Пещерата Дяволското гърло е най-страховитата в България, според легендата именно през нея Орфей слязъл в подземното царство на Хадес, за да изтръгне от света на мъртвите любимата му Евридика, предаде репортер на БГНЕС.
Страховитото “гърло” се намира в Западните Родопи, на 1,8 км северно от село Триград и на 17 км южно от град Девин. Това е една от малкото наши пещери, в която няма интересни образувания. Това, което привлича годишно хиляди посетители, е възможността да усетиш с всичките си сетива бучащия подземен свят и да видиш с очите си на какво е способна водата.
Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана вследствие на пропадането на земните пластове, във видимата си част тя няма разклонения. За да стигнеш до пещерата се минава през живописното Триградско ждрело. Излизаш от тунела, през който минава единственият в страната еднолентов път с двупосочно движение и се озоваваш на паркинга пред пещерата. Над него от двете страни застрашително висят над 100-метрови страховити скални отвеси.
Входът на пещерата или изходът за посетителите, наподобява дяволска глава, в гърлото на която се изливат водите на Триградска река. Туристическият маршрут е обратен на хода на водата през пещерата. В нея се влиза през прокопан в скалата 150-метров тунел, който в началото е почти прав, след което следва серпентина. В началото й има един отвор, през който поглеждайки, долу се вижда огромната и бучаща зала. През “окото” на дявола посетителите изглеждат толкова миниатюрни, почти като мравки, че стомахът ти се свива на топка.
Серпентината свършва и се озоваваш в “Бучащата зала”. В нея се намира най-високият подземен водопад на Балканите. Пещерата се е получила от река, падаща от 42 м височина, образувайки огромната зала. Дължината й е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината й достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в българските пещери след входната зала на Деветашката пещера. В “дяволската зала” може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. След залата водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера, наричана “задникът на дявола”.
Покрай залата се минава по обезопасени парапети, на които има площадки. Някъде по средата има един малък скален параклис с чешмичка, с водата от която се мие лицето. Оставят се и монети.
След това започва шеметното изкачване право нагоре по стръмните стъпала. Те са 301 на брой. Поглеждайки право нагоре, на тавана се виждат две очи. Те са тесни като процепите на старинен шлем. Изкачвайки се още малко, вдясно от “очите” се вижда и гърлото на дявола. Най-сетне, след като собствените ти крака те издигат нагоре, успоредно на изливащия се в залата водопад, стигаш изхода. Той е преграден с метална решетка-врата, която се заключва. Влизането в пещерата през нея е забранено.
Интересен факт е, че нищо, влязло с водите в Дяволското гърло, не излиза от изхода на пещерата.
“През 1968 година придошлата река вкарва в гърлото на дявола 350 кубика дървен материал, от които нито една треска не излиза на изхода”, разказа екскурзоводът Мичо Солаков. Опит с оцветители показва, че минава повече от час и половина, преди водата да измине краткото разстояние от единия до другия отвор, което поражда загадки за мащабите на системата от подземни реки.
В пещерата са изсечени три релефа. Първият от тях представлява дяволска глава, разположена близо до входа за посетители, малко преди слизането в Бучащата зала. Вторият е фигура на мъж в цял ръст, в античен стил, изсечена в камъка в Бучащата зала. Третата е фигурата на Богодорица в нишата-олтар.
Първото проникване в пещерата е направено през 1962 г. от Никола Корчев и Елена Пъдарева. Двамата алпинисти достигат до Голямата зала на пропастта, след което правят опит да продължаването надолу по пътя на реката. Недостигът на екипировка, както и липсата на опит осуетяват по-нататъшното проникване в пропастта.
Според легендата, именно през Дяволското гърло се спуснал Орфей в подземното царство на Хадес, за да го помоли да върне към живота загиналата след ухапване от змия негова любима Евридика. След като видял колко страда Орфей за любимата си и през какви препятствия минал, за да слезе при него, Хадес му казал, че ще я върне към живота. Но Орфей не трябвало да се обръща назад, докато не излязат на повърхността. Но пустото съмнение погубило Орфей. Съмнявайки се дали Евридика го следва и не чувайки стъпките й, митичният певец се обърнал назад. И Евридика изчезнала. Поуката – никога не се обръщайте назад, когато сте направили всичко за един човек. Той трябва да ви следва, не е нужно да чувате стъпките му. Важна е вярата, а не съмнението.
Пещерата има мрачна слава и заради гибелта в нея на двама водолази преди 44 години.
На 18 септември 1970 г. двама начинаещи водолази от Варна, непосредствено след завършването на курс за водолаз в открити води, правят опит за проникване в пещерата, влизайки през сифона на “задника” на дявола. Повече не се появяват живи. Загиват 21-годишната Сияна Люцканова и колегата й Евстати Йовчев, на 29 години. Впоследствие разследващите установяват 41 грешки на ръководителката на екипа Агнес Георгиева. Най-фрапиращата е, че един от двамата влиза в пещерата с използвана вече бутилка с въздух. Когато той се изчерпва, те придърпват въжето. Фатален е този начин на сигнализация за непроучена пещера с разклонения. Вместо да ги изтеглят, колегите им отвън им отпускат допълнително въже.
Ръководителката на екипа е осъдена и тикната в затвора. Телата на Сияна и Евстати са извадени по-късно, двамата се били оплели в осигуряващото въже и били с изплюти дихатели-регулатори.
Днес на стената над пътя има паметна плоча на двамата водолази, пред която посетителите оставят по стрък цвете. /БГНЕС
