Защото никой не иска да се раздели с тия 160 стотинки. Ама никой!
Независимо как се е променяла цената на билетчето през годините и факта, че преди хартийката за легитимно пътуване в градския транспорт е струвала едва няколко стотинки, които след това са станали левче, а сега са цели лев и шейсет, със сигурност поне веднъж ти се е случвало да пътуваш гратис. Не смей да отричаш – няма нищо срамно, или по-скоро учудващо – всички сме го правили. В крайна сметка ако можеш да спестиш някой лев, защо да го даваш? Е, тази статия е точно за онези моменти, в които не искаш да се разделяш с едни 160 стотинки, а пък си притиснат в ъгъла на трамвая, автобуса или тролея от някой контрольор с черно яке и апаратче за таксуване и издаване на някоя и друга глоба. Сега ще ти кажем 5 начина да избягаш от глобаджиите и да се спасиш от това да ти напишат някой акт.
Когато човек пътува гратис в градския и влезне някой контрольор, той изпитва едно усещане, което дори любовния трепет трудно може да му докара. Краката рязко омекват от коляното надолу, ръцете се потят, започва да ти се вие свят, а клаустрофобията те удря внезапно, въпреки че не страдаш от нея. Започваш да се чудиш дали не си изместил Никълъс Кейдж от главната му роля в „Да изчезнеш за 60 секунди“, но контрольора вече скъсява дистанцията, а думите „Карти и билети за проверка, моля“ кънтят все по-силно в съзнанието ти, и набързо осъзнаваш, че не си на сценичната площадка. Положението се усложнява още повече, когато се оказва, че контрольорът не е един, а са двама и единият е отпред, а другият отзад. Започва леко да звучи по-скоро като сценарии на филм за възрастни, но не го гледаш ти, а ти си този, които го оправят отвсякъде. Лошо ти е, искаш да припаднеш и да станеш невидим, но организмът ти е прекалено стресиран, за откликне на желанията ти и затова чисто и просто пребледняваш.
1-ви вариант – Казваш, че ще си платиш глобата, а после бягаш
След като контрольорите вече ти дишат във врата и маниакално искат да ти видят билетчето или картата, следва обичайната процедура – ровене в портмонето до откат и повтаряне на култовата фраза „Само един момент да си намеря картата, тук някъде трябва да е“. Лошо е човек да лъже, още повече самия себе си, а това си е чиста проба лъжа – картата няма да бъде намерена в портмонето, в което я няма. Ама айде като си казал, че ще я търсиш – търси я! Контрольорите започват да те гледат подозрително изпод вежда и скоро признаваш, че си я забравил, молиш да измислите нещо, защото е останала в другото яке/чанта, а и ти е много лош ден като цяло. Абе с две думи им се молиш и се изкарваш най-голямата жертва на света. Тия номера обаче не минават с племето на контрольорите – те са жестоки, лишени от емоция, а единственото нещо, което им носи удоволствие е да извършват заедно ритуала на налагането на глоба. Порязват те с едно „Дайте сега една лична карта и да пишем една глоба, тогава“, което задължително е придружено от коментари от рода на: „Е как може така сега какъв пример давате, бива ли такова нещо – добре изглеждащ човек, пък пари за един билет няма“. Става ти неудобно, хората те гледат и започваш да се чудиш дали случайно някой съсед не те наблюдава от някоя седалка и дали после няма да раздуе на целия квартал що за мизерник си и се циганиш за 1,60. Затова дипломатично решаваш да кажеш на облечените еднакво като еднояйчни близнаци контрольори, че ще слезеш с тях да ти напишат акт и примерно изчакваш до тях следващата спирка. Вратите се отварят, слизаш бавно и спокойно, отваряш портмонето да извадиш личната си карта и после палиш джапанките и отпрашваш надалеч, докато разочарованите гласове на глобаджиите не са останали достатъчно далеч в пространството.
2-ри вариант – Започни да говориш на друг език, може и да е измислен
Чудесен начин да се измъкнеш от контрольорите, когато вече са притеснително близо до теб и са ти поискали карта или билетче е да започнеш да говориш на друг език, сякаш не разбираш нищо и си изключително уплашен и стресиран. Не е необходимо да е някой съществуващ такъв – може да заложиш и на реплики от „Хари Потър“ или „Аватар“ – няма особено значение. Важното е да не спираш да мелиш и да говориш някакви думи, като прогресивно правиш физиономията си все по-притеснена, а жестикулациите все по- смирени. Можеш дори да започнеш да плачеш – това би било възприето като страшна манипулация от някой българин и да го сметнат за циркаджия, но ако се правиш на чужденец може и да се смилят над теб и да ти кажат едно „Айде остави го тоя, виж, че не знае къде се намира“. Много е важно да не се смееш, защото такива ситуации може да са много комични и ще се прецакаш сам – бъди мъченик и продължавай да не разбираш нищо.
3-ти вариант – Да се престориш на невменяем
Въпреки че вече уточнихме, че няма как да станеш невидим, нищо не ти пречи да си мислиш, че си такъв и да кажеш на контрольорите, че те всъщност не те виждат и там където седиш ти няма никой. Гарантираме ти, че няма да знаят как да реагират на това и със сигурност ще се отдръпнат. Ако все пак продължат да настояват да ти видят билетчето или картата можеш да им кажеш да те оставят на мира и да си купят свои собствени, защото нямаш намерение да им даваш своите. В случай, че и това не ги стресне и тръгнат да те дърпат да слизаш, се хвани за някоя дръжка и започни да се правиш на корабокрушенец, който се държи за някое буре, плаващо в открито море и им кажи да бягат и да се спасяват. Ако и това не подейства, значи си се сблъскал с някакви безсмъртни контрольори, които са виждали доста по-страшни неща, но доста се съмняваме да не мине номера. И не забравяй пак да внимаваш да не се разсмееш, защото това не е лесно да се изиграе, а шокираните физиономии на контрольорите със сигурност ще са доста забавни.
4-ти вариант – Направи се на циганин – и буквално и преносно
Циганите са дискриминирани цялостно в социалната система, но в градския транспорт нямат равни и там са господари. Винаги, когато контрольорите ги видят просто ги подминават и дали защото се сливат с цвета на седалките или защото не могат да си кажат две приказки – не се знае, но се оказва, че да се правиш на циганин, докато пътуваш с градския си е страшна оферта. Искат ти карта или билетче? Няма проблем, кажи им, че си циганин и вкарай още няколко думи с отчетливо „Х“ в тях. В допълнение за да изградиш максимално ромския имидж можеш да се изхрачиш на пода, защото и без това рядко го чистят или да започнеш да просиш от тях. В крайна сметка ти си от кралското ромско семейство на софийския градски транспорт и са се качили някой от твоите рейсове – така де, файтони. Следователно – за да се возят трябва да си платят, все пак за да получиш трябва да дадеш. С други думи играта ти е следната – правиш се на циганин и буквално и преносно и рано или късно ще се отчаят от теб и ще си слязат.
5-ти вариант – Прави се на заспал, припаднал или умрял
Първо правило на личното пространство е, че когато спиш никой няма правото да те буди освен, ако около теб не е пламнал пожар, има земетресение или чисто и просто ще ти се случи истински кошмар, ако не се събудиш. В градския транспорт това правило също важи и щом си откъртил, значи си в режим „Не безпокойте“ и това си е. Тактиката е такава – като видиш контрольори заспиваш или припадаш на момента – ако имаш късмета да си седнал на седалка се размазваш или на стъклото или директно на човека до теб, а ако си прав се свличаш плътно до перпендикулярните дръжки. Може да се изцапаш малко – наистина, но пък в най-лошия случай, ако успееш да го изиграеш много добре ще ти викнат линейка и пак ще имаш транспорт донякъде. Контрольорите няма как да те глобят, ако си в някое от трите състояния – заспал, припаднал или умрял, защото не е етично. Дори да се погрижат за теб е много малко вероятно след като се свестиш да ти извадят апаратчето за маркиране на карта или да ти гледат билета, така че със сигурност ще се разминеш с глобата. Внимавай само да не се вживееш много в ролята и да си спреш дишането и забавиш прекалено много пулса, че току виж от стреса наистина ти стане нещо. Ама нали ще си се возил гратис – каквото и да е, ще ти мине.
Автор: Лиляна Гелев (чудим се от къде има толкова размисъл по тая тема?!)
