните реклами.
За главоломния спад има много причини, като най-сериозната е тежката конкуренция на интернет сайтовете. Силно влияние обаче оказва и кризата в страната, липсата на интерес от страна по-младото поколение към печатните издания, както и намаляващото население в страната. Повечето от вестниците вече преминаха и към интернет-издания. Това е крачка към спасение на търговската марка и традициите. Според икономически експерти до 2019 година у нас ще останат не повече от два ежедневника и три-четири седмичника. Останалите издания ще изчезнат като хартиени носители на информация.