В редица големи части на света икономиките могат да се свият драстично до средата на века поради това, че прясната вода става все по-ограничен ресурс заради изменението на климата, предупреди Световната банка.
Близкият изток ще е засегнат най-тежко. Брутният вътрешен продукт на страните от региона може да спадне с до 14% до 2050 г., ако не се вземат мерки, за да се преразпределя водата. Тези мерки следва да включват решения за повишаване на водната ефективност и инвестиции в технологии като обезсоляване и рециклиране на водата.
Глобалното затопляне може да предизвика силни наводнения и засушавания, а за районите със зимен климат може да означава снеговалежите да бъдат заменени от дъждове – с по-високи темпове на изпарение, предупреждават експертите. Изменението на климата може да доведе и до промени на снежните покривки на планините. Те, наред с топенето на вътрешните ледници, осигуряват наличието на прясна вода, респективно сладководните ресурси ще бъдат накърнение от глобалното затопляне. Наред с това и покачване на морското равнище може да доведе до „замърсяване“ със солена вода на подпочвените води.
Недостигът на прясна вода би могъл да окаже влияние върху всички сектори – от селското стопанство до енергетиката, сочи анализът на Световната банка.
„Водата е, разбира се, от централно значение за живота, но тя е и в основата на икономическата активност“, отбелязва Ричард Даманиа, водещ икономист и водещ автор на доклада на СБ, цитиран от GreenTech.bg .
Недостигът на вода няма да има еднакво въздействие в световен мащаб. Икономиките в Западна Европа и Северна Америка ще бъдат до голяма степен пощадени, според анализите на Световната банка. Ала бързо растящите икономики като тези в Китай и Индия могат да бъдат силно засегнати.
При „пояса Сахел“, който се простира из цяла Африка под Сахара, БВП може да намалее с около 11 на заради недостига на вода, смятат от Световната банка. Подобно въздействие ще се усети и в Централна Азия.
