Краят на този черен рай обаче се вижда. До 2030 г. в енергетиката на ЕС, съответно и в България, ще настъпят сериозни промени, които ще засегнат въгледобива и тока от него. Това е след само още десетина години. Стара Загора, с други думи, трябва да търси бъдеще след въглищата.
Значението на черното злато
Колко важни са въглищата тук не бива да се подценява. В дейността не само са заети огромен брой хора – общо около 15 000 в ТЕЦ-овете и мините. Към тях трябва да прибавим и стотиците по-малки частни инженерни компании, които извършват разнообразна дейност по обслужването и доставката на консумативи за мастодонтите в региона. Силно зависими от постоянния паричен поток, който се генерира от продажбата на електроенергия, са всякакви дейности – нотариуси, преводачески агенции, та дори и търговските обекти. Почти всеки, чийто бизнес разчита на клиентите от региона, а не се стреми да продава навън, е свързан по някакъв начин със златната мина на Стара Загора.
Според настоящите регулации на ЕС България може да ползва облекчение за квотите за вредни емисии до 2030 г. След това цената на тези отчисления ще стане шест пъти по-висока от сега и реално ще направи производството на електроенергия от въглища нерентабилно. Отделно се обмисля забрана за продажба на капацитет от страна на електроцентрали, които произвеждат над 540 грама въглероден диоксид на киловатчас. Което означава всички български ТЕЦ-ове, чието модернизиране също излиза прекалено скъпо.
Възможностите за реакция са да се настоява за компенсации, като се има предвид, че България все още изостава с много спрямо средния БВП за ЕС. Другият вариант беше коментиран наскоро от енергийния еврокомисар Марош Шефчович, който в интервю за “Капитал” обясни, че подобни региони като комплекса “Марица-изток”, на които им предстои огромна трансформация, има в 12 страни членки. “Точно затова създадохме специална платформа, която да предложи възможности за бизнес и иновативни решения на засегнатите компании, като първите пилотни проекти са в Полша, Словакия, Чехия и Германия. Надявам се и България да прояви активност и да се присъедини към платформата”, обясни той. Това е мекият начин на ЕК да каже, че София въобще не е мислила по въпроса. А за Стара Загора това може да се окаже сериозен проблем.
Ако не се вземат предварителни мерки, ефектите могат лесно да бъдат предвидени. Аналогична може да бъде съдбата на тютюнопроизводителите, които трябваше постепенно да бъдат прехвърлени към други култури, но заради политическата съпротива и липсата на каквато и да е държавна активност по въпроса нищо не се случи. Така през годините те постепенно загубиха не само пазар, но и не получиха ясна алтернатива, което доведе до емиграция и обезлюдяване на регионите.
Това значи, че областта е добре да насърчава алтернативни видове заетост, както и да предоставя курсове за преобучение и да търси други видове производство, които да заместят подобен огромен сектор.
Стари уроци, нови надежди
Въпреки че се намира на транспортен коридор, Стара Загора все още силно изостава от развитието на индустриални зони, каквито има наблизо около Пловдив и Раковски. Още в края на 2009 г. югозападно от Стара Загора край село Еленино на терен от над 200 декара бяха инвестирани 2 млн. лв. средства по тогаващната програма ФАР за създаването на индустриална зона. Градът пръв успява да реализира проекта от общо 14 подобни зони в България, а тогавашният кмет Светлин Танчев нарича финализирането на зоната “знаково за общината” и очаква там ускорено да се развиват индустриални екологично чисти производства. Пожеланията обаче така и остават нереализирани, тъй като до ден днешен зоната не е привлякла нито един клиент. Неудобното й разположение, изискващо преминаването по междуселски пътища, но най-вече наличието на “една гола поляна”, на която е изграден единствено трафопост за електрозахранване, се оказват силно непривлекателни за водените там български, китайски, австрийски и белгийски потенциални инвеститори. Уроците този път, изглежда, са научени, като новият проект за индустриална зона, която ще бъде с площ 115 декара, се намира на далеч по-комуникативно място до стария път за Нова Загора с директна връзка с магистрала “Тракия” и ще разполага с цялата необходима инфраструктура – ток, вода и газ.
По-добрата новина е, че бизнесът не чака общината. ТЕЦ-овете вече имат сериозна конкуренция в региона. Тук са вторият най-голям работодател в България “Арсенал”, най-големият доставчик на столове от мека дървесина на IKEA “Средна гора”, водещи в хранително-вкусовата промишленост марки като “Загорка”, “Кен”, “Градус” и “Бисер олива”, компании от машиностроителния бизнес като чугунолеярното предприятие “Прогрес”, “Хранинвест”, една от водещите охранителни компании “Кремък” и представители на винопроизводството и винения туризъм като “Мидалидаре”. Това няма да е достатъчен буфер, но е добро начало. Стара Загора, както и всички останали места в страната, вече изпитва сериозен недостиг на работна ръка.
Стара Загора може да помогне за още по-бързото развитие на бизнес средата си, като изследва какво би могло да я направи привлекателна и насочи усилия към него. Един от основните проекти, който ще засили още повече развитието, например е планираният отдавна проект за тунел под Шипка. Той ще свърже една икономически активна област с друга – тази между Габрово, Севлиево и Велико Търново, и ако администрациите на тези градове работят заедно, биха могли в съвсем кратки срокове да се превърнат в икономически клъстър в Централна България. Ако има нещо, което бизнесът ненавижда повече от администрацията на една община, това са съвкупните администрации на няколко общини. Най-големият успех на зона “Тракия” не беше толкова в продажбата на земя или инфраструктура, колкото в невидимата сглобка от няколко общини, които се съгласиха да работят заедно, вместо да си пречат.
Докато чака централната власт и нейното планиране, местната може също да подходи към проблема с инфраструктурата. Към момента повечето усилия са насочени към модернизиране на обществени пространства – ремонтът на емблематичния за града парк Аязмото и централната пешеходна зона. Основният готов проект, който индиректно ще облекчи икономическите потоци в Стара Загора, е планираният ремонт на жп надлеза, свързващ града с индустриалната му зона и магистралата. Към момента преминаването по него става в три ленти, като трафикът в пиковите часове е значителен за мащабите на Стара Загора. “Този проект със сигурност е необходим и ще бъде от полза, но задължително трябва да се помисли и за подобряване на инфраструктурата в самата промишлена зона, която не е обновявана от прекалено дълго време”, коментира Симеон Монев, търговски директор на печатница “Дъга плюс”.
Млада Загора?
И ако това, че въглищата си отиват, е сериозна заплаха, още по-сериозна такава е фактът, че си отиват и младите. През последните 5 години броят на хората на възраст между 20 и 30 години тук е намалял с 15%. Някои причини са много по-дълбоки и Стара Загора трудно може да се бори с тях – отварянето на границите, огромните възможности в ЕС и обучението в чужбина например. Други обаче са локални. Младите, които биха искали да работят в мините например, се броят на пръсти. Подобряването на градската среда е похвално усилие, но качеството на въздуха остава основна грижа и е посочено като най-сериозния проблем на областта в “Регионални профили” на Института за пазарна икономика.
С две думи, пред Стара Загора стои особено трудната задача, наречена привличане на хора. Предпоставките не са лоши: средната заплата в общината според НСИ е 1119 лв за декември 2017 г. и се е вдигнала с 20% спрямо началото на годината. Заетостта на групата 15-64 г. е на трето място след Пловдив и София – 71%. В града от тази година функционира LoRaWAN мрежа, инициирана от неправителствената организация ZaraLab. Мрежата позволява безплатното използване на датчици, които да предават информация, и е основна стъпка в развитието на система за internet of things технология, която може да бъде използвана както от администрацията, така и от частни компании. Отделно същата организация провежда IT обучения на ученици, като се стреми да създаде база за развитие на иновационна среда.
Задържането на хора чрез такива инициативи е другата опция. “В Старозагорска област 60% от учениците се обучават в професионални гимназии и едно от нещата, към което се стремим, е те наистина да бъдат подготвени спрямо актуалните нужди на бизнеса”, коментира председателят на Търговско-промишлената палата – Стара Загора, Олег Стоилов. Заедно с други работодателски организации те проучват какви специалности са необходими, така че да бъдат отразени в приема за следващата учебна година. Освен това от три години се провежда проект ДОМИНО за дуално образование – при което обучението се осъществява както в гимназия, така и в предприятие. Професионалната гимназия по облекло и хранене “Райна княгиня” си сътрудничи с 14 ресторанта, в които от следващата учебна година бъдещите готвачи и сервитьори ще имат реална възможност да усвояват практически знания и умения за двете професии. В Професионалната гимназия по механотехника и транспорт “Н. Й. Вапцаров” 25 ученици преминават през дуално обучение в сътрудничество с шест фирми. В Професионалната гимназия по електротехника и технологии “Г. С. Раковски” дуалното обучение също обхваща 25 ученици. Някои от компаниите са “Мини Марица-изток”, EVN, “Ате пласт”, швейцарската “Оскар Рюег” и др. От 425 ученици, обучени по дуалната система в страната, 195 са в Старозагорска област.
Друг потенциал, който към момента остава недостатъчно развит, е възможността за повече туристи в града и региона. Тракийските гробници в и край Казанлък са популярни, но единици са чували, че на 15 км от Стара Загора край с. Кирилово стоят основите на древна тракийска вила от 1-и век с два басейна, украсени с колони и капители, които буренясват, изоставени след първоначалното си разкриване в началото на 70-те години. Неолитните жилища в града, които са на 8 хиляди години и се считат за най-добре запазените праисторически находки, също са слабо известни. Един проект и лична кауза на общинския съветник и ресторантьор Пламен Русев има за цел да привлече повече чисто туристически интерес към града. Инициативата му за изграждане на паметник, маркиращ “Центъра на Вселената” в града, колкото и да е насмешлива, всъщност е напълно сериозна, а конкурсът с награден фонд от 5000 лв. доказва това.
И накрая, немалка роля за задържането на човешки капитал може да изиграе “събуждането” на Стара Загора. В последните години, както и на много други места, и тук започна да се оформя активна среда от хора, които искат да подобрят качеството на живот и се борят за това – понякога с общината, понякога с бизнеса. Най-типичният пример е казусът “Бедечка”, при който около 300 декара от парка в града беше запазен от застрояване, а наследниците на имоти предстои да бъдат обезщетени с други имоти в града. “Тук са достойни за изследване два фактора – от една страна, стихийната енергия на хората, представящи гражданското общество, паркът да бъде запазен, организирането им през социалните мрежи, и, от друга – фактът, че властта ги чу, взе предвид тези настроения и активно започна да търси варианти за разрешаването на ситуацията”, коментира социологът Първан Симеонов, който приема този случай и като интересна социология, но и като лична кауза (бидейки старозагорец).
За да може един град да се развива успешно, е необходимо повече от оправени паркове, няколко алеи и прилично заплащане. Трябва хората да искат да живеят там и да го припознават като част от бъдещето си. Стара Загора е в етап, в който ще докаже дали може да е такова място.
