Лудогорец е шампион без игра, три кръга преди края на сезона.
Логичен край на сезона, в който първенец можеше да е само един отбор.
Както е и в последните пет години.
Разград влиза през парадния вход на историята, въпреки че пред сезоните от 2011-2012 г. насам клубът чу много критики, иронични забележки или дори директни обвинения за начина, по който „си купува успех“.
И така да е, успехът е факт.
Ако следващото заседание на УС на Лудогорец беше пленум на БКП, от трибуната щяхме да чуем, че планът за петилетката е преизпълнен.
И наистина е така.
През януари 2011-а Лудогорец се канеше да атакува „А“ група и Кирил Домусчиев даде интервю, в което обяви за цел титлата – до 2-3 години.
Виждаше се сериозна амбиция, напомняща донякъде появата на Литекс в елита на футбола ни 15 години по-рано.
Състав – налице.
Ресурс – налице.
Амбиция – налице.
Работа – очевидна, с ремонт на стадиона и активна дейност по селекция и структурите на клуба.
Първата титла дойде в период на криза при грандовете, но тя си продължава и до днес.
Всъщност има две големи причини за Петилетката от титли, преизпълнена от Лудогорец: огромната разлика в бюджета и възможностите между този клуб и останалите, както и слабите „стълбове“ на футбола ни – Левски, ЦСКА, останалите софийски и пловдивски тимове, както и Ловеч.
Но упадъкът на империи дава път за появата на други, нали?
Историята ни учи.
Лудогорец се превръща в такава.
Петте поредни титли го нареждат четвърти във вечната ранглиста на родния футбол, като напред са само ЦСКА (31), Левски (26) и Славия със 7.
А това, че златната серия е непрекъсната в пет поредни сезона означава, че такова чудо се вижда у нас за първи път от повече от половин век!ЦДНА не дава на никого титлата от 1954-а до 1962-ра в 9 последователни сезона.
След това такава поредица няма.
През 80-те ЦСКА прави четири шампионски триумфа поред с изключителния си отбор, победил Нотингам и Ливърпул.
И в невероятната конкуренция на много силен Левски, страхотна Славия и Тракия (по три пъти в тройката за този период).
Днес Лудогорец е път пъти шампион, като само в два от случаите реално бе застрашен.
Първите два…
През 2012-а спечели златото в последния рунд, когато победи в пряк мач ЦСКА.
При реми или загуба, титлата отиваше в София.
През 2013-а пак изоставаше преди последния мач, но Левски необяснимо не би Славия – 1:1 в мегадрама, и златото пак пое за Радзград.
Нататък бе лесно.
2014-а – 8 точки пред втория ЦСКА.
2015-а – 8 точки пред втория Берое.
2016-а – в момента 11, а могат да станат и повече точки пред втория Левски.
Лудогорец гради хегемония, която само Лудогорец може да прекъсне.
Липсата на разумен мениджмънт, спортно-техническата несъстоятелност и неясният икономически модел на Левски, кризата на идентичност и финанси в ЦСКА, неяснотите около Литекс (и пак свързани с ЦСКА вероятно), пратеният в нищото Локо (Сф), неувереният и неамбициозен Берое, стъпканите в посредственост пловдивски тимове и Славия…
Кой ще се надигне срещу Разград?
Срещу клуб, завъртял перфектно машината за бизнес във футбола, направил 2 европробива за 4 сезона в турнирите, готвещ се и за трети.
Клуб, който плаща по 25-30 000 евро месечно на звезди, докато всички заплати в Славия например, са около тази сума.
Няма как да имаме реална конкуренция при тези условия.
На терена не играят парите, казва с делата си Лестър.
Но все пак…
Разликата е убийствена.
Добавяме организация, осигурено пълно спокойствие около отбора, както и на треньорския щаб, и имаме печеливша формула.
Лудогорец пише дълга и паметна глава в историята на футбола ни.
Харесва ви или не, един ден в аналите на играта у нас името на клуба ще е записано ярко, защото е малко вероятно някой да спре проекта на Домусчиев, преди той да излезе трети по титли, изпреварвайки и Славия.
Клуб, който от 103 години е в елита.
Лудогорец има пет сезона в първа дивизия.
Но и петте са златни.
Ето това е преизпълняване на плана за петилетката, както би звучало от трибуната на един пленум…
