За няколко дни в зоната около Пантеона в Бургас се бе разположил фестивалът “Бургас мези”. Това бе място за балканска скара и ритми, което очевидно се харесва на мнозина от бургазлиите.
Черешката на тортата бе гостуването на няколко известни сръбски изпълнители от 90-те години като Бобан Здравкович и Весна Змиянац. Събитието предизвика интереса на бургазлии, но и мнозина с носталгия си спомниха за времената, когато имахме Spirit of Burgas, а не фестивал на балканската скара. Публикуваме мнението на нашия читател, подписал се с псевдонима Phoenix Birdy:
Роден съм и съм израснал в Бургас и по някаква невероятна случайност (за разлика от повечето си приятели от детството) продължавам да живея тук.
Започвам писмото си до Вас с това изречение не защото считам, че е странно да останеш да живееш в прекрасния ни град, а защото го намирам за все по-трудно.
Преди няколко години (всъщност малко повече, отколкото ми се иска) Бургас беше домакин на фестивали като “Spirit of Burgas” и „Блус на Плажа“.
Първият събираше едни от най-новите и модерни алтернативни музиканти в света и млади хора от почти всички краища на България и Европа. Няма да изброявам страхотните изпълнители, които ни гостуваха по това време, защото наистина са много и съм наистина горд, че за кратко бяхме една от летните музикални дестинации на картата на Европа.
Вторият от своя страна беше може би с една идея по-ориентиран към местните жители, които можеха да се насладят на един от най-емоционалните и авторски музикални жанрове и то на брега на Черно Море.
Всеки от тези два фестивала e вече в историята на града ни и някои мои съграждани определено намират това за постижение. През годините изслушах и прочетох доста критика по повод тяхното съществуване, особено от хората, които живеят близо до морската градина. Недоволствата бяха свързвани ту с високия шум, ту с това, че едва ли не красивия ни град се пълнел с наркомани и пияници за три дни през лятото.
Честно казано, предвид последните мерки срещу шума по Черноморието, може би това е бил наистина значим и наболял проблем, на който всички заедно и веднъж завинаги сме намерили решение.
В крайна сметка това е и единствената адекватна реакция, на която правителството ни демонстрира, че е способно по повод проблема с прогресивното застаряване на българското население. Все пак най-малкото, което могат да направят загрижените държавници и общественици е да ни осигурят спокойни старини.
Но и това не е въпросът. Въпросът не е национален. Въпросът дори не е точно локален. Въпросът си е за нас. Въпросът е към бургазлии.
Въпросът е с какво бяха заменени Spirit of Burgas и Блус на Плажа ?
Отговорът е – с фестивала на „Балканската скара“! Кой би се сетил за “Spirit of Burgas”, когато имаме Burgas mezi. Ето това е за душата!
Да заменим шумната музика и „наркоманите“ с миризма на кебапчета и сръбско е наистина добра сделка за града ни…
Наистина ли е добра сделка за града ни ?
Преди години на мястото на арт кафетата до книжарница Хеликон изникна дюнерджийница. Преди години се превърна в традиция около коледните празници на площад „Тройката“ като гъби да изникват кебапчийници. Горе-долу по-това време изчезнаха бургаските кина.
Сега очевидно се опитваме да затвърдим най-новите си традиции и да измислим нещо и за лятото. Да заменим звуците от изпълнители като Бонобо, Моби и Роби Уилиамс с Гъмзата, Криско и миризмата на скара. От 18 до 22 юли – повече от три дни.
Интересното е, че на нас миризмата на скара ни действа като успокоително. Всичко можем да понесем, ако има нещо да цвърчи наоколо и някъде пише, че е на дървени въглища.
Шумът в най-хубавата част на „Лазур“ е без значение. Това вече на никого не пречи.
Каква тълпа се събира около Пантеона – също не е важно. Щом са за ядене и пиене – значи са нормални, добри хора и нищо им няма.
А прекрасния аромат се усеща още от ул. „Оборище“ и преминеш ли един път тази граница влизаш в света на скарата и замезването.
Това се приема без възражения. Другият въпрос е какво още следва да приемем и на какво предстои да се радваме?
Концерт на Азис на трети август в Летния театър. Бих го нарекъл културното събитие на лятото в Бургас.
И финално…май въпросите станаха повече от един. Какво да направя? Никнат като нова тарелка с кюфтета в съзнанието ми.
Харесва ли ни Духът на Бургас да мирише на кебапчета и да се носи като сръбска музика от морския бриз?
На мен не ми харесва в продължение на 5 дни да чувам от терасата си безсмърните хитове на всяка нашенска механа и кръчма в региона, докато миризмата на барбекю се впива в дрехите ми. Не ми харесва и да заобикалям от разстояние зоната около “Пантеона“, за да не се разминавам с подпийнали чичковци. Не ми харесва, че не мога да пусна кучето си в зоната за свободно пуснати кучета, защото миризмата на печено е толкова силна, че не знае какво случва.
На Вас харесва ли Ви? Харесва ли Ви, че точно това бяха времето и мястото да пренесем селския панаир в града ни? Най-добрия град за живеене в България. И най-добрият за скара.
Източник- Флагман.бг
