“През изминалата седмица три от най-големите държавни предприятия в бившия Ямболски окръг обявиха, че на практика са спрели изцяло производството си – химическият комбинат “Ямболен”, производителят на селскостопански машини “Сила” и консервният комбинат “Ягода”. В предприятията работят над 3000 души, без да се смятат сезонните работници. И трите предприятия са с преобладаващо държавно участие освен консервния комбинат, чийто мажоритарен пакет беше купен преди два месеца от работническо-мениджърско дружество.
“Ямболен” – три години приватизация без резултат
Най-голямото предприятие в града и бившия окръг “Ямболен” работи от 30 години. През добрите му години в него са работили над три хиляди души. През 1995 поради големите задължения към банки дружеството попада в списъка за финансова изолация. При масовата приватизация са предложени 25% от акциите му, но основният пакет остава държавен. Процедурата за приватизацията на 60% от капитала на “Ямболен” е открита през ноември 1996 от Агенцията за приватизация. За 1996 г. дружеството отчита печалба от 412 млн. лева и е в сравнително добро положение. През 1997 г. голяма част от задълженията са изплатени и финансовият резултат е три млрд. лева печалба. Продажба на пакета обаче все още няма и през ноември 1997 г. АП упълномощава посредника “Рес и ко” (Res&Co) да подготви сделката, но едва през август миналата година определя метода на приватизация.
Спадът в цените на синтетичните тъкани на международните пазари и последвалото понижение на цените през 1998 г. водят до драстичен спад в износа на “Ямболен”. Продукцията е качествена, но поради остарялото и неефективно оборудване е значително по-скъпа от тази на конкурентите. Резултатът е задръстени складове, частични съкращения и закриване на цехове. През юни 1998 ръководството е сменено, което предизвиква силните протести на работниците и местната организация на БСП. Месец по-късно в река Тунджа са изпуснати отровни химически вещества, като новият директор определя това като атентат срещу самия него. Междувременно до изтичане на срока за подаване на оферти 15 октомври 1998 г. единствено работническо-мениджърското дружество “Ямболен финанс” проявява интерес. Впоследствие се оказва, че офертата е от три страници, като е под съмнение и фактът дали изобщо има осигурено финансиране. Интерес проявяват и една сингапурска фирма, а през последната седмица – и още един засега неизвестен кандидат. Техният интерес обаче е само на ниво проучване. Срокът, в който трябва да приключи оценката на офертите, е юни, но по всичко изглежда, че предприятието ще го дочака с напълно спряло производство на основната си суровина – полиестерна коприна.
Четири години по-късно “Ягода” отново е в несъстоятелност
Първото искане за обявяване в несъстоятелност на закъсалия консервен комбинат “Ягода” е през 1995 г., когато държавната Хебросбанк иска изплащане на задължения в размер на близо 400 млн. лв. Исканата тогава несъстоятелност така и не се осъществява, но се сменя ръководството и финансовото положение временно се стабилизира. През 1997 ръководството е сменено, а през ноември е открита процедура за приватизация от Министерството на промишлеността. Методът на приватизация е обявен едва през септември миналата година. Съревнованието е главно между три работническо-мениджърски дружества. Предприятието беше продадено на работническо-мениджърското дружество “Ягода консерв” за 1.65 млн. долара. Задълженията на консервния комбинат към момента на приватизацията възлизаха на 1.5 млрд. лева.
В деня на подписване на договора между “Ягода консерв” и промишленото министерство четири кредитора на предприятието внасят иск за откриване на процедура по несъстоятелност. “Ягода консерв” стига до споразумение за разсрочване на задълженията си към “Хебросбанк”, подписва споразумителни протоколи с ВиК и НЕК, но местната топлофикация отказва да води всякакви разговори за разсрочване на дълга на “КК – Ягода” възлизащ на 100 млн. лв. Въпреки постигнатите споразумения с ВиК и електроснабдяване и внасянето на първите суми от “КК – Ягода”, двете фирми не оттеглят от съда иска за несъстоятелност. След като и топлофикация не оттегля своя иск, на 8.I.1998 г. Ямболският окръжен съд открива процедура по несъстоятелност. През изминалата седмица предприятието е без електричество и изцяло спира работа. В предприятието работят на щат около 350 души, от които по данни на КНСБ – Ямбол, около 200 работници са освободени и вече са на трудовата борса. Консервният комбинат преди години е осигурявал доходи и на по-голям брой работници през летния сезон.
Единствено за “Сила” има шанс
Машиностроителното предприятие “Сила” – Ямбол не работи от 1.XII.1998 г. заради липса на оборотни средства. От второто тримесечие на 1998 г. дружеството работи на загуба. В предприятието работят 400 души, които от декември са в платен отпуск. Държавният дял в “Сила” е 86.7%. В резултат на първата вълна на масовата приватизация едва 13.3% от общо предложените 67% са придобити от индивидуални участници. В края на октомври 1997 г. с решение на Министерския съвет предприятието е включено в списъка за пулова приватизация, но през декември същата година правителството го изважда от пула “Машиностроене”. Според изпълнителния директор на “Сила” Андон Радулов Агенцията за приватизация в момента изготвя нова заповед за откриване на процедура за приватизация на дружеството. Като основна трудност пред приватизацията на “Сила” изпълнителният директор посочва четирите коренно различни дейности, които предприятието извършва – производство на селскостопански машини, на стоманени тръби, на леярски отливки и на хидравлични помпи и системи.
При разговорите между представителите на АП и “Сила” двете страни са достигнали до извода, че поради технологичната обособеност на отделните производства може да се премине към продажба на обособени части. В края на октомври АП открива процедура на цеха за тръбопроизводство в гр. Стралджа като обособена част от “Сила”. Според Радулов три кандидата, от които един чуждестранен, са проявили интерес към обособената част. “Сила” има и необслужвано задължение към Булгарлизинг в размер на 3 млрд. лв. Откритата процедура за приватизация и задължението към Булгарлизинг са причина банките да не отпускат оборотни кредити на “Сила”, каза Радулов. Стагнацията на пазарите на селскостопанска продукция през миналата година са причина за тежкото състояние на дружеството, което почти изцяло работи с български контрагенти.
Населението на община Ямбол според данни на регионалното бюро по заетостта е 92 560 души. Безработицата в общината към края на 1997 г. и 1998 г. е съответно 16.6% и 12%, като се очаква драстично увеличение през тази година.?
