Преди 1989 година спортът беше социална функция на държавата и всички деца, юноши и мъже тренираха безплатно. Финансирането ставаше от държавния бюджет, а спортните календари на отделните федерации доста богати. В бургаското спортно училище например учениците имаха придобивки, за които сегашните поколения могат само да мечтаят. Храна и то много сериозна като качество и калоричност се осигуряваше три пъти дневно. Закуската, обедът и вечерята бяха гарантирани. Два автобуса превозваха учениците-спортисти до обектите за тренировки. Всеки месец се отпускаха средства за т.нар. „подсилки“. В случая става въпрос за два шоколада, един буркан мед, десет флакона от мидикаментът „Енержикс“, както и допълнително препарати с витамини и минерални соли. Училището осигуряваше два пъти в годината пълна спортна екипировка, както и два подготвителни лагера в други градове. Отделно, напълно обезпечен беше и спортният календар, като престой, хотели, транспорт и цялата съпътстваща логистика. Като тези условия бяха за редовите ученици на спортното училище. По-силните спортисти и националните състезатели получаваха допълнителни екстри, като стипендии, лагери в националните бази, елитна екипировка и т.н.
Сега това изглежда като фантастичен филм. Само за няколко години тази система се разпадна, а с днешна дата учиниците от все още съществуващото спортно училище са много далече от придобивките, които имаха техните предшественици.
В момента средствата за спортните клубове идват от община Бургас, спонсори и такси. За системата на финансиране в общината е писано много, за споносроството, което е тъжна тема, също. Таксите на клубовете обаче са въпрос, който не е особено дискутиран в обществото.В момента на територията на общината дейност развиват около 120 спортни клубове. Те са в най-различни спортове и позлват също различни бази.Самите такси също са в огромен диапазон. От неплащане на такива до 1500 лева на месец в зависимост от интензивността на тренировъчния цикъл.
Да започнем от футбола. В момента двата най-именити клуба – „Нефтохимик“ и „Черноморец“ не вземат такси. Това решение беше взето в края на миналия сезон. Тук е редно да уточним, че самият „Черноморец 1919“ е клуб, който е създаден преди малко повече от година, а старият ПСФК Черноморец вече е в руини. Най-масовият местен клуб, който развива детско – юношески футбол е „Звездичка“. Там таксите са по 20 лева на месец, но клубът има собствена база с отлично материално обезпечение на най-съвременни основи. Там тренират около 1000 деца от различни възрастови групи.
В града има и други футболни школи, като академията „Бургас спорт“, чийто собственици на бившите футболисти Милен Георгиев и Георги Чиликов. Там таксите са малко по-високи, но за сметка на това се осигуряват екипи и логистично обезпечение. Школата също си има база „Каменица арена“ до МБАЛ-Бургас“.
В школи като „Чайка“ и „Свети Никола“ таксите са по 20 лева на месец. Те ползват смесена база.
В баскетболните отбори за мъже и жени, които работят на територията на общината се плаща между 20 и 30 лева на месец. До преди няколко години в отборите на Нефтохимик такси не се плащаха, но заради финансовата стагнация от известно време се налага това да се практикува. Същото важи и за волейболния женски тим на „Бургас 2007“ ,където има обезпечение от общината и спонсори, но също се налага да се плащат такси за да се тренира в девическите групи. В голяма част от клубовете родителите плащат и за екипите на децата, лагери, ако има такива, както и част от спортния календар. Средствата, които общината дава явно не са достатъчни да обезпечат тези елементарни нужди, а за самите федерации не говорим въобще, защото те практически не осигуряват никакви средства.
Бойните спортове на територията на града и клубовете, които ги развиват са многобройни. Като се започне от кик-бокс и се стигне до ушу ,клубовете са над 30 в тази посока.Те ползват най-разнообразна база- зала Младост, фитнес-салони, спортната зала на хотел „Космос, училищни салони, дори и най-обикновени мазета. Трениращите бойни спортове в града са изключително внушителна група, може би над 3000 души, което е дори повече от футбола. Таксите за тренировка за между 30 и 50 лева на месец. При участие в състезания и закупуване на екипи обаче в повечето случаи се плаща допълнително. Субсидиите, които общината дава са в различни размери, което често е било повод за остри дискусии.
В Бургас се практикуват и спортове като хандбал, бадминтон, акробатика, канадска борба, свободна и класическа борба, лека атлетика. В някои от тях такси не се плащат, в други те са символични, примерно по 15-120 лева на месец.
В плуването има няколко клуба, които искат различни суми, за да осигуряват спортен процес. Те също варират от 40 до 60 лева на месец. Някои от клубовете поемат разходите за състезания и лагери, други не. Въпрос на личен избор е къде децата ще бъдат записани за тренират. База вечно не достига, особено през зимата, където повечето клубове се подготвят в Младежкия дом. Все пак с изграждането на новия покрит басейн в Меден рудник нещата малко се облекчиха.
Безспорно най-скъпия спорт в града, а и не само в него е тенисът. Тук средствата също варират в зависимост от клубовете и базите. На кортовете в парк „Езеро“ един час струва 12 лева, но без инструктор. Просто двама души, ако искат да тренират плащат и ползват на час. С треньор сумата става тройна. В частните тенис – бази, които станаха много в последните години парите са доста по-високи. Те могат да достигнат до 50-60 лева на час с треньор. Хората обаче ползват отлични условия- модерни бани, центрове за възстановяване, много добри настилки. В тениса реално няма месечни такси за тренировка. Те варират в много големи граници. Един любител все пак трябва да подготви поне 400-500 лева, ако иска да тренира три пъти седмично в относително добра база. При състезатели с големи амбиции и сериозни тренировки обаче сумата може да достигне дори и 1500 лева на месец. Това се получава, ако се тренира в по-модерните бази край града и се работи по два часа на ден. Тук не включваме стойността на екипировката, която също е доста скъпа. Една нова ракета на прилично ниво е около 500 лева. Има и доста по-скъпи професионални ракети. Като се добавят фланелки, анцунзи, шорти, чорапи, маратонки и други пособия, сумата става внушителна.
1500 лева на месец за тенис изглежда много сериозно, но примерно в една частна школа в САЩ се плаща по 8000 долара на месец.В елитните такива таксите стигат до 25 хиляди долара на месец, с осигуряване на пансион и пълна подготовка на детето.
В Бургас няма подобни условия. Самият местен спорт е отдавна в много тежка криза, а хаотичната система на финансиране и самофинансиране не дава никакви резултати. Все пак над 350 треньори си осигуряват прехраната, и това е може би единственото успокоение.
Източник: Черноморски фар
