Не Ви трябваше тази награда, кмете! Защото сега с двойна сила ще се завърне подсещането при всяка дупка, всяка несветеща лампа, всяка вдигната такса, че нали уж сме „Най-добрият град за живеене“. Но „тежка е короната, която носи кралят“.
Връщайки се на класацията и нейните критерии, ще се опитам да анализирам безпристрастно, без да претендирам за експертност и изчерпателност.
Относно икономиката, масово разпространената теза е, че в Бургас няма развита такава. Един от големите работодатели е именно общината и общинските предприятия. За пример – само в превозвача „Бургасбус“ работят близо 900 души. А когато един от големите работодатели са държавни или общински структури, това не говори добре за икономиката. Която се крепи, като че ли, основно на обслужващ сектор, търговия и IT – бранша, доколкото се уповаваме на официалните информации за постоянно разкриващи се офиси на подобни компании. За аутсорсинга, например, все още сме в категорията „развиващи се“, данните изнесоха от ресорната асоциация. Друг негативен пример е и случая с мегаинвестицията от 20 милиона евро за разкриване на логистичен хъб на китайски стоки, която две години поред рекламирахме, но тя се случи в Пловдив, където се очаква да стъпи и гигантът Алибаба. Край Варна пък започва строеж на завод за 80 милиона лева. Последната голяма, за която аз си спомням, в Бургас е разширението на „Елкабел“ в новата база, която трябва да се случи край Долно Езерово.
Друг критерий е финансовото състояние на Община Бургас. По данни на „Капитал“ отпреди две години, задлъжнялостта надхвърля два пъти бюджета на Общината, но това не е проблем, тъй като кредитите се обслужват, а приходите стигат за тях, пояснява изданието. Само че кредитите се увеличават. Последният доста голям е за изграждането на закритият плувен комплекс в „Славейков“, който е малко над 13 милиона лева. Някои от общинските предприятия пък са закъсали сериозно, като „Хляб и хлебни изделия“, и се налага печелившите да ги подпомагат финансово. Е, към момента поне, няма индикации, че общината е в затруднение, да се надяваме, че ситуацията ще се запази.
Относно усвояването на европейски средства, мисля, че няма две мнения – Бургас е сред първенците в страната, а добро впечатление оставя общинската администрация в това отношение, че е подготвена с проект за всяка възможност за външно финансиране.
В категорията „Зелен живот“, мисля че Бургас е големият губещ. Качеството на въздуха продължава да е критична тема в града, имаше и протести в тази насока, а мерките, които предприема администрацията, не съм убеден, че дават резултат. Въпреки новия градски транспорт, предприятията продължават да са трън в носа на бургазлии, въздухът мирише неприятно, а обяснението, че не е вредно и няма замърсяване, не успокоява никого.
В сравнение с почистване, сметоизвозване и сметосъбиране, критики в тази насока не липсват. Категорично ви уверявам, обаче, че в Бургас ситуацията е в пъти по-добре, отколкото в други градове. Заставам зад името си с твърдението, че градът е чист, а обратните примери са по-скоро изключение. Правилни и ефективни стъпки в тази насока са подземните контейнери, разделното сметосъбиране и бъдещият (дано се реализира) завод за анаеробно третиране на битови отпадъци.
Относно зелените площи – има какво да се желае още в тази посока. Особено това важи за миенето на улиците, което често е, за мен, неефективно. Контрол е нужен и на пътно – строителните дейности и раздухването на прахоляка при тях, който отива в дробовете ни. Идеята за буферни паркинги, забранени за автомобили улици, която бе анонсирана преди няколко години и цели да намали трафика и вредните газове, остана май само като идея.
Относно Баланс “работа/свободно време: Бургас наистина предлага много възможности за практикуване на различни спортове и продължава да се развива в тази посока с нови съоръжения. Има и достатъчно открити площи за почивка и забавления, достъпни и безплатни. Алеите за велосипедисти обаче не правят изключение от останалите в страната и са зле проектирани и изпълнени. Но, сравнявайки с други градове, са доста по-добре свързани и определено – дълги. Добра възможност е наемането на велосипед по наем, които обаче са все кът по стоянките. Друг проблем е, че в Бургас липсват атракции. Ако ви дойде някой човек от друг град на гости, можете да го заведете на остров Св. Анастасия, в Акве Калиде и… спираме дотук. Големи атракции, които да водят туристи като прословутия Океанариум/Делфинариум, който така и не се реализира – липсват.
Образованието, що се отнася до инвестициите, които прави Общината, наистина е в правилната посока. Показателно е изграждането на нови детски градини, училища, а вече – и факултет. Учебните заведения са модерни, функционални.
В сферата на градския живот, ако включим и културните събития, нещата са на кантар. Да, предлага се за всеки по нещо, но Община Бургас загуби една от своите емблеми – фестивалът Спирит ъф Бургас, който вече остана само в миналото. А това вкара града в световните новини.
Относно възможностите за паркиране – ситуацията е отчайваща в някои квартали. Синята зона не е решение, защото тя само се разширява и скоро, както е тръгнала, ще обхване сигурно целия град. И тук се връщаме на неосъществената идея за буферните паркинги, която беше анонсирана още при представянето на проекта за Интегриран градски транспорт. Иначе, самият градски транспорт е сравнително удобен, превозните средства – качествени, цената за него е спорна, тъй като е един от най-скъпите в страната.
За финал оставих най-болната тема – здравеопазването. Въпреки сериозните инвестиции, които прави общината в нейните лечебни заведения, въпреки наличието на много болници, при сериозни заболявания, хората търсят помощ на друго място. Тук е редно мнозина да си свалят розовите очила и да чуят мнението на пациентите, които търсят експертна помощ на друго място, а болниците непрекъснато се оплакват от липса на специалисти.
И така, нахвърляйки плюсове и минуси – заслужава ли Бургас да се кичи със званието „Най-добър град за живеене“. Краткият отговор би бил „най-вероятно“. Дава възможности за реализация, мнозина хора от вътрешността на страната се местят да живеят тук. Обаче тук се сблъскват с ниското заплащане и високия стандарт на живот, като се започне от цените на жилища и стигне до тези в заведенията. По-дългият отговор е, че на други места е по-зле. Което не би трябвало да успокоява никого от голямата сграда на „Александровска“. Най-вече заради това, с което започнах – че новата табела ще носи нови отговорности и за всяка дупка по току – що асфалтирана улица ще се напомня, че това е „Най-добрият град за живеене“.
Източник- БНР
Автор – Мариян Иванов
