След референдума за излизането на Великобритания от Европейския съюз през юни 2016 година противниците на брекзит упорито настояваха за второ допитване. Доскоро тази идея изобщо не беше на дневен ред, но на фона на все по-силната опозиция срещу кабинета на Мей провеждането на нов референдум вече не изглежда чак толкова невероятно, пише The Economist. За и против Много от хората, които са против излизането от ЕС, са убедени, че в предизборната кампания за националното допитване са използвани фалшиви аргументи и е нарушено изборното законодателство. Щабът на поддръжниците на брекзит беше официално глобен от Британската избирателна комисия с 61 000 паунда (малко над 68 000 евро) за това, че е превишил допустимите раходи по време на кампанията. Други пък са на мнение, че гражданите трябва да имат възможността да одобрят или отхвърлят финалното споразумение, което ще бъде сключено с Брюксел и което може би няма да е толкова “бляскаво”, колкото обещаваха привържениците на брекзит преди референдума. До този момент обаче правителството не изглеждаше склонно да подкрепи искането за провеждане на втори национален референдум. Първо, защото според социологическите проучвания нагласите на британците по отношение на излизането или оставането в Европейския съюз не са се променили кой знае колко за последните две години, и второ – евентуалното ново допитване ще бъде четвъртия национален вот за последните четири години. Но в последните няколко седмици балансът на силите във Великобритания се промени, а постигането на консенсус по отношение на сделката за брекзит изглежда все по-малко вероятно. Тереза Мей не може да договори нищо с Брюксел, без да получи одобрението на народните представители. Но имайки предвид острото противопоставяне от началото на лятото, британският парламент изглежда би бил против всяко възможно споразумение, пише изданието. Опозицията в лицето на лейбъристите,, постави като условие шест “теста”, които евентуалният договор с ЕС трябва да премине. Според експертите обаче те изглеждат непреодолими. В управляващата Консервативна партия също няма единодушие. Крайните привърженици на брекзит в средите на “торите” настояват за втвърдяване на тона на преговорите с Общността. Стигна се дори до оставките на министъра за брекзит Дейвид Дейвис и външния министър Борис Джонсън, които са отявлени привърженици на “твърдото” излизане от ЕС. Но сред консевраторите има и такива, които предпочитат запазване на досегашните търговски отношения с континента и като цяло по-сговорчив подход при изготвянето на сделката. Кой подкрепя референдума? В крайна сметка, ако не се подпише никакво споразумение, на 29 март догодина Великобритания ще трябва да напусне ЕС без абсолютно никакви гаранции за бъдещето. При тази ситуация Уестминстър няма да има друг полезен ход, освен “да върне топката” в ръцете на избирателите. Един от начините да го направи е чрез организирането на втори референдум. Въпросът е дали Тереза Мей и нейните колеги са готови да поемат този риск, имайки предвид социологическите проучвания на общественото мнение, според които Лейбъристката партия има крехка преднина пред консевраторите. Освен това, независимо от изхода на вота, и двете партии са разделени на няколко лагера, всеки от които има различни възгледи за това как трябва да протече “развода” с ЕС. По-рано този месец народният представител на консерваторите Джъстин Грийнинг, която е и бивш министър от кабинета на Мей, предложи да се проведе допитване с три възможни отговора: 1) Оставане в Европейския съюз, 2) Напускане на ЕС при условията, договорени от правителството с Брюксел и 3) Излизане от ЕС без постигане на споразумение. По думите й това ще даде яснота за обществените нагласи. Проблемът е, че референдум от този тип би създал и много усложнения. На първо място е позицията на народните представители, тъй като те ще трябва да одобрят провеждането на националното допитване, при положение че повечето от тях са против сделката, която ще трябва да бъде гласувана. Лейбъристите са категорични, че са против провеждането на референдум и че отговорността за решаването на казуса с брекзит е изцяло в ръцете на парламента. От друга страна заместник-председателят на лейбъристката партия Том Уотсън заяви, че да се отхвърля априори възможността за втори референдум, при условие че може да се стигне до ситуация, в която парламентът да не може да вземе решение, би било груба грешка. Шотландските националисти и Либералните демократи не биха се противопоставили на провеждането на второ национално допитване, поне ако се изхожда от досегашните им позиции. А управляващите в лицето на Тереза Мей категорично отхвърлят подобна възможност. The Economist обаче припомня, че преди две години Мей отхвърляше и възможността за предсрочни избори, а такива все пак бяха проведени. Другият сериозен проблем е времето, с което британските законодатели не разполагат. Подготовката на закона за предшиния референдум отне седем месеца. Сега нещата могат да се случат и по-бързо, имайки предвид че народните представители вече са минали по този път, но е почти сигурно, че ще трябва да поискат от Европейския съюз отлагане на крайния срок за постигането на споразумение. Въпроси и отговори Формулировката на въпроса и отговорите на референдума също ще предизвикат много сериозни дебати, смятат експертите, цитирани от The Economist. Британците никога не са участвали в допитване с повече от два отговора, каквото предлага Джъстин Грийнинг. В световен мащаб обаче такива случаи има. През 1931 година финландците гласуват за отмяната на сухия режим, като възможните отговори са три – да се премахне изцяло, да остане или да се отмени само за слабоалкохолните напитки. Отмяната печели със смазващо мнозинство. През 1977 година в Австралия е проведен референдум за избор на нов национален химн, в който са предложени четири варианта, а победата е за “Advance Australia Fair”. Проблемът при подобен тип избор е именно определянето на победителя. Един и същ изборен резултат може да доведе до различен изход, в зависимост от използвания алгоритъм. Един от вариантите e победата да отива за опцията, която е избрана като първо предпочитание от най-много избиратели. Другият е да се използва т. нар. система “Кондорсе”, при която всеки вариант се противопоставя на другите два, а победителят се определя от трите “сблъсъка”. Политическите неизвестни също са сериозни, отбелязват анализаторите. Ако европейските политици са наясно, че във Великобритания предстои втори референдум, те няма да имат кой знае какъв стимул да предложат изгодно споразумение за Brexit. Нещо повече, те могат да сложат на масата възможно най-лошата сделка и да се надяват, че това ще накара британците да гласуват за оставане в Общността. Изключително голям риск би било и включването на опцията за отговор “развод без споразумение”, защото това означава потенциален хаос във всички икономически сектори – от авиацията до третирането на ядрените отпадъци. От една страна, с наближаването на крайния срок за постигането на споразумение с ЕС, противниците на Brexit са все по-въодушевени от възможността за неговото анулиране посредством провеждането на ново допитване. От друга обаче, цената на едно подобно решение може да се окаже твърде висока – Великобритания да се раздели с Общността, без да постигне договорка за условията.
Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/svyat/zadava-li-se-nov-referendum-za-brekzit_news614990.html
