„Показваме, че сме сериозни”, казват те. През февруари били предупредили, че ще отмъстят. И затова сега „ще си изкарат барбекютата” на всички гранични пунктове с Гърция. Засега форматът на отмъщението не е съвсем ясен. Едни казват четири дни по Великден, други говорят за 10 дни – и по Великден, и по Гергьовден (да „слеят” празниците по примера на отпускарите).
Според едни формулата ще е четири часа затворено, два часа отворено. Според други – четири часа отворено, двайсет часа затворено. Не е съвсем ясен и адресатът на отмъщението – споменават се гръцките фермери, гръцкият туризъм, гърците изобщо. Смътна си остава и целта на разплатата – „да не допуснем това, което правят, да се повтаря” или просто „и те да видят какво е”. Във всеки случай всички очакват „българските граждани да ни разберат и подкрепят”. На практика обаче нито едно от тези очаквания няма да се сбъдне. Просто защото няма как.
Потърпевшите от отмъщението
Най-малко (всъщност никак) ще бъдат засегнати основните виновници за дългогодишните периодични драми по българо-гръцката граница – гръцките фермери. По това време те нито ще пътуват, нито ще превозват кой знае какво през границата. Каквото и да стане от българската ѝ страна, то няма да им попречи в бъдеще да повторят упражнението с тракторите по граничните пунктове. Тъй че по празниците те най-вероятно ще седят с чаша в ръка пред телевизорите и с удоволствие ще сравняват българските барбекюта със своите. Удоволствието ще е толкова по-голямо, колкото по-големи са опашките по границата.
Със сигурност може да се каже освен това, че гръцките фермери не ги е много-много грижа за гръцките хотелиери. А на всичко отгоре и гръцките хотелиери няма да са сред най-силно пострадалите. Защото ефектът от отмъщението на българските превозвачи ще е, така да се каже, асиметричен и донякъде бумерангов.
Всъщност, самите превозвачи съвсем не са единни в намерението за блокиране на границата. Една от организациите в превоза на товари веднага се разграничи от него, защото блокадата ще възпрепятства работата на членовете ѝ и ще им нанесе нови щети, без да компенсира старите. Автобусните превозвачи пък обявиха, че подкрепят „духа на протеста”, но не и формата и времето му. Защото ще загубят пътници и приходи, ще трябва да връщат вече получени пари, да плащат неустойки или да търсят и да плащат за алтернативни маршрути и начини на превоз.
Заради положението на съседните пазари (атентатите в Турция, например) за гръцките хотелиери пак се очертава силна година. А и по принцип при тях туристическият поток е много по-голям и много по-разнообразен (като произход на туристите) в сравнение с българския. Тъй че те относително лесно ще компенсират евентуално намаляване на пътуванията от България в началото на май. Освен това обаче, както свидетелства асоциацията на българските туристически агенции, от блокадата на границата гръцкият туризъм ще загуби десетки пъти по-малко от българския. По две причини.
Първата е, че голяма част от организираните български туристи, насочили се за празниците към Гърция, вече са си платили (или поне капарирали), а агенциите са превели тези пари на хотелиерите. Много малка част от тези пари може да бъде върната. И понеже става дума за стотина хиляди българи, загубите ще бъдат „колосални” и то „единствено за българските туристи и туроператори” (като добавим онези, които сами организират почивката си или пътуват по друг повод, броят на засегнатите българи ще надхвърли 150 000).
Втората причина е в обратната посока. По традиция месец май е предпочитан от гърците за почивка в България. Според различни източници, само за Великден се очакват между 50 и 80 хиляди посещения на гръцки туристи, които биха донесли приходи за милиони. Тъй че има всички изгледи да се повтори ситуацията от зимата, когато заради българската контраблокада анулираните гръцки резервации в Банско, примерно, стигнаха 50%. И по Великден хотелите в този град (и не само в него) се пълнят с гърци. Нека обобщим: загубите за изходящия и входящия български туризъм ще възлизат сумарно на около 100 милиона лева.
Ще ги разберем и подкрепим?
Голяма работа, казват превозвачите – нашите сънародници били допринесли много повече за гръцката икономика, отколкото гърците за нашата, а туроператорите щели да загубят само комисионните си. При такава бакалска сметка остава впечатлението, че мислят само за своята си печалба и не ги е грижа за чуждата. Остава и съмнението, че омаловажават чуждите загуби и преувеличават своите. Впрочем, за загубите си те продължават да говорят твърде неопределено, като споменават най-различни числа. От което може да се съди, че както и в предишните години пак не са си направили труда да ги изчислят и документират, за да предявят някакви претенции, включително по съдебен път.
При това положение едва ли ще получат много разбиране и подкрепа от другите бизнеси. Да не говорим за десетките хиляди българи, планирали почивка в Гърция. „Нека да почиват в България”, казват им сега. И понеже българинът много обича някой да му нарежда какво да прави, най-вероятният отговор ще гласи: „Ами вие защо не си карате камионите само в България?”. Въобще, правейки се на гръцки трактористи, българските тираджии изглеждат не „сериозни”, а по-скоро безотговорни и нахални.
Да видим сега има ли държава
В следващите дни ще си проличи и друго: дали българската държава е „сериозна”. По време на зимните блокади парламентът прикани гръцките власти „да предприемат необходимите мерки за въвеждане на ред и осигуряване на свободно движение през границата”. А премиерът се възмущаваше, че гръцкият му колега „не праща полиция и жандармерия да изчистят трасето”.
Засега българската пътна агенция се готви за блокадата, като препоръчва алтернативни маршрути. А премиерът обещава да търси среща с превозвачите, за да ги разубеди да затварят границата – както се казва, ще се опита да реши проблема „с добро”. За да успее обаче, трябва ясно да им каже, че намерението им е незаконно. И да ги предупреди, че в противен случай ще изкара срещу тях полицията и жандармерията.
