Чувам крайни мнения на мои приятели по отношение на Лондон. Едни от тях не се чувстват добре там, а на други много им допада и дори го определят като любим европейски град. Лондон е толкова многолик, че трудно може да го опишеш с една дума. Сигурно всеки ще намери по нещо, което да възбуди интереса му. Ако бях семейна и с деца, eдва ли щях да пропусна Природонаучния музей, а ако бях по-млада и с гадже, вероятно щях да се впусна в нощния живот на “Сохо” или “Камдън”. Но децата са големи, гаджето го завлякоха по други дестинации, а аз исках просто да се откъсна за кратко от влажното софийско лято и да усетя нещо ново. Тръгнах ей така, без план, като решавах ден за ден къде ще се мотая, без да бързам за никъде. Времето в Лондон беше прекрасно и топло, дори зелените морави по парковете бяха пожълтели. Направих един тур с непрофесионален гид на Sandeman (http://www.neweuropetours.eu), който за три часа разказа и изигра английската история в анимационен стил. В момента много от забележителностите на града се ремотнират и са опасани от скелета. Но това е чудесна въможност да си направиш селфи пред опакования „Биг Бен”, например, а след време да се фукаш с тази снимка, която ще се превърне в рядкост. След обиколка на основните туристически атракции, в продължение на седмица откривах лондонските квартали, за които бях гледала филми и чела в романи. Kварталите бяха за мен с познати имена, но ми звучаха абстрактно, докато не стъпих на техните улиците. 1. “Кенсингтън”: Съседи на принцове отглеждат домати Съседството с принцовете определено му придава аристократизъм, а Кристо със своята модерна инсталация така добре се вписва в кварталния парк, както и всяко ново и странно явление намира почва и се развива свойски в Лондон. “Кенсингтън” е известен със стройно подредените си бели и керемидено червени сгради, но в квартала има и още нещо характерно – така наречените Mews. Това са бившите конюшни между сградите, преустроени в малки офиси и жилища. Пред тях хората си садят домати, билки, цветя – хем си в “Кенсингтън”, хем не си. Това чувство – хем си там, хем не си там, ме обземаше навсякъде, защото Лондон е разчупил стереотипите и консервативизма, пропукал се е и в пукнатините му виреят модерното, екзотичното и каквото въобще му дойде на ум на човек. В сърцето на “Кенсигтън” са “Бромтън роуд” и известният магазин “Хародс”. Тук господари са богатите араби, а самият магазин сега е собственост на Катар. Заведенията са пълни с мургави хора, за които ти си просто чужденец, а те са у дома. Вечер от светещите рикши, в които се возят засукани девойки и младежи, се носят арабски ритми и ухание на скъпи парфюми. В “Хародс” се предлагат дори оригинални Дали, Пикасо, Миро, Шагал, Анди Уорхол, Лоренцо Куин и Чихули – е, не е по джоба на всекиго, но пък за сметка на това музеите в Лондон са толкова достъпни, колкото в никоя друга европейска столица. Също така човек е свободен да показва изкуството си навсякъде – да свири, да пее, да танцува и дори да рисува миниатюрни графити по старите изсъхнали дъвки на моста “Милениум”. 2. “Саут бенк”: “Тейд Модерн” и театър “Глоуб” в прекрасна комбинация Не точно квартал, а южният бряг на Темза от „Уестминстър бридж” до „Тауър Бридж” – царство за деца и тийнейджъри, пълно със забавления и развлекателни музеи. Ако на човек не му се чака на опашка пред “Окото”, може да види Лондон от високо и безплатно, като се качи на последния етаж на музея на модерното изкуство “Тейд Модерн”. От терасата на кафенето се вижда град, в който като че ли липсва план, но почти няма сграда, която да не се вписва сред останалите. Стъкленият “Шард” напомня на огромна църковна кула, особено когато го погледнеш от ниско, застанал пред някоя църква. Останките от стените на двореца “Уинчестър” са вдъхновили околната съвременна архитектура. Кръчмите от едно време се редуват с нови заведения и модерни художествени инсталации от старо желязо. В съседство на “Тейд Модерн” се намира театър “Глоуб” – Мартин Пар до Шекспир, прекрасна комбинация. 3. “Сити”: Царството на подпийналите юпита Класическото и модерното отново се сливат. “Краставицата” е прекрасен фон на църквата “Сейнт Андрю Андъшафт”. Ниска стара фасада е станала част от небостъргача на “Лойдс”, наречен още “Обърнатият навън” заради въздуховодите и асансьорите, които пълзят по външните му стени. Между самите сгради са пръснати модерни инсталации и скулптори, всяка сама по себе си е атракция. През 14 в. на покрития пазар “Лийдънхол” търговците са предлагали масло и сирене. В днешно време юпитата отиват там на обяд, за да пият бира на крак. Говори се, че след обедната почивка повечето от тях се връщат подпйнали на работното си място. Жените тук се срещат по-рядко и те са основно обслужващ персонал – сервират храна, лъскат обувки или мъкнат папки нагоре надолу. 4. “Ковънт Гардън”: Опера и улични музиканти Това е не само операта, това е живописно място с магазинчета за сувенири, био-продукти, ръчно изработени чанти и дрехи, кафенета и ресторанти, сред които винаги е пълно с улични музиканти, певци и актьори. 5. “Сохо”: Да се отрежеш в “Shakespeare’s Head” Един от най-известните лондонски квартали. Тук са живели Моцарт, Маркс и „Секс Пистолс”. Дали пък многото секс магазини в квартала нямат нещо общо с това или пък е обратното? Между другото, тук Прайдът продължава цели две седмици. Чудесно място да си отрежеш главата с бира е кръчмата Shakespeare’s Head, но това може да стане и в някоя от другите традиционни лондонски кръчми. Китайските, индийските, френските, италианските, гръцките, турските, японските и други интернационални заведения не са по-малко атрактивни. Това е и идеалният квартал за скитане, ровене из книжарници, хапване на улична храна и гледане на театър или мюзикъл. 6. “Нотинг Хил”: Всички питат за книжарницата Коя жена не си пада по Хю Грант и кой мъж не си пада по Джулия Робъртс? Техните герои от филма “Нотинг Хил” си паднаха един по друг в тясна книжарничка, която се намира лесно, защото пред нея обикновено е пълно с туристи. Пазарът – такъв, какъвто го знаем от филма, го има само в събота. Тогава движението по “Портобело Роуд” се затваря и там се разполагат сергиите. Всеки друг ден в “Нотинг Хил” е спокойно. Къщите са на по два или три етажа, боядисани в ярки цветове. Не съм била в Куба, но подобни цветове съм виждала на снимки от Хавана и те някак си нямат нищо общо с традиционните ни представи за мрачния и сив Лондон. Тук всичко е светло, човешко, непретенциозно, небрежно, стилно, закачливо. И, да – романтично, като в самия филм. 7.”Мейфеър”: Време за лукс Лукс и блясък. Скъпи магазини и петзвездни хотели. Ако човек се помотае по-дълго време там, шансът му да се сблъска с някоя поп или филмова звезда е повече от голям. През “Мейфеър” минава и най-голямата търговска улица в Лондон – “Оксфорд Стрийт”. Дори за неизкушените от пазаруването, разходката там си струва – сградите на магазините са забележителности само по себе си. 8. “Челси”: Дом на лодка или в къщичка за милион И тук, както и в Амстердам, може да се живее на кораб и то под красивия железен мост “Албърт Бридж”. Но може да се живее и на тиха уличка с цветни къщички, от някоя от които всеки момент очакваш да излезе Мистър Бийн. Това са къщички за милиони, в буквален и в преносен смисъл. „Челси” е идеалният квартал за спокоен съботно-неделен шопинг. Тук може да се посети галерията “Сачи”. “Кингс Роуд” е за разходка и пазар. “Слоун Скуер” – за почивка на някоя пейка, а ресторантът с цветята “Айви Гардън” – за изискано хапване. 9. “Камдън”: Да живеят пънкът и Ейми Уайнхаус Тук пънкът е жив, рокът е жив, тук дори и Ейми Уайнхаус е жива. Бях подготвена за нещо шумно и шантаво, но за “Камдън” не можеш да се подготвиш, кварталът е просто несравним. За да го усети човек, трябва да преживее блъсканицата, да види шаренията и нестандардантните хрумвания на фасадните художници, да вдъхне уханието на магазиничетата, да вкуси от екзотичните храни, да поклати задника си в ритъма на хаус музиката сред причудливите стоки на Cyberdog. В “Камдън” направо ми се прииска да се татуирам, но нека да остане нещо и за следващия път. 10. “Брикстън”: Да срещнеш Дейвид Бауи на “електрическата улица” Не го бях чувала това име, но съм почитател на Дейвид Бауи, а парчето на Еди Грант “Електрик Авеню” беше много популярно едно време, та отидох в “Брикстън” заради Бауи и за да видя “електрическата улица”. Лондонският “Харлем” e кварталът на карибските преселници, но тук е роден и Бауи. Почитателите му са нарисували прекрасни графити, които сега са превърнати в негов мемориал. Карибското влияние пък се усеща най-вече на пазара – навремето първата пазарна улица с електрическо осветление. През 80-те години “Брикстън” е бил място на социални размирици и с песента си Грант изразява своята съпричастност към протестиращите. Близо до пазара се намира “Поп Брикстън” – закрито пространство, което обединява десетки независими търговци и ресторантьори. Тук може да се хапне почти всичко – от пица до рамен, да се работи в открито офис пространство или да се практикува йога. Както през миналия век, така и днес “Брикстън” не е престижен квартал. Туристи се срещат рядко, но уханието на подправки, плодове и храни, както и цветнокожите му обитатели, тяхната музика, приятният хаос и вибриращата атмосфера го правят един от забележителните лондонски квартали. Десет квартала, десет различни лица на Лодон. А има още десетки – приключенията предстоят. Източник: standartnews.com Автор: Екатерина Дудова
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/razvlechenie/blgarskiyat-pogled-km-london-koi-sa-desette-litsa-na-britanskata-stolitsa_news621161.html
