Всеки, който е преминавал през „Златна Добруджа“ се е взирал поне за миг в безкрайните изпъстрени в различни цветове полета. Живописните пътища обаче ни отвеждат до сърцето на този край на България – град Добрич. След като обаче подминете входната табела, с просто око може да се забележи контрастът, между добре подредените и обработени земеделски земи и състоянието на града.
Видът на улиците може да се сравни единствено с пейзажите на лунни кратери, които сме вижда по снимки от НАСА. Околовръстният път на града много трудно би могъл да бъде наречен път. Както се вижда от кадрите във видеото средната скорост, с която може лек автомобил да премине по него е не повече от 20-30 км./ч. В противен случай рискува след това да посети своя автомеханик. Именно лошото състояние на околовръстния път на града кара много то транзитно преминаващите автомобили и камиони да не го използват, а да минават през самия град. Това увеличава трафика, натоварването по улиците и разбира се увеличава рисковете от инциденти. Ако пък се реши човек все пак да мине през околовръстното на града, той трябва да бъде много внимателен, защото поради огромните дупки се налага да се шофира в насрещното движение, което пак създава предпоставки за ПТП. Както се вижда от клипчето общината е намерила решение на проблемът с дупките като просто е оградила по-сериозните с бели кръгове, за да се забелязват от шофьорите.
За състоянието на околовръстния път на град Добрич не еднократно са алармирани и националните медии, но реакция от държавата няма.
Чии са тези пътища?
Всъщност за състоянието на околовръстния път на града не е виновна общината, а държавата. След отправено запитване от блога Икономика и общество до Агенция пътна инфраструктура бе отговорено, че пътят всъщност не се води общински, а е част от Републиканската пътна мрежа и съгласно Закона за пътищата, отговорността за неговото поддържане и експлоатация носи Агенция пътна инфраструктура, респективно областно пътно управление – Добрич. Информация за това кога добричлии могат да очакват да се проведе спешен ремонт на пътя няма. Не се знае и дали изобщо ще има.
Околовръстният път на Добрич не е обаче единственият намиращ се в подобно окаяно състояние. Така изглеждат и поне половината от улиците и булевардите в града. Ремонтите им са толкова редки, че добричлии дори не си спомнят кога и къде е бил последният.
ВиК и след тях потоп
За разбитите пътища съществен принос имат и от местното ВиК. Авариите са ежедневие, а ремонтът им е … трагедия. Заради липса на средства от ВиК Добрич разкопават улиците и след като отстранят течовете, зариват дупките с камъни без да полагат асфалт. Многократни са случаите, в които само дни след като е приключил ремонт на дадена улица, тя е разкопана от ВиК поради авария.
Добричлии оглавяват негативната класация за най-скъпоструващ кубик вода в страната. Причините за това са две. От една страна в района няма голям водоизточник и водата преминава дълги разстояния докато стигне до мивките на хората и от друга остарелите тръбопроводи имат повече дупки от швейцарско сирене. Заради това загубите по преносната мрежа, които добричлии плащат са малко над 80%. Авариите са ежедневие, а режимът на водата и липсата на налягане вече почти не правят впечатление на никого. За радост на всички жители на града в края на 2016 г. бе подписан договора за финансиране на проекта за воден цикъл на град Добрич. Проектът е на стойност 114 901 132 лв., от които 86 227 183 лева е размерът на безвъзмездната финансова помощ по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“. Добрата новина е, че след завършването му загубите, които плащат хората в Добрич ще намалея чувствително, лошата е, че пътищата в града няма да се ремонтират още няколко години докато не приключи водният цикъл.
Икономика – дума табу
Местната икономика все повече се срива. Някогашните фабрики превърнали се в еталон за качество се разпадат под тежестта на времето, а прагът им не е прекрачван от десетки години. Една от най-емблематичните марки на родното производство олиото Калиакра, което се правеше в Добрич, вече може да се нарече родно. Новите собственици на завода изместиха цялото производство в съседна Румъния като оставиха само няколко пенсионера да стопанисват пустеещата фабрика в Добрич докато се намери купувач за нея. Така десетки хора в града останаха без работа, а ние си купуваме вносно олио Калиакра.
Земеделието винаги е било емблема за Добруджа. То обаче днес е концентрирано в по-едрите земеделски производители и арендатори, които все по-трудно успяват да преборят конкуренцията от съседна Гърция, Турция или Македония. Причината е, че в нашите съседки размерът на държавните субсидии за сектора е в пъти по-голям от този в България. Това им позволява да продават на нашия пазар продукцията си на цени значително по-ниски от себестойността на родното производство.
>Не малка част от жителите на Добрич се насочват към съседна Варна като най-голям икономически център в района тъй като градът предлага много повече възможности за работа и доходи. Друга част от добричлии търсят препитание в туристическия сектор поради близостта на града до черноморските ни курорти Албена, Балчик, Златни пясъци и др. Въпреки че работата е сезонна заплащането рядко достига до 600 лв. на месец, а изискванията са за няколко години опит и владеене на поне 2-3 чужди езика. Работното време пък надминава често 12 часа на ден и не рядко не включва почивни дни.
Именно ниските доходи и все повечето затварящи врати бизнеси в града мотивират все повече хора да търсят реализация и препитание в други краища на страната или извън нея. Ето защо не е изненадващо, че според данните на НСИ броят на жителите на града се е стопил от 130 149 души през 1992 г. до далеч по скромните 86 292 през 2015 г. Делът на българите като етническа група също видимо намалява. Обезлюдяването на града води и до затваряне на училища и закриване на паралелки.
За състоянието, в което се намира днес градът отговорност може да се търси от дългите години на бездействие от страна на няколко кметове. Действащ към момента кмет е Йордан Йорданов, който е и един от най-младите в страната. Той бе избран като своеобразна форма на желана промяна от страна на добричлии. На изборите преди 2 години след като изкара 3 последователни мандата като кмет Детелина Николова получи наказателен вот и на втори тур бе победена. Въпреки явното нежелание на жителите на Добрич, тя да участва в неговото управление от управляващите тогава я назначиха за областен управител.
Въпреки, че Николова ще бъде запомнена от добричлии с проекта за реконструкция и обновяване на парка на града, не могат да бъдат дадени отчетливи примери за развитието на неговата икономическа и бизнес среда.
Некачественият ремонт на центъра на града обаче ще остане като емблема за едно провалено управление. Преди 5-6 години бе направен основен ремонт на пешеходната зона в центъра на града. Броени седмици след като бяха положени новите плочи те започнаха да се чупят. Тогава Детелина Николова успокояваше нервните граждани за видимо некадърното изпълнение на проекта с некачествени материали, с това че има гаранция и фирмата ще го ремонтира за нейна сметка. Е да, но гаранцията изтича през 2018 г. и какво правим тогава?
В началото на 2017 г. общинска проверка установи, че между 70% и 80% от плочите са натрошени, а ремонт не им се прави. В същото време в крайните части на центъра ярко контрастират полаганите преди повече от 30 г. плочи, които са изтъркани от ходене, но почти не може да се види счупена. Кметът Йорданов, подготви психически своите съграждани, че ще се наложи нов ремонт на центъра, а парите не се знае от къде ще дойдат. Всички добричлии обаче са убедени, че пак те ще плащат масрафа. Въпреки това явно и нагло безобразие, този ремонт няма да бъде даден за разследване от прокуратурата.
За всеки по нещо, но за някои по повече
Един от паметниците на некачественото управление на града и тежките зависимости на предишния кмет е изграденото кръгово кръстовище на булевард „Трети март”. Всеобщото мнение на шофьорите в добруджанския град обаче е, че това е едно от най-големите недоразумения в транспортната схема от десетилетия насам. Защото то се пръкна на права отсечка на булеварда. И докато потокът от коли по главната пътна артерия си е значителен – особено в пиковите часове, то пресечната улица „Ген. Колев” е с почти нулев трафик. А сега, заради стесненият от кръга булевард, се образуват огромни задръствания.
Обяснения защо се налага поставянето на кръгово кръстовище точно на това място уж има в някакъв доклад от 27.09.2012 г. За пред местните медии г-жа Николова обясняваше, че там имало концентрация на ПТП-та. Но и след поставянето на кръговото кръстовище няма статистика по какъв начин то въздейства. Намалели ли са ПТП-тата и с колко? А увеличило ли се е шумовото замърсяване, както и изгорелите газове от образуващите се задръствания?
Изумлението на водачите на МПС в Добрич достигна своя връх, когато върху островчето на кръговото кръстовище се появи бетонна стена, висока около метър. Тя пък ограничава видимостта към отсрещното платно. Но според шефа на КАТ в Добрич Жулиян Минев, който е подписал съгласувателното писмо, в закона нямало изискване за видимост?!
За много от добричлии именно тази плоча обяснява присъствието на абсолютно ненужното кръгово кръстовище на това нелепо място. Върху нея стои реклама на хотелски комплекс „Изида”, който пък е собственост на бизнесмена Младен Матеев, който пък е за поредна година общински съветник.
Според разследване на местни медии се оказва, че масивният рекламен надпис в общинско кръстовище, който насочва гостите на Добрич към частния парк хотел „Изида“, не е реклама, а указателен елемент, дарен на града. Казано по-просто вместо общината да реализира приходи от реклама, за каквато се използва позицията, то тя има невероятната чест да получи рекламния монумент като подарък от частния бизнесмен.
Друга странна нередност, с която може да се сблъска човек в града е местната здравна система. За да влезете с автомобил в района на болницата, за да стигнете до сградата на спешното отделение, ще трябва да ви таксуват с 2 лв. за престой на територията на болницата. От бариерата до спешното отделение на болницата пък разстоянието е около 100 метра. Ако водите в колата си трудно подвижен или възрастен човек, няма те друг избор освен да заплатите таксата. Най-близкият паркинг до входа пък също се оказва, че е платен и не може граждани току-така да паркират свободно там. Луксът им струва по 1 лв. на час. Така малкото останали свободни места за паркиране се броят на пръсти и трябва да бъдат поделяни с такситата.
Наскоро пък от телевизионното предаване „Господари на ефира“ показаха как майки от Добрич биват принуждавани да плащат за ваксина, която е безплатна. Става дума за ваксината Анти D Гама глобулин, която се поставя на родилки с отрицателен резус фактор.
Въпреки че като здравноосигурени лица тези жени имат право на безплатни такива инжекции, те са принудени да ги купуват. Цената варира, но е от порядъка на 180 лева. В последствие самият директор на болницата в Добрич призна, че не бива да се плаща за тази ваксина.
Всичко изброено тук обаче е само една малка част водеща до обезлюдяването на един от водещите градове в страната. Дали очакваното ново начало, за което бе избран и кметът Йордан Йорданов, ще се превърне в поредната утопия и несбъднати мечти, предстои да видим. За сега обаче отговорни за състоянието на града и своеволията на различни длъжностни лица явно няма и няма признаци да бъде потърсена сметка от някого. Дори и всичко това да остане в миналото, то едва ли има някой който може да каже какво е бъдещето на града.
За това и жителите на града са решили сами да си помогнат, защото за разлика от институциите, на тях не им харесва това, в което виждат, че се превръща градът им. Така близо 70 души взеха участие в първия по рода си форум „Добрич в бъдеще време“, където бяха обменени ценни идеи за развитие на града. Събитието беше организирано от Гражданска инициатива „Глобален Добрич“, по идея на Пламен Пеев, добричлия, който живее в Талин, Естония. От идеите до реализирането им обаче предстои дълъг път, който неизбежно ще премине през местната и централна власт, а те както се вижда от текстът не са особено много загрижени от просперитета на града.
