Разпилени по шосетата цветове и блокади на пътищата в Розовата долина – картината се превръща в емблема на кампанията по беритбата на маслодайни рози тадзи година. Производители, прекупвачи и розоберачи протестират заради ниската изкупна цена, която в момента се движи между 1.60 и 2 лева за килограм. На фона на цените през последните години, които се движеха около 4-5 лева за килограм, а на моменти достигаха и 7 лв., сегашната е ниска и не покрива разходите по производството.
Така на показ излязоха и проблемите в бранша, свързави и с пазарните илюзии, които е породил. Заради задържалата се няколко години висока изкупна цена розите станаха атрактивна култура и все повече производители започнаха да ги отглеждат. Това пък води до свръхпроизводство, за чиято преработка няма достатъчен капацитет. Няма и достатъчно международно търсене, защото и другите традиционни производители също отчитат добри реколти. Негативен фактор с по-дългосрочни последици са и твъденията, че българското розово масло се смесва с внос на по-евтина продукция от Близкия изток, което компрометира бранша като цяло.
Заради добрите климатични условия тази година цъфтежът започна по-рано, включително и по по-високите полета, и кампанията се превърна в трагедия, особено за малките производители. Наложи се държавата спешно да обмисля мерки за компенсация, за да потушава бунтове в Казанлъшко. Търсенето на виновник за ниската цена опря до розоварните, които бяха обвинени от производителите в картел, а омбудсманът Мая Манолова им обеща да сезира Комисията за защита на конкуренцията да направи такава проверка, както и Националната агенция по приходите – за да установи кой произвежда, изкупува и преработва рози и дали си плаща данъците.
Земеделският министър Румен Порожанов на свой ред обеща специален проектозакон за българската роза и за етерично-маслените култури като цяло, както и минимална помощ за производителите. Двамата с омбудсмана влязоха в спор дали предстоящите компенсации ще бъдат достатъчни, за да покрият себестойността на продукцията.
Твърде много рози
Заради високите изкупни цени през последните две години площите с рози са нараствали с по 10% годишно, като в момента регистрираните производители обработват над 41 хил. декара, съобщи Порожанов пред парламентарната земеделска комисия. Той допълни, че има и много нерегистрирани производители и площи, на които се отглеждат розови храсти с неизвестен размер, и в момента областните служби по земеделие регистрират стопаните, за да могат евентуално да ги обезщетят в края на кампанията.
Заради благоприятния климат през тази година се стигна до свръхпроизводство. Обичайно средният добив от един декар е около 300 кг, като на някои масиви се добиват и 700-800 кг. В момента минималният добив от декар е над 400 кг, а очакваната реколта е над 16 хил. тона – четири пъти по-голяма спрямо 2013 г. например. Традиционно от 3-4 тона цвят се получава 1 килограм розово масло.
Проблемът тази година е, че голяма част от производителите получават заплащане между 1.60 и 2 лв. за килограм рози, което не покрива разходите им за отглеждането и беритбата на продукцията.
Първоначалният разход за розовата градина е 1000 лв. на декар. Вече посадените рози започват да дават цвят на втората година, а влизат в силата си на третата. По-нататък обработката на един декар маслодайни рози струва около 500 лв. на декар, разказват производители. Причината е, че розите са много капризни, често боледуват и трябва да се пръскат редовно, както и да се подрязват и прекопават. Самата беритба е на ръка, като един розоберач обикновено стига около 20 кг на ден. Заплащането за това е 1 лв. на килограм и така заедно с разходите по отглеждането сметката на производителите не излиза. Друг хоничен вече проблем за тях е, че заради липсата на достатъчно берачи има места, в които заплащането на труда им достига изкупната цена за килограм.
“Минималната изкупна цена, под която не трябва да се слиза, е 2.30 лв. за кг”, смята Йордан Михайлов, розопроизводител. Антон Симеонов, който обработва 170 декара с рози, допълва, че поведението на преработвателите е безпринципно: “Не е правилно те да определят изкупната цена 5-6 дни след като сме започнали да берем и тя да е еднаква навсякъде.” По тази причина производителите подозират картел при розоварните.
Преработватели на ръба
Преработвателите казват, че са предупреждавали какво ще се случи още в началото на пролетта, а многократно през годините са обяснявали какви са проблемите в бранша. “Вероятно не са ни обърнали внимание, защото сме малък бранш, производството не надхвърляше 3 тона розово масло, износът ни е за 30-40 млн. евро. Но няма нито една сериозна розоварна без договори за изкупуване на продукцията с производителите, с които работи от години”, коментира Филип Лисичаров, управител на “Еньо Бончев продакшън” и зам.-председател на сдружение “Българско розово масло”.
Според него твърденията за картел са абсолютно неуместни, тъй като в България в момента работят над 50 розоварни с различен капацитет и подобно споразумение е невъзможно.
“Никога не сме се намесвали в отношенията с клиенти и външни партньори, никога не сме коментирали цени и условия на доставка. Нашата цел е да решаваме проблемите на членовете си с държавната администрация, помагаме да участват на международните изложения, издаваме специализирана литература”, казва Гергана Андреева, изпълнителен директор на Българската национална асоциация “Етерични масла, парфюмерия и козметика”.
“В случая трябва да се направи проверка кой протестира и чия продукция е неизкупена. Ако има такъв проблем, той е при най-малките производители, които нямат договори с розоварните и разчитат на случайни кантари на полето. Недоволни са прекупвачите, които е възможно да останат без печалба заради свръхпроизводството”, смята Лисичаров.
По думите му в момента розоварните в долината работят над капацитета си, което означава, че извличат розово масло за по-кратък период от необходимото, а това ще влоши качеството му.
Освен това в розоварните има залежало непродадено масло от предишни години, а цената се очаква да падне. Според производители става дума за огромните 800 кг, като не е ясно колко от това масло е българско и колко – внос. Браншът страда и заради смесването на българското розово масло с по-евтино от Иран, Турция, Афганистан. Такива пратки се връщат от чуждестранни партньори и опитите за увеличаване на продукцията по този начин уврежда имиджа на българските производители.
По наблюдения на преработвателите има много проблеми около самото производство. Заради високите изкупни цени в последните години браншът е станал атрактивен за много малки играчи, които нямат опит, както и договори за изкупуване на продукцията, пръскат и торят “самодейно” и оскъпяват себестойността на производството. Започнало е и отглеждане на рози от сорт “Радуга”, чийто цвят тежи повече, но е по-нискомаслен. “Наистина не е ясно какво се слага в чувалите – розите се ръсят с вода, сол, камъчета, пълно е с “Радуга”, каза Румен Порожанов пред комисията в парламента. Според него трябва да има сертифициран разсад, еднакви стандарти за отглеждане и да се помисли как да се реши проблемът с берачите и с регистрацията на малките стопани.
Мерки на пожар
След протестите земеделското министерство обеща минимална помощ на производителите, но само ако са регистрирани земеделци. Областните служби започнаха спешна регистрация. Според омбудсмана Мая Манолова обаче за компенсация са предвидени около 5 млн. лв., което прави 30 стотинки на килограм продукция, а за да бъде покрита себестойността, са необходими поне 90 стотинки или лев.
Тъй като не може да предприеме стъпки, които биха се приели като държавна помощ и намеса в пазарните отношения, министърът помоли розоварните да изкупуват на себестойност и да преработват повече продукция. Капацитетът обаче е 800 тона на ден и явно ще остане неприбран цвят.
Порожанов обяви, че започва работа и по закон за розата и етерично-маслените култури, тъй като и площите с лавандула през последните години са се увеличили много и също има проблем с изкупуването.
До края на кампанията остават още две седмици, като цената, на която ще се продава розовото масло зад граница, все още не е ясна. Производителите смятат, че тя ще бъде около 8000 евро за килограм и разчитат към края на кампанията изкупната цена да се вдигне.
“Държавата категорично трябва да вземе отношение по регулиране на отрасъла и вече изпратихме писмо във връзка с проекта за закон за розата. Много е важно какво ще включва той – от производството на посадъчен материал, през сезонната заетост, обирането на цвета от регистрирани стопани, които ползват разрешени торове и препарати, до технологичния процес на преработката и изготвянето на финалния продукт, който отива на международните пазари. Само държавата може да регулира един такъв бранш с ясни правила на отношения и ангажименти”, смята Гергана Андреева.
След сегашната кампания някои от производителите може би ще изкоренят насажденията си. Ще остане въпросът доколко и как държавата трябва да се намеси в пазарните отношения в сектор, който е символен за България, но може да се окаже жертва на опити за бърза печалба.
