Слънчев бряг – перлата в короната на Балкантурист и визитна картичка на НР България. С началото на изграждането му от края на 50-те той става най-посещавания роден курорт, мечтано място за почивка и забавления за всеки нашенец. Но както днес, така и тогава той е бил ориентиран предимно към чуждите туристи. И докато за тях е имало пакети – разходка, вечеря в някой от десетината ресторанта и дискотека до зори, (нещо като сегашните бар кроул турове, но доста по-културно), то родните туристи сами са си правели „маршрутите“. А те най-често са включвали покупка от корекома на „Камелия“, вечеря в „Чучура“ и купон до зори в култовата „Златна ябълка“. Комбинацията е можело да бъде и друга – 12 пистовият боулинг, „Магурата“ и „Русалка“.
Курорт потънал в зеленината на редки растителни видове
Строеният край широка и дълга над 8 км плажна ивица, Слънчев бряг е бил курорт с малко под 30 000 легла разпределени в малко над 100 хотела, пръснати в просторни паркове и зелени площи. Първоначалният план е бил да бъде изграден малък курорт с 1500 места, но архитектурните решения стават грандиозни за времето си – леглата постепенно стават 2 600, 5 000, 10 000, за да стигнат през 80-те 28 000. Проектирането на комплекса започва през 1957 год., когато работен екип оглавяван от арх. Никола Николов разработва проектите и схемите за хотелите и ресторантите. Проектантският колектив е сформиран от неизвестни, но талантливи и амбициозни специалисти. Постановлението, с което се поставя началото на изграждането на курорта е дадено от МС на 30 юни 1958 г., а първата копка е направена на обект № 4, превърнал се по-късно в ресторант “Оазис”. Историята сочи, че заедно с изграждането на комплекса започва и проектирането на лесопарка. За да стане той реалност са били пренесени 550 000 куб.м плодородна пръст и засадени стотици хиляди дървета, храсти и цветя, като инвестиците надхвърляли тогавашните 150 млн. лв.
Изграждането на курорта се осъществява на няколко етапа, като в средата на 80-те се приема, че възможностите за по-нататъшното му застрояване са окончателно изчерпани. Строителството на нови хотели спира, защото капацитетът на плажа се е смятал за изчерпан. По това време Слънчев бряг е сред най-добрите морски курорти в Европа по комфорт на плажуващите. По действащите нормативи броят на леглата се изчислява спрямо плажната ивица, която позволява в комплекса да има място за 30 000 летуващи. При тази цифра в онези години на един турист са се полагали по 8 кв.м. пясък край брега. Освен с първокласни хотели, курорта е разполагал и с 4 къмпинга с 8000 места, от които най-просторните са били „Емона” и „Слънчев бряг”.
Изграденият облик на курортния комплекс е изразявал най-новите достижения на архитектурата, урбанизма и ландшафното строителство по това време. Всеки хотел или отделна група хотели са били проектирани така, че да имат характерен стил, а основната цел пред архитектите е била, хотелската база да бъде с максимална видимост към морето и потънала в зеленината на редки растителни видове. Пред хотелите на първа линия са се виждали дюните, а тревата, дърветата и алеите, са свършвали в тях. Алеите в комплекса са се миели всяка утрин, а по зелените площи са прибягвали катерички.
По времето на социализма Слънчев бряг е бил от скъпите курорти, насочен предимно за чужденци и по-малко достъпен за обикновения соцтруженик. Който обаче е имал желание и възможност да почива там, винаги е намирал начини за това. Резервациите са ставали чрез отдел „Настаняване“. Разбира се с предимство са били чуждите туристи, особено западняците, понеже са били източник на така скъпоценната за страната ни валута. Затова приоритетно леглата в комплекса са се разпределяли по предварително предплатени резервации за чужденците. Останалите свободни са се пускали за свободна продажба на всеки, който е желаел и е можел да си позволи почивка там. Според сухите цифри на статистиката, през периода 1959-1988 в Слънчев бряг са почивали почти 8 млн. души, от които над 5 млн. чуждестранни туристи и над 2.5 млн. български граждани.
От 1 септември 1958 до юли 1959 г. в “Слънчев бряг” се пускат в експлоатация първите 30 хотела и 4 хижи с 2 655 легла, 5 ресторанта с 4 102 стола, а преминалите туристи са 18 099. Първият построен хотел се е казвал „Калина”, който преди 55 години посреща и първия турист гражданин на Чехословакия. Сред първите изградени хотели там са „Жерави”, пред него се е намирал и първия ролбан в комплекса, хотел „Тинтява”, „Хризантема” и разбира се характерния с начупената си козирка хотел „Чайка”, където на първия етаж се е намирал и внушителния президентски апартамент на Тодор Живков. Пред хотела е била сложена и първата палма в курорта, подарък на Първия от някакъв държавник от топлите страни. Освен Живков в него са отсядали и най-нашумелите за времето си певци, тъй като е бил в близост до Летния театър. После се появява и луксозния хотел „Глобус”, пред който туристите са се снимали с камилите за разходка – атракция, която днес липсва. През 70-те врати отваря и 20 етажния символ на курорта „Кубан”, чийто нощен бар е предлагал страхотно вариететно шоу.
Характерни за силуета на някогашния Слънчев бряг са били и другите многоетажни хотели „Бургас”, „Витоша”, „Рила”, „Пирин”, „Европа”. А по подобие на възрожденските манастирски комплекси са били изградени хотелите „Созопол”, „Несебър” и „Континентал”. Последният е бил и най-големия хотелски комплекс с 1500 легла, а най-малкият “Акация”- 20 легла.
От „Кубан” да отидеш до „Европа” си е било почти екскурзионно летуване. Имало е влакче и файтони с чифт коне, а от тази транспортна услуга са се възползвали предимно западняците. Извън сезона, целогодишно са били отворени хотелите „Кубан”, „Глобус”, „Поморие”, „Плиска”, „Бургас” и „Диамант”, както и дискотеките „Русалка”, „Лазур” и „Мелодия”, които са били и част от съзряването на поколения бургазлии. Години наред извън активния туристически сезон, курорта се е ползвал и за спортен лагер на шведски футболни отбори.
При проектирането на курорта, местата за забавление в Слънчев бряг също са били вписани в общата концепция за ваканционното селище. Това е място за цялото семейство. За комфорта на почиващите, курорта е разполагал с магазини, базари, курортна поликлиника, поща, морска спортна база, различни спортни съоръжения – яхт клуб, стадион, тенис кортове, спортни площадки, лунапарк и др. И ако днес паркирането там е трудно, то по това време туристите са оставяли колите си на трите обособени за това места: северен, централен и южен паркинг, които са били в близост до трите големи плажа в курорта.
Развлеченията които са се осигурявали на чужденците тогава са били чужди за работническата класа у нас. Релаксирало се е с мини голф, стрелба с лък, колоездене, сърфинг, водни ски, парапланери, конна езда, каране на сърф и др. „Робинзон Крузо“ пък е било забавление на туристите от 70-те и 80-те, което е включвало пътешествие по море с лодка и акостиране на „безлюден остров“. Пред първия ресторант в курорта “Нептун” се е провеждал и конкурса “Мис Слънчев бряг”. Първите туристи в новоизградения курорт са предпочитали конякът “Плиска”, цигарите “Слънце”, от плодовете – ягоди и праскови, а от зеленчуците – доматите и краставиците.
Замислен като курорт за семеен туризъм, който да привлече у нас туристи от средноевропейската класа, Слънчев бряг изпълнява успешно тази си задача през социализма. После започват да го харесват повече хората от третата възраст като уютно и евтино място. През последните години коренно променен, стана една от основните парти дестинации за тийнейджъри и студенти от цяла Европа.
Град на греха в гора от бетон
Началото на промените в Слънчев бряг започват преди 20 години, когато се взима решение за приватизацията на курорта, а основната задача е как да бъдат разпределени парчетата от комплекса. Апетитите са големи, тъй като става въпрос за всички хотели и ресторанти построени дотогава. Според първоначално изготвения проект за приватизация, комплексът е трябвало да бъде зониран в няколко отделно обособени части и всяка една от тях да бъде продадена на определен инвеститор. В крайна сметка обаче приватизацията става на парче. През годините натискът и интересите, които ще се сблъскат на това кътче край морето ще доведат включително и до няколко показни убийства.
От 1999 г. насам започва и масовото строителство в комплекса. Собствениците искат бързо да върнат парите дадени за приватизация. Оказва се, че по това време да се строи без разрешение е законно, понеже до 2003 г. законът у нас позволява незаконно започналите сгради да бъдат узаконявани. В Слънчев бряг този процес върви на пълна пара. Вследствие на съвместните усилия на държава и община бетонът започва бързо да превзема Слънчев бряг. Строителството е безконтролно и хаотично. Паркът на Слънчев бряг създаван с десетилетия е унищожен само за няколко месеца. Зелената система, която е била символ на курорта изчезва. Изсечени са хиляди дървета, без да се мисли ценни ли са или не. По груби сметки, опустошени са над 20 000 кв.м. зеленина. Приказният ландшафт от хилядолетните дюни и лонгозни гори безвъзвратно изчезва.Имиджът на курорт потънал в зеленина и приютяващ семейства отива в историята. Слънчев бряг се превръща в море от бетон и евтино място за ниско платежоспособни туристи.
До края на 90-те застроена е била само 20 % от територията. Днес е обратното – застроена е 80% от нея. В момента никой не знае точната бройка на легловата база там. Причината, за да се крият е туристическата такса, която трябва да плащат хотелиерите. Така, за да не дават пари не обявяват точния брой на местата. Днес казват, че мегаполисът между Несебър и Свети Влас, по средата на който е Слънчев бряг, вече има над 300 000 легла. От сезонен курорт той се превръща в място за целогодишно живеене с всички последващи социално-икономически и инфраструктурни промени.
Днес Слънчев бряг също е един от най-скъпите курорти по българското Черноморие и е ориентиран към чужденците. Разликата е, че ако по времето на соца тук са идвали на почивка семейства с деца търсещи тишина и спокойствие, днес той е главна дестинация на европейските младежи за алкохолен туризъм. В центъра не можеш да чуеш българска реч. Българите в Слънчев бряг най-често са тук на работа, а летовниците са главно младежи от Западна Европа, Скандинавието и Русия. Другата доста по-малобройна група посетители са западните пенсионери, но те са със закупен пакет „all inclusive“ и на практика не излизат от хотелите, в които са настанени. Семействата с деца са по-скоро изключение, а причините затова са ясни на всички.
„Хубаво време, страхотно парти и е евтино”- това е магнита, на който дължим днешното тинейджърско нашествие от Европа. Поради ограничения си бюджет те основно пръскат пари за алкохол и дюнери. Тях не ги вълнува как и кога са построени хотелите и какъв е бил курортът по-рано. През горещото лято там слънцето не залязва, светлините никога не изгасват, а музиката никога не спира. Грамаден билборд ни подсеща „Има толкова много начини, по които можеш да се забавляваш“, а някои от забавленията случващи се там са придобили печална известност.
Сегашният Слънчев бряг удивително е заприличал на обикновен крайбрежен град, осеян със скъпи хотели, заведения, барове и дискотеки. С годините постепенно се превърна в денонощен център на купона. Улиците из централните части като цяло са чисти, а нощем са добре осветени. Лъскавите казина на партерните етажи на 5-звездните хотели и еротичните барове в червени светлини напомнят Лас Вегас и Атлантик сити в Америка, но въпреки това си остава бляскаво място с претенции за лукс и характерното лошо обслужване по български. Към 4-5 часа сутринта могат да се видят разхождащи се групи от млади пияни англичани крещящи в алкохолен делириум „Sunny fuck’n bitch“.
Българите обаче са трезви, защото обслужват гостите. Въобще българинът тук, както никъде другаде се чувства чужденец в собствената си страна.
Всеки хотел е с басейн, добре подстригана трева и градини с цветя. Но празно място почти няма, хотелите са залепени един за друг и объркват с разнообразие от имена като „Роял бийч”, „Хелиос палас”, „Империал”, „Колизеум”. Преобладават наименованията с „бийч” и „палас”. Между хотелите вместо зелен пояс има безброй сергии. Старите соцсгради, които не са съборени са реконструирани. Други места остават само формално – всъщност на техните основи се издигат съвършено различни сгради. Новите обекти пък с годините са изниквали директно върху зелените площи, а в курорта почти не е останало място незаето от строеж.
А къде са днес някогашните символи на Слънчев бряг?
От хотел „Чайка“ например днес на практика е останало само името. Хотелът е няколко пъти по-голям – първоначално пораснал с едно дълго крило на юг, после е разширен на север и на запад. Не може да мръдне само на изток, тъй като там е крайбрежната алея.
Хотел „Кубан“ продължава да се извисява в самия център на комплекса – почти същият като в соца. Е, вариетето му днес е превърнато в казино. Пространството пред него е и изходен пункт за еженощния алкохолен тур предлаган на младите летовници в комплекса. Хотел „Тинтява” също изчезна, а на мястото му се появява хотел „Хелиос”, за чието построяване се наложи да се унищожат и дюните в близост!
Култовата дискотека „Златна ябълка“, където бе извършено първото убийство за разчистване на територии в най-новата криминална история на България, отдавна е заличена от картата на курорта. В началото на 90-те тук до смърт е пребит литовецът Валерий Силаруб. Убийството остава неразкрито. Това е времето, в което се решава кой да варди хотели и кръчми в разрастващия се комплекс – „гастрольори“ от разпадащия се Съветски съюз или родните борчески формирования. Наемател на „Златна ябълка“ е Ангел Тончев. Впоследствие я купува по право, без конкурс или търг. По-късно обаче я препродава на фирма, която през 1999 г. става собственик на двата съседни хотела „Беласица“ и „Средна гора“. По това време в нея съдружник е един от двамата братя Гьошеви – Илия. През 2001 г. той е застрелян. Всъщност, случайно или не, със смъртоносен куршум приключва животът на доста от сдобилите се с имоти в най-големия черноморски курорт.
Години по-късно двата хотела заедно с „Ябълката“ са съборени и на тяхно място е построен хотелски комплекс „Еврика“, който има и внушителна спортна част. Затова днес е любимо място на бивши и актуални футболни звезди, които поддържат форма тук с „мачлета“ по време на летните си отпуски.
На мястото на простиращия се някога наоколо къмпинг „Емона”, днес са се издигнали няколко огромни бетонни мастодонта, а от атракционните заведения „Южни нощи“ и „Харпун“ намиращисе в близката тополова гора няма и помен. Няма я и гората. Тя е изсечена, за да се появят хотелските комплекси „Виктория палас“, „Маджестик“, „Фиеста“, „Хелена ризорт“ .
Гладът за повече търговска площ край морето погълна и други емблеми в курорта, като Летния театър – един от най-ярките символи на Слънчев бряг. Международният песенен фест се задържа в първите години след 1989-а, но докато през 90-те оцеляването му все пак бе жива тема, след приватизацията на Летния театър той директно се обезсмисля. Сцената на „Златния орфей” и съседният до него хотел „Сатурн“, който някога е бил предназначен и за гастролиращите на „Орфея” изпълнители, са купени от една фирма и включени в списъка за приватизация през 2001 г. като обособени части от „Слънчев бряг“ АД и продадени година по-късно.
По това време “Сатурн” минава за един от най-модерните хотели в курорта. Той дори е ремонтиран основно, преди да бъде изтъргуван. 1,139 млн. е цената, срещу която е купен театърът. В договора е имало и клауза, съгласно която новият собственик няма право да се разпорежда с имота в продължение на 2 години без знанието на Агенцията за приватизация. След ограничението обаче постройката става на руини, както и хотел „Сатурн“. Оказва се, че теренът под тях е по-ценен от сградите.
Домът на „Златния Орфей“ и на летните сезони на Бургаската опера, което е било и най-акустичното място на България остава само спомен. Заради мащабността на проекта на мястото на „Сатурн“ и Летния театър инвеститорите пропускат един сезон и комплексът „Роял бийч“ е открит през следващата година. И макар че остана без летен театър, курортът се сдоби с първия си мол Royal beach Mall, който е част от комплекса.
Към 1989 г в Слънчев бряг са се намирали 130 ресторанта, барове и атракционни заведения. Един от най-представителните е бил ресторант „Дюни”. Той е бил шестият поред ресторант в Слънчев бряг. Със 700-те си места предназначени за масовото изхранване на групите туристи, по-скоро е напомнял повече на стол, отколкото на романтично крайбрежно бистро. Все пак 100 от местата са били предвидени за свободна консумация.
През май 1998 г. „Дюни“ заедно с още 8 заведения е обявен за продажба. По-късно от ресторанта не остава и помен, а на негово място върху самите дюни изниква хотел „Дюн”, който става по-известен като хотела на Мая Илиева. След убийството на Георги Илиев слуховете за продажбата на “Дюн” бяха доста интензивни, но така или иначе нищо не се потвърди. Освен най-коментирана сградата на „Дюн“ е и най-проверявана. ДНСК преди време поиска събаряне на част от хотела, но заповедта падна в съда.
Култовият ресторант-базар “Магура” днес тъне в разруха. По-благосклонна е била съдбата към намиращия се в близост ресторант “Ориент”, който днес е част от хотелски комплекс “Континентал”. „Ориент“- а е бил особено популярен с това, че готвачите са приготвяли храната пред клиентите. По времето на соца пред ресторанта надвечер често са се извивали опашки от западни туристи, за да опитат специалитета на заведението “Сюрприз” – фламбирана сладоледена торта от пандишпанов блат и разбити белтъци, която се е поднасяла на гостите със специален табиет.
По-паметливите си спомнят и виещите се опашки от добре облечени и ухаещи на хубави парфюми туристи чакащи място за вечеря в “Емона”, „Магурата“, „Кубан“ и „Глобус“. Днес опашката се е преместила в центъра при „Джани“, но и клиентите са други.
Някогашният емблематичен денонощен ресторант “Палма” намиращ се в началото на централната алея на курорта от доста време е превърнат в битпазар. Преди години ресторантът беше ликвидиран, а на мястото трябваше да бъде изградена зелена зона с фонтани. Междувременно обаче част от общинския терен става частен, а сега собственикът на апетитното място иска да строи там голям търговски комплекс.
Ресторантите „Ропотамо” и „Казино” са се славели пък с най-добрите оркестри. Днес сградите им са едва разпознаваеми сред бетонните градини наоколо. Отделни части от тях са обособени в дискотеки, заведения и пазари.
Бившият ресторант „Лотус” славел се някога с вкусните си пици сега е хотел, сладкарницата е ресторант, а останалата част са магазини. Семплият някога ресторант „Орфей” с великолепно изложение към морето през 90-те се трансформира в комплекс „Калигула“, който дълго време остана на гребена на вълната като едно от най-популярните места за купони в Слънчев бряг. Днес „Калигула“ вече е минало. На все така атрактивното място се издига внушителна сграда в сиво и синьо с различно име и предназначение – апартхотел Blue Pearl. ВИП Оазис домове пък се нарича мястото, където някога е бил ресторант “Оазис” .
Най-емблематичните атракционни заведения в курорта са били „Вятърната мелница”, днес изгубила се сред бетона наоколо. Преди около нея всичко е било гора от зеленина. В „Бъчвата” пък масите, столовете и самия ресторант са били направени във форма на бурета. След няколко години, през които не посрещаше гости, миналото лято обновен той отново отвори врати.
“Чучура”е най-старият битов ресторант в Слънчев Бряг. Днес той е част от градината на хотел Тракия Плаза. В историята обаче отиде намиращият се в съседство боулинг. В спомените на по-възрастните останаха и други емблеми за комплекса – ресторант „Пикника”, „Рибарска хижа” и „Странджански колиби”. А атракционното заведение „Ханска шатра” и до днес се слави като най-доброто заведение в Слънчев бряг и Несебър, най-вече заради отличната кухня, нетрадиционната обстановка и уникалната гледка разкриваща се от него.
На Южния плаж в Слънчев бряг, на метри от култовите през последните години заведения “Какао Бийч” и “Бедрум” се е намирала емблематичната “Фрегата”, която изгоря миналото лято. Обслужващият персонал там е бил облечен като пирати, а на ръката на всеки посетител се е поставял временен пиратски печат. Така за два – три дни е личало кой е бил във „Фрегата“-та. Днес шумните музикалнисъбития на “Cacao beach” са се превърнали в една от запазените марки на Sunny beach.
Първият построен бар в комплекса е “Русалка”, който е бил с огромна тераса обвита в зеленина и гледка към морето. Днес мястото се е превърнало в своеобразен лабиринт от заведения и сергии. Сред любимите заведения на всички посетители на курорта са били и кафе-сладкарниците „Фея” и „Зорница”, като последната е била предпочитана заради китните градинки намиращи се наоколо. Излишно е да се споменава, че днес от тях няма и помен.
По-наблюдателното око има шанс да открие сред новите строежи ротондата на бар-вариетето. Елементите от старата му архитектура са запазени, но днес превърнато в казино той е част от хотел „Колизеум“. По времето на социализма в него са се предлагали най-добрите артистични програми в курорта. Там през 1965 г. се е състояло и първото издание на фестивала “Златният Орфей” под мотото “Песни за Българското Черноморие“.
В спомените на хората над 40 днес изплува и корекома на “Камелия”, който е бил най-големия валутен магазин по морето. „Камелия“ е била едно от малкото „светски“ места в западната част на Слънчев бряг. В зората на демокрацията тя става любими терен на борците. После тук се появява комплексът “Сохо”, а след това и прословутият “Мултиплейс”. Атракционът е в апогея си 2004-2005 г. Под един покрив са събрани ресторант „Св. Георги“, дискотека „Екстрийм“, попфолк зоната „Най клуб“, „Буда бар“ и „Домби бар“. „Мултиплейс“ е сред предпочитаните места на боса Георги Илиев, едно ВИП сепаре винаги е било готово за него в „Буда бар“. Затова и след победата на неговия „Локомотив“ (Пловдив) в Бургас над „Београд“ на 25 август 2005 г. Илиев избира да празнува тук. В крайна сметка старата „Камелия“, където получава първите уроци от брат си Васил, се оказва и негово лобно място. В следващите години висаджии продължават да го управляват, но култовото място остава белязано от трагичното събитие. По-късно го продават и мястото вече се нарича „Гранд диско Арена“.
Както се вижда, днес на пръсти могат да се преброят местата, които са запазили облика си отпреди. Слънчев бряг за добро или зло отдавна не е това което беше. Тези, които си спомнят курорта като уютен семеен комплекс с богата зеленина и широки алеи, трудно могат да преглътнат това, в което се превърна днес Слънчев бряг. Но и няма как да възстановят стария му облик. Дори пряко ангажираните в процеса на неговото развитие и трансформация (туроператори, хотелиери, съдържатели на заведения и местна власт) не могат да дадат еднозначен отговор какво представлява в момента и в каква посока биха искали да се развива. Брандът „Слънчев бряг“ се оформи стихийно, под въздействието на бясното строителство, алчността и кича. И тъй като не е мислен внимателно, с грижа за бъдещето, той „обрасна“ с клишета като „алкохолен туризъм“, „мутри“, „проституция“…
От десетилетие курорта се наложи като евтина парти дестинация, подходяща за непретенциозни младежки групи, които търсят море и шумни забавления. За хилядите български семейства, които предпочитат топлото гостоприемството на Турция или чара на Гърция, Слънчев бряг се превърна в синоним на презастрояване и безвкусица.
Така 20 години след старта на приватизацията на комплекса размисълът какво щеше да се случи, ако той не бе продаден хотел по хотел и кръчма по кръчма, изглежда безсмислен. Всеки свободен метър вече е почти плътно застроен, стартовите 30 хиляди легла вече са близо 10 пъти повече. Без отговор, вероятно завинаги, ще остане и въпросът, колко чисти са банкнотите, инвестирани край най-хубавата плажна ивица у нас – с кич или с вкус, всичко тук е направено с много пари.
В статията са използвани материали по темата от http://www.capital.bg/;www.24chasa.bg; e-vestnik.bg
