Да застанеш срещу сивия сектор на теория е добра кауза. Да застанеш срещу мачкането на малките участници на пазара – също. Обикновено обаче зад декларирането на такива доблестни намерения пред публиката стоят не толкова красиви бизнес интереси.
Дни след като новият, доста спорен проектозакон за регулиране на дейностите в сектор горива влезе в парламента с подкрепата на депутати от всички партии, собственикът на един от значимите играчи на пазара, “Инса ойл”, демонстративно напусна Българската петролна и газова асоциация. Излизането от клуба на големите на компанията на Георги Самуилов, който напоследък влезе в публичното полезрение, като финансира покупката на Общинска банка, беше съобщено с изявление до медиите. Или поне до някои – обществеността научи за него от публикуването в сайтовете ПИК и Блиц, които често влизат в ролята на неофициални трибуни на депутата Делян Пеевски, вместо през официално притежаваните от него вестници.
В писмото си Самуилов обяви, че не желае управляваното от него дружество да бъде замесено по какъвто и да е начин в лансиране на идеи, компрометиращи свободната конкуренция и налагащи монополни практики. “Искам да заявя категоричната си позиция като управител на компания, която съществува именно благодарение на клиентите си, че винаги ще проявя солидарност към техните проблеми и ще ги подкрепя в моменти на нужда”, написа Самуилов в подкрепа на по-малките играчи на пазара, за би станало по-трудно след приемането на новия проектозакон за сектор горива. Критика, която можеше да звучи намясто, ако въпросната асоциация не настояваше за промените от 2015 г.
Наред с принципните позиции Самуилов персонално напада генералния директор на най-големия търговец на горива “Лукойл България” Валентин Златев. “Смятам, че натрапваното мнение от страна на председателя на асоциацията – господин Валентин Златев, че повечето участници в пазара на горива са некоректни, е обидно както към самите участници, така и към клиентите на дружествата”, написа собственикът на “Инса ойл” в писмото си. Според него законът не би допринесъл с нищо друго освен с ограничаването на конкуренцията. “И веднага идва въпросът кой се облагодетелства от това – разбира се, най-големият на пазара. На практика се оказва, че в него остава ножа и хляба, той определя еднолично цените и в крайна сметка налага “господстващото” си положение”, написа собственикът на “Инса ойл”.
На свой ред Българската петролна и газова асоциация с председател е Валентин Златев просто запази мълчание. Но ефектно напускане на Самуилов няма как да не предизвика въпроси какви процеси се развиват между големите на пазара.
Заровено ли е кучето в дистрибуцията
Според представители от пазара основната причина за напускането на Георги Самуилов и атаката към Валентин Златев е заровена в новата дистрибуционна политика на “Лукойл България”. “Лукойл България” е единствената, която купува директно от рафинерията в Бургас като ексклузивен представител и продава нататък по веригата на търговците на едро. Това става като търговците се ангажират да купуват определени количества от нея на месец. По информация на източници от пазара доскоро с директни договори с “Лукойл България” са били около 15 компании. В края на миналата година и началото на тази обаче политиката по отношение на дистрибуторите с директни договори е била променена, като са се увеличили изискванията за минимално количество заявки на месец. Броят на компаниите бил редуциран до четири “Литекс”, “Бент Ойл”, САКСА и “Инса ойл”.
По непотвърдена информация на представители на пазара идеята за промяната дошла от “Инса ойл”, но според други Валентин Златев е приемал новата схема като свой огромен успех. Теоретично и двете страни биха могли да спечелят от това. За “Инса ойл” това би дало пазарна мощ и сериозен дял на пазара на едро. За “Лукойл България” пък ангажиментът на компаниите да купуват от нея огромни количества на месец означава по-малък внос от страна на тези компании и автоматично по-голям дял за “Лукойл България”.
Според неофициална информация, която не беше потвърдена официално от нито една от двете страни, между “Инса ойл” и “Лукойл България” бързо е настъпил разрив, свързан с договора за дистрибуция. Една от хипотезите е, че “Инса ойл” не е изпълнила изискванията си за заявки и количества, но е продължила да внася отвън, и договорът е бил прекратен от “Лукойл България”. Неясно остава защо, ако идеята за окрупняване на дистрибуцията е дошла от “Инса ойл”, тя не би изпълнила задълженията си. Друга версия е, че при новото разпределение “Лукойл България” е можел да диктува още повече цените и да натиска маржовете на дистрибуторите, което е довело до разрива.
На въпрос на “Капитал” дали предвид прехвърчалите искри договорът й е прекратен Георги Самуилов не даде конкретен отговор, а заяви, че е в чисто нормални бизнес отношения с “Лукойл България”. На въпросите прекратен ли е договорът за дистрибуция на “Инса ойл” и ако да – защо и какво е довело до смяна на политиката на “Лукойл България” към намаляване на броя на дистрибуторите от пресцентъра на Българската петролна и газова асоциация отговориха неофициално, че във въпросите няма верни предположения, но не може да има и коментар, тъй като касаят търговската политика на една компания.
От позицията на новата слава
 |
| Собственикът на “Инса Ойл” Георги Самуилов
Фотограф: стоян илиев
|
Кариерата на Самуилов започва през 1993 г. с фирмата “Самс интернешънъл”. Четири години по-късно като съдружник в нея влиза “Арес холдинг” – структурата в “Мултигруп”, занимаваща се с горива. През 1999 г. Самуилов учредява “Инса трейдинг”, а през 2001 г. още фирми под същия бранд, сред които “Инса ойл”, която от следващата година започва да управлява рафинерията в село Белозем до Раковски. През годините образът му се свързва със съмнения за данъчни престъпления и злоупотреби с акцизи на горива и с дългогодишните безрезултатни битки, които води с него бившия шеф на Митниците Ваньо Танов.
Най-сериозно медийно внимание обаче Самуилов получи в началото на тази година, след като през петролната си компания финансира покупката на Общинска банка. Компанията осигури нужните 46 млн. лв. на купувача на контролния дял от 67.65% – наскоро основаният алтернативен фонд Novito Opportunities, създаден от лихтенщайнското управляващо дружество CAIAC Fund Management. “Инса ойл” придобива дялове без право на глас и следователно формално няма контрол.
Сделката за банката, държаща 40% от средствата на общините, беше скандална по няколко линии. Първо БНБ зачеркна практиката си от последните 15 години да не допуска повече местни лица и групи в банковия сектор, които имат и други бизнес интереси и биха се изкушили да влагат пари в свои проекти. На КЗК й отне само седмица да одобри сделката още преди да има одобрен купувач, а общинарите подкрепиха продажбата без съществен дебат на последното си заседание за годината. Процедурата пък бе така структурирана, че да намали максимално интерес от стратегически инвеститор.
Въпреки че за “Инса ойл” и собствениците й Георги и Иванка Самуилови не могат да се открият преки връзки с някой отговорен фактор в държавата, всичко това даде основания за хипотези, че зад “Инса ойл” може да стои друг реален контрол. Скоростната процедура за банката говореше за натиск и протекции от високо ниво, като най-често спряганото име във финансовите среди е на Делян Пеевски. Медиите му отразиха неутрално банковата тема, но сега ПИК, Блиц и телевизионният Канал 3 дадоха гласност на напускането на Георги Самуилов на петролната и газова асоциация. От досегашните медийни практики на депутата това може да се чете като предупредителен залп към Валентин Златев. Сега след конфликта между двамата големи показателно ще бъде какво ще стане с подкрепата на секторния закон за горивата от страна на политическите партии.
Пеевски в света на горивата
Пеевски отдавна има интерес в петролния сектор и по-специално към “Петрол”, контролирано в момента от Гриша Ганчев. Промените в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от Делян Пеевски и колегите му от ДПС Йордан Цонев и Хамид Хамид, все повече се приемат в юридическите среди като специална поправка с цел овладяването на дистрибутора на горива. Те бяха окончателно приети от парламента и преди дни влязоха в сила, след като беше преодоляно ветото на президента. Текстовете със задна дата правят недействителни сделки и обезпечения по заеми в КТБ и според преобладаващото мнение противоречат на конституцията. След приемането им синдиците на КТБ ще могат с доста по-голяма степен да довършат селективните си атаки спрямо които цесии и прихващания преценят.
Битката за “Петрол” се случва на фона на подновения интерес към инвестиране в българската газопреносна мрежа на Азербайджанската държавна компания SOCAR, която в Турция завършва изграждането на голямата рафинерия Star Refinery. В петролния бранш все по-усилено се говори за желание да влязат и да придобият готов бизнес с горива. Сега въпросът е дали някой не се опитва да го окомплектова за тях.
Източник- Капитал
