„Нашата цел е да направим образованието работещо, за да бъдат децата готови за предизвикателствата на днешния ден.”
С това изказване, в най-добрите традиции на някогашните конгреси на партията, просветният министър Кунева започна представянето на резултатите от Националното външно оценяване в 4-и и 7-и клас.
Тези резултати вече са известни на всички и спокойно можем да обявим 2016 година за рекордна по отношение на слабите оценки. И в това отношение ситуацията е еднакво критична както при четвъртокласниците, така и при седмокласниците. Няма никаква причина да очакваме нещо по-различно при зрелостниците.
Докато в Министерството на образованието задълбочено анализират, както обещаха, ние можем да опитаме с един „повърхностен” анализ, защото покъртителните резултати не са изненада, а закономерно следствие от случващото се в образованието в последните десетилетия.
Да започнем с това какво учат децата и кой ги учи? Връщаме се към спора адекватно ли е на времето и възможностите на учениците учебното съдържание? Отговорът вече е известен покрай приключилото неотдавна обсъждане на най-новите учебни програми предложени от МОН.
Нещата не опират само до това ще се изучава ли Балканджи Йово или не. От години липсва единно учебно съдържание (колкото и да е спорно) за всички ученици, защото в министерството отдавна балансират между интересите на различни издателства. А на въпроса кой учи децата ни, отговорът е още по-обезкуражителен. Професията не е престижна, заради ниското заплащане и да очакваме кадърни нови попълнения е безсмислено.
Да погледнем и тестовете – те вероятно са дело на същите хора, които пишат учебните програми и образователните стандарти, оплювани при всеки опит да бъдат подложени на обществено обсъждане, в повечето случаи с пълно основание. Иначе нямаше да имаме феномен като тази година по математика в 7-и клас, при който се оказа, че една сериозна част от децата са се затруднили с „по-лесния” първи модул, но незнайно как са се справили със задачи от допълнителния втори („по-труден”) модул.
Явно е, че тестът е небалансиран, дори не споменаваме спорното условие на вече широко известната 19-а задача от първия модул. Очевидно критериите за лесно и трудно на учениците и съставителите на теста се разминават, а това естествено означава, че въпросните автори нямат реална представа какви са възможностите на учениците, защото никога не са влизали в клас.
Какво показват резултатите по български език и литература?
Тази година много се говори за това, че българчетата не разбират съдържанието на четения текст, подобна констатация имаше в изследване за страните от ЕС. Оказва се, че „четене с разбиране” като термин в учебните програми досега не е имало, а и след 5-и клас не се практикува под каквато и да било формулировка.
Не облекчава ситуацията и факта, че учебното съдържание в 7 клас е предвидено по разпределение за усвояване до 15 юни, а изпитите се провеждат в средата на май. Това означава, че неофициално, целият материал по БЕЛ трябва да бъде предаден почти месец по-рано, и в такъв случай да си говорим за упражнения за затвърждаване на наученото е направо неприлично. Никой не обръща внимание на предложението НВО за 7 клас да се провежда след завършване на учебната година.
Друг много резонен въпрос е защо скалата за оценка при НВО и матурите не се оповестява, както това се изисква от учителя при провеждане на контролни и изпити в училище? Ако това бъде ясно предварително, степента на готовност на учениците може да бъде преценена още по време на учебната година и да бъдат взети мерки за по-доброто им представяне.
Четвъртокласниците бележат възход в дисциплината „Човек и природа”, но по всички останали предмети от външното оценяват има спад спрямо миналата година. И тук нямаме новина, защото това е трайна тенденция в последните години (изключение прави 2014, когато има лек възход). Може да се прогнозира, че догодина резултатите ще са още по-слаби, защото в началната степен на обучение година не се повтаря. Независимо дали е покрило изискванията на държавния образователен стандарт или не, детето бива тикано от клас в клас, защото такова е изискването.
Ако едно дете не се научи да чете и пише до втори клас, то не може да компенсира този дефицит в 3-и и 4-и, камо ли след 5-и. После нещата се развиват лавинообразно и така до завършване на средното образование, когато вече разполагаме с неграмотни зрелостници.
Това тикане на ученици от степен в степен няма как да спре и заради „обичаните” от работещите в сферата на образованието делегирани бюджети. Не е трудно да предположим, че докато парите вървят с ученика и финансирането на училището зависи от броя ученици, работещите в него ще правят всичко възможно да поддържат бройката, пред заплахата от закриване на паралелки и освобождаване на специалисти. Това, така да се каже, е аргумент „рекордьор” сред възраженията на учителите, на който упорито никой не обръща внимание.
Иначе отличниците се увеличават. Фактът обаче не е заслуга на образователната система, защото открай време е ясно, че с най-добрите в училище не се работи. Признават го и педагозите, които констатират със съжаление, че времето им в час е разпределено между тези, които имат най-сериозни затруднения с материала.
Кой се занимава с отличниците? -Родителите им. Тяхното представяне е резултат от целогодишни инвестиции в частни уроци и школи, в които често ги обучават същите учители, които не могат да им обърнат внимание по време на час. За тези уроци преподавателите особено се стараят, защото както се казва „матура година храни”. И това не е новина предвид ниското им възнаграждение.
Затова в резултатите от тазгодишните изпити изненади няма. Изненадани могат да бъдат само в просветното министерство, защото те традиционно нямат представа какво се случва на терена на българското образование, понеже имат по-висше предназначение. Да мислят просветната политика и да съграждат новите образователни стандарти. Как иначе ще се роди гениалната и много „смислена” идея да се сменят наименованията на училищата например?
