БУРГАС е ограден с три различни по своя характер езера – Атанасовско, Вая и Мандра. Те заедно с Поморийското езеро, образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони у нас, с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени традиционните солници – тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за страната. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски територии, а богатството на видове птици ги определя като орнитологично важни места. Това прави Бургас уникален по географско положение град. Друг такъв в България няма.
Бургаските езера образуват най-големия и ценен комплекс от влажни зони в България. Общата им площ (заедно с блатата, мочурищата, рибарниците и другите водоеми) възлиза на 9500 ха, от които 3330 ха са обявени или предложени за защитени територии. Наред със значителните природни ресурси – риба, дивеч, тръстика, сол, лечебна кал, луга и др., те се отличават и с изключително биологично разнообразие. Познато е още от миналия век, когато чужди пътешественици, природоизпитатели и орнитолози са се докосвали до неповторимото разнообразие на тези езера и са ги описвали в своите дневници, книги, научни студии.
Атанасовско Езеро – Поддържан резерват, свръхсолено крайбрежно езеро. Използва се за нуждите на солодобива. Има уникално биоразнообразие – 233 вида висши растения и над 300 вида птици. Над езерото минава миграционния път «Виа Понтика»
Свръхсолен крайбрежен водоем, разделен на две части от пътя Бургас – Варна. Северната част е обявена за природен резерват още през 1980 г. Южната му част е буферна зона. Двете части на Атанасовското езеро са солници от 1906 г. като се използва по-ниското ниво на езерото (с около 1 м от морското). Езерото е заобиколено от по-малки водни площи, както и от система от канали, обрасли с блатна растителност. Сладката вода от водосборния басейн се събира в обиколен канал и се отвежда в морето. Повече от 233 вида висши растения са установени в Атанасовското езеро. Сред тях преобладават солянката, морският пелин, щироколистния папур, морската суеда и др. Представени са и 7 вида висши растения от Червената книга на България. Атанасовското езеро са установени 314 вида птици (от общо 400 вида за България). От тях глобално застрашени са 12 вида птици, като най-често срещани са: къдроглавия пеликан (до 211 екз.), червеногушата гъска (до 1200 екз.), малкия корморан (над 80 екз.), белооката потапница (1 гн. дв.), ливадният дърдавец (1 гн. дв.). От всичките 100 вида птици, включени в Червената книга на България, 17 са гнездещи в Атанасовското езеро. Други ценни природни ресурси са лечебната кал и лугата. Посещението на Атанасовското езеро обикновено се извършва по западната околовръстна дига при автосервиз “Ситроен”. Влизането в останалите части става след съгласуване с администрацията на резервата. От декември 2001г. отвори врати Укритието за наблюдение на птици, разположено на самия бряг на езерото, на изхода на Бургас за Варна. В следобедните часове там може да се наблюдават голяма част от обитателите на езерото.
Вая /Бургаското езеро/ е най-голямото естествено езеро в България. Дължината му е 9,6 км, а най-широката му част е 4,5 км. Площта на водната повърхност е 2760ха. Дълбочината му достига до 1,3 м. От морето го отделя пясъчна коса, върху която е изграден индустриален квартал на Бургас. Бургаското езеро има богат растителен и животински свят, с което привлича все повече природолюбители. Безгръбначните животни са над 60 вида. Рибите са 23, а от птиците до този момент са наблюдавани 254 вида. Много от тях са редки за България, Европа, а девет от тях и за света. Някои от птиците като чапли, големи корморани, кокилобегачи, гмурци и др.гнездят, а други като гъски, патици, пеликани, лебеди го използват за зимуване и почивка по време на миграции. Поради това то е обявено за Орнитологично място (ОВМ) в Европа.
Мандренско – То е най-южното от трите Бургаски езера, с площ на водната повърхност около 1300 ха. Дължината му е 8 км., максималната ширина 1,3 км. Разположено е в добре оформена речна долина, ориентирана напречно на морския бряг, като устието и язовирната стена са в непосредствена близост до южния край на Бургас.
Крайбрежието на езеро Мандра обхваща най-северните склонове на Странджа. Те се отличават с характерна горска растителност – циклами, див божур, снежно кокиче, минзухари.
Най-ценните части на езерото са поставени под закрила (устието на р. Изворска – с площ 151 ха), или са предложени за защитени територии (местността “Узунгерен” – с площ 210 ха)
Най-интересни са птиците на езерото и крайбрежието, където до сега са установени над 250 вида.От тях като световно застрашени са малкият корморан (1200 екз.),къдроглавия пеликан (338 екз.) , червеногушата гъска (16 870 екз),тръноопашатата потапница(311 екз.),ливадния дърдарец (до 10 екз.). Най-значимото място за гнездене на птиците е защитена местност “Пода”, крайбрежните ливади, пясъчните брегове – за синявицата, пчелояда, червения ангъч и др. Зимните концентрации на кафявоглавата и качулатата потапници-съответно 17 000 екз. и до 13 000 екз., на пойния лебед (300 екз.) и малкия лебед (80 екз.) са най-високи за страната и на второ място по отношение на голямата белочела гъска (61 000 екз.) и червеногушата (до 17 000 през 1997 г.). Поради този факт Мандра е Орнитологично важно място с Европейска значимост. От бозайниците в района са най-добре запазени популациите на видрата и белката.
