Гигантският сблъсък между комунизма и капитализма, протичащ с различна степен на интензивност през последните над 150 години, е един от основните източници на противоречия и антагонизъм през този период.
Според комунистическите пророци – Маркс, Енгелс, Ленин – комунизмът е етап от историческото развитие, който възниква като неизбежен резултат от развитието на производителните сили, и е предопределен да замени капитализма. В своя знаменит „Манифест на комунистическата партия” Карл Маркс и Фридрих Енгелс представят и обосновават своите възгледи относно залеза на капитализма, който следва да бъде сменен от комунизма, заради иманентните си недъзи, изразяващи се в икономически и финансови кризи, свръхпроизводство, класови борби, неравенство в доходите, експлоатация, търговски войни, съперничество за ресурси и пазари, неравномерно развитие на капиталистическите държави и военните конфликти между тях. Ето какво пише в този прословут „Манифест…”, издаден за първи път през 1848 г.:
„Един призрак броди из Европа — призракът на комунизма.
…
Съвременното буржоазно общество, изникнало от развалините на феодалното общество, не премахна класовите противоречия. То само постави нови класи, нови условия на потисничество, нови форми на борба на мястото на старите.
…
През време на своето едва стогодишно класово господство буржоазията създаде по-масови и по-колосални производителни сили, отколкото всички минали поколения, взети заедно. Покоряване на природните сили, машинно производство, приложение на химията в индустрията и земеделието, параходи, железници, електрически телеграф, пригодяване за земеделска обработка на цели континенти, превръщане на реките в плавателни, цели, сякаш изпод земята измъкнати човешки маси — кой по-раншен век е могъл да подозира, че в недрата на обществения труд дремят такива производителни сили!
И тъй, ние видяхме, че средствата за производство и размяна, на основата на които възникна буржоазията, са създадени във феодалното общество. На известно стъпало от развитието на тия средства за производство и размяна отношенията, в които феодалното общество е произвеждало и разменяло, феодалната организация на земеделието и манифактурата, с една дума, феодалните отношения на собственост, престанаха да отговарят вече на развилите се производителни сили. Те спъваха производството, вместо да го подпомагат. Те се превърнаха в окови за него. Тези окови трябваше да бъдат разбити — и бяха разбити.
На тяхно място дойде свободната конкуренция със съответстващия й обществен и политически строй, с икономическото и политическото господство на буржоазната класа.
Пред нашите очи се извършва подобно движение. Съвременното буржоазно общество със своите буржоазни отношения на производство и размяна, с буржоазните отношения на собственост, което като с магия е създало такива огромни средства за производство и размяна, прилича на оня магьосник, който не може вече да се справи с извиканите чрез неговите заклинания подземни сили. От десетилетия насам историята на индустрията и на търговията е само история на бунта на съвременните производителни сили против съвременните производствени отношения, против отношенията на собствеността, които са жизнени условия за буржоазията и нейното господство. Достатъчно е да споменем търговските кризи, които със своето периодическо повтаряне все по-заплашително поставят под въпрос съществуването на цялото буржоазно общество. През време на търговските кризи редовно се унищожава голяма част не само от произведените продукти, но дори и от вече създадените производителни сили. През време на кризите избухва обществена епидемия, която на всички по-раншни епохи би се сторила абсурдна — епидемията на свръхпроизводството.
…
Буржоазните отношения са станали твърде тесни, за да поберат създаденото от тях богатство.
…
Оръжието, с което буржоазията срази феодализма, сега се насочва против самата буржоазия.
Но буржоазията не само изкова оръжието, което й носи смърт; тя създаде и хората, които ще насочат срещу нея това оръжие — съвременните работници, пролетариите.
…
Напредъкът на индустрията, чийто неволен носител е буржоазията, която е безсилна да му се съпротивлява, заменя разединението на работниците от конкуренцията с тяхното революционно обединяване чрез асоциацията. Така с развитието на едрата индустрия изпод краката на буржоазията се изплъзва самата основа, върху която тя произвежда и присвоява продуктите. Тя произвежда преди всичко своите собствени гробокопачи. Нейната гибел и победата на пролетариата са еднакво неизбежни”
Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетариите няма какво да изгубят освен своите окови. А ще спечелят цял свят.
Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”.
Тук виждаме в концентриран вид основните постулати, на които се основава комунистическата теория, а именно: капитализмът възниква като естествен резултат от развитието на производителните сили и заменя феодализма, който спъва обществения прогрес и справедливо е заменен от по-прогресивния капиталистически строй. На свой ред капитализмът, изиграл набързо своята роля, в даден момент вече пречи на икономическия напредък и задушава развитието на производителните сили. Напълно закономерно той следва да бъде заменен от по-напредничав строй, какъвто, според комунистическите теоретици, се явява самият комунизъм.
Генералната грешка на комунистическата доктрина и респективно на левите движения от комунистически тип обаче е именно борбата им срещу капиталистическата система и стремежът им да я премахнат. Проблемът им произтича от това, че капитализмът се е появил по естествен начин вследствие на развитието на производителните сили (което признават и Маркс, и Енгелс), което пък е причинено от натрупването на знания и опит у средновековните общества. Нарастването на познанието води до напредък в науката и техниката, а от там до прогрес на технологиите и съответно на производителните сили. Появата на машините и парните двигатели и тяхното непрекъснато модернизиране довежда до качествена промяна на производствения процес, до възникване на манифактурите и изменение на обществените взаимоотношения, което е обусловено от появата не само на революционно нови средства за производство, но и на нови класи – буржоазията и пролетариата.
Въз основа на сегашния опит можем да кажем, че усилията да бъде премахнат капитализмът могат да се сравнят с опити да се премахне ледниковата епоха, неолитът или първобитнообщинният строй. Но това на практика е невъзможно, тъй като във всички тези случаи става въпрос за напълно естествени явления. Тези явления се появяват и съществуват по силата на също толкова естествени причини и могат да изчезнат само при наличието на точно определени естествени обстоятелства, а не по волята на който и да е човек или на група от хора. Робовладелският строй и феодализмът са били заменени от други, по-напреднали обществено-икономически строеве от тях, но само когато са се появили съответните условия за това. Защото не е възможно каменната епоха да бъде заменена с друга преди хората да са открили начините за добиване, производство, обработка и използване на медта. Едва след това започва постепенната замяна на старите технологии, сечива, оръжия и техники с по-модерни такива. Тази промяна не става изведнъж, с революционни методи, а се изършва последователно, с течение на времето и без скокове. Освен това тя се случва поради естествено обусловени причини, а не заради интересите, желанията или предчувствията на кабинетни теоретици.
По същия начин капитализмът не може да бъде изместен или отстранен докато не се появят сътветните необходими условия под формата на нови средства за производство и обществени взаимоотношения. Независимо от усилията, полагани от комунистите, капитализмът ще продължи да съществува с всички свои достойнства и недостатъци, защото замяната му е дело на фактори, които не са под контрола на хората, а са обусловени изцяло от естествено протичащите исторически процеси.
Друга капитална грешка на Маркс се съдържа в твърдението, изведено до аксиома в комунистическата теория, че поради постоянно нарастващата експлоатация на трудещите се от страна на капиталистите, антагонизмът и противоречията между тях ще достигнат до крайност и ще предизвикат въоръжен сблъсък, победител от който ще излезе пролетариатът, а буржоазията, буржоазните отношения и капитализмът като цяло ще бъдат насилствено отстранени и ще изчезнат напълно. Грешката на Маркс се състои в това, че той не е проумял колко жизнеспособен, гъвкав и приспособим е капитализмът. Последният успява да се нагоди към динамично променящата се в последните няколко стотин години среда, което му помага да преживее огромни социални катаклизми и сътресения, икономически кризи, въстания, революции, общонационални стачки, антикапиталистически движения, терор, военни конфликти и световни войни.
Карл Маркс не е успял да прозре уникалната способност на капитализма да се трансформира, модифицира и реформира. Направените от него отстъпки под натиска на общественото недоволство показват склонността му да еволюира и да се усъвършенства, макар и с неудоволствие, когато е притиснат от обстоятелствата. Тези сериозни отстъпки дават възможност на работническата класа да живее и се труди в много по-добри условия от съществуващите по времето на Маркс, което той не е успял да предвиди. Това е причината, поради коята всеобща пролетарска революция не е възможна, след като голяма част претенциите на наемните работници са удовлетворени и те живеят и работят в нормални условия, които в немалка степен ги удовлетворяват.
Проблеми и неразбирателства, естествено, винаги ще има, предвид различните интереси на двете класи, но те вече не са с такъв остър характер, та да доведат до заличаване на капитализма в глобален мащаб. И това се дължи на неговата издържливост и адаптивност, които му позволяват да се приспособи към всякакви обстоятелства и да извлече поуки от своите грешки и загуби; дължи се и на способността му да прави компромиси и да се реформира. Това Маркс, при всичките му останали достойнства, не е успял да предугади, което е една от най-големите му грешки, залегнала за съжаление в основите на комунистическата доктрина и довела до неизброими страдания.
Затова усилията на обществото, включително и на левите сили, трябва да бъдат насочени не към физическото премахване на капитализма и капиталистите, което е фактически невъзможно, а към усъвършенствуване на съществуващата капиталистическа система, към по-доброто й функциониране, към подобряване на условията на живот и работа на трудещите се, към изглаждане на противоречията и неуредиците. Да, капиталистите са алчни, но кой от нас е съвършен? Ние не можем да отстраним чрез оперативна намеса алчността и останалите недостатъци, но можем да създадем условия, които да не позволяват на човешките страсти, наклонности и нагони да са определящ фактор в обществените отношения и да надделяват над закона и справедливостта. Това се постига чрез борба, но не борба срещу капиталистите като такива, а борба за извоюване и отстояване на правата и за върховенство на закона.
Капиталистите са необходим и важен фактор в съвременните обществено-икономически взаимоотношения, защото притежават нужните качества за поддържането на тази система – иновативност, пробивност, агресивност, предприемачески дух, целеустременост, склонност да рискуват и т.н. Без тези техни качества не би било възможно съществуването на модерния свят, не би бил възможен прогресът! Естествено, като всеки от нас и те не са лишени от недостатъци, но ролята на правовата държава е да ограничава до минимум тяхното влияние и да използва само полезните им за обществото заложби.
В действителност борбата срещу капитализма е обречена, тя е като борба срещу глобалното затопляне или ледниковия период, т.е. борба срещу неподвластни на човешкия ум и физически възможности природни сили. Причината, поради която продължава упорито да се води, е стремежът на определени сили да се възползват от невежеството и наивността на някои хора и да използват тяхната енергия за свои користни цели. Своята амбиция за придобиване на контрол над политическите и икономически процеси и за овладяване на обществените ресурси те прикриват зад благовидни предлози и уж справедливи каузи, явяващи се в действителност чиста демагогия. Борбата срещу капитализма е само една от тези добре звучащи, но на практика неосъществими утопии, с помощта на които тия подмолни сили въвеждат в заблуждение лекомислените и ги впрягат в своя ярем, за да вършат мръсната им работа и да служат като пушечно месо, когато се наложи.
Вярно е, че при капитализма има редица несправедливости, има експлоатация и неравенство. Но това показва само, че капиталистическата система си има недъзи, които ние трябва да се стремим да отстраним или минимизираме, а не че трябва да премахваме самия строй. Нашият автомобил със сигурност не е съвършен и понякога се проявяват недостатъци и проблеми, но ние не го изхвърляме, а го подлагаме на ремонт. Би било неразумно да захвърлим нещо, което, макар и не идеално, но все пак ни върши работа, при положение, че не разполагаме с друго, по-ефективно, с което да го заменим. А имаме ли такава алтернатива в момента? Категорично не! Видяхме, че комунизмът е само един ирационален, нежизнеспособен и импотентен мутант, който бе едно от най-уродливите явления на Новото време. Да премахнем капитализма заради недостатъците му е все едно да затворим съда и полицията, заради дефектите и неуредиците в тях. Както казва латинската сентенция „abusus non tollit usum”, т.е. злоупотребата (неправилната употреба) не изключва употребата. Това трябва да се разбира в смисъла, че ако в държавата, примерно, има проблеми, това не означава, че трябва да премахнем държавата. Така че капитализмът се нуждае не от екстерминиране, а от реформи и усъвършенствуване, както стоят нещата и с всяка друга исторически обусловена система!
Виктор Кордон
