През октомври 1997 година централната банка отне разрешението за извършване на банкови сделки на Добруджанска търговска банка (ДТБ) поради установена неплатежоспособност. Това бе извършено със заповед на управителя на БНБ Светослав Гаврийски по предложение на подуправителя, ръководещ управление “Банков надзор”, Емилия Миланова, като квесторите продължават да упражняват своите функции и правомощия до назначаването от съда на синдик. В закона за банките е регламентирано, че решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност подлежи на незабавно изпълнение и не може да се обжалва по съдебен ред.
“В петък в Добричкия окръжен съд пристигна писмо от БНБ, с което се нарежда във фирмения регистър да бъде извършено вписване на отнетия лиценз на Добруджанска банка. Още същия ден извършихме вписването. До този момент обаче от централната банка не е постъпвал иск за обявяване на ДТБ във фалит”, каза Дани Ангелова, председател на фирмено отделение на добричкия съд.
На 23 септември 1996 година БНБ постави под особен надзор Добружданска банка. Съгласно закона за банките до началото на септември централната банка трябваше да отнеме лиценза на всички финансови институции, за които е започнала и незавършила процедурата по обявяване в несъстоятелност. Тогава обаче БНБ направи компромис за ДТБ и назначи квесторите Снежана Попова и Георги Петров за срок от един месец, като постави условие до края на септември кредитната институция да достигне капиталова адекватност в размер на 2%. От централната банка очакваха до края на септември финансовата институция да възстанови операциите си и да се разплати с кредиторите си. Впоследствие обаче се появиха съмнения за произхода на средствата и за начина, по който са изчиствани задълженията на добричката банка. Може би точно затова в началото на октомври, когато трябваше да се реши съдбата на добричката банка, БНБ обяви, че удължава квестурата в кредитната институция. “С цел допълнително изясняване на осъществените операции по оздравяването на банката и изтичане правомощията на квесторите, както и поради избирането на последните в управителното тяло на Добруджанска банка, са назначени нови квестори”, се казва в официалното съобщение на БНБ. Снежана Попова и Георги Петров бяха включени като членове в управителния съвет на ДТБ след последното общо събрание, проведено на 12 септември, на което се взе решение за преминаване към двустепенна система на управление. Бяха назначени нови трима квестори – Емил Василев, Спаска Пачеджиева и Криска Колева, като само двама от тях имаха правото да подписват съответните документи. За шеф на надзорния съвет бе избран Янчо Янков, бивш юрисконсулт в Банка за земеделски кредит. Според неговите думи до средата на септември ДТБ е събрала над 60% от общия размер на раздадените кредити, а погасените задължения към финансовите институции са възлизали на над 11 млрд. лв. Изявлението на Янков след общото събрание, че банката е постигнала 17% капиталова адекватност, впоследствие се оказа невярно. В началото на октомври след последното отлагане на делото по обявяване на Добруджанска банка в несъстоятелност, зам.- председателят на надзорния съвет Андрей Тодоров каза, че ДТБ дължи на малките си вложители близо девет млрд. лв. от левовите и валутните депозити. Половината от дълговете на ДТБ всъщност са били изплатени от фирмата “Кембароу ММ 5”, която притежава най-големия свинекомплекс в България, приватизиран от собственика на “Кембъроу ММ 5 “Красимир Михайлов преди няколко години. Красимир Михайлов е и мажоритарен собственик в Добруджанската банка. Информацията, която той е представил в “Банков надзор” за произхода на средствата, с които неговата фирма е погасявала дълговете на добричката банка, е, че те са резултат от реализираната печалба на “Кембароу ММ 5”. Още през 1995 г. ДТБ стана почти еднолична собственост на Красимир Михайлов.
Към края на тази седмица се очаква решението на БНБ за откриване на производство по несъстоятелност на ДТБ. В 15- дневен срок след това синдикът на банката трябва да изготви удостоверения за сметките на физическите и юридическите лица, вложители в Добруджанска банка, където трябва да бъдат посочени клонът на Държавна спестовна каса и съответната търгавска банка, които ще изплащат левовите и валутните депозити.
Вестник Капиал – декември 1997 година
