“Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната”, каза Бойко Борисов в интервюто си за bTV този вторник и с това събуди канонада от предположения какво се случва зад кулисите на властта. Първосигналният извод от тази реплика беше, че депутатът от ДПС е напуснал страната заради предполагаемата заплаха за живота му и катарзиса на премиера след срещата в Лондон (които съвпаднаха почти по време).
Пеевски не е виждан в парламента, където е работното му място, от 19 февруари, ден преди да стане ясно, че има заплаха за живота му, заради която му бе сложена охрана от НСО. От думите на вътрешния министър Румяна Бъчварова тази седмица стана ясно, че тази охрана продължава да функционира.
Това не е първият път, в който се разпространява информация за заминаването на Пеевски, различното сега е, че идва от източник, за който се предполага, че е изключително добре информиран. Както каза министър Бъчварова, Борисов “не би бил истински премиер, ако не знае почти всичко в държавата”. Преди няколко седмици упорит слух отново твърдеше, че Пеевски се е изнесъл в Дубай, докато пресцентърът на ДПС не го опроверга. Тогава официално беше разпространена снимка от партийна конференция във Велинград, където депутатът беше в президиума, без да има формално основание да е там. Така партията на Доган показа не само, че Пеевски е в България, но и че тя стои зад него.
Депутати от ДПС твърдят, че Пеевски и в момента е в България. Но уточниха, че думите на Борисов, че “Пеевски напуска страната” не трябва да се приемат в буквалния смисъл. Според тях депутатът е изнесъл по-голямата част от бизнеса си в чужбина, а другата – продава. Дали това е така реално трудно може да се каже. От една страна Пеевски демонстративно прехвърля свои официални фирмени участия, които придоби през 2015 г., когато пък имаше порив да изсветли част от владенията си. Така преди месец той излезе от директно притежаваните от него 5% от “Булгартабак”, а вчера прехвърли и своите 18% от фабриката за цигарени гилзи “Юрий Гагарин”.
Доколкото обаче се счита, че той контролира и офшорните собственици на цигарения холдинг, промяната едва ли е много повече от театрално представление. А и същевременно напълно официално Пеевски придоби и контролен дял във веригата магазини за техника “Техномаркет”. Той демонстративно се отказа да купува “Канал 3”, но засега няма никакви индикациии да има намерение да напуска медийния бизнес.
Ако нещо обаче би могло да разклати окончателно позициите на Делян Пеевски, това е раздор с покровителя му – Ахмед Доган. Има знаци, че депутатът е загубил политическото доверие на почетния председател на ДПС. Като такива депутати от движението сочат присъствието му за кратко на рождения ден на Доган в края на март. Освен това според тях от известно време почетният председател на ДПС се е обаждал на редица бизнесмени, с които си е влошил отношенията през последните години, за да им се извинява като прехвърлял вината за това върху Пеевски. С част от тях дори е провеждал срещи.
Според депутати от ДПС Пеевски ще продължи да бъде народен представител. Очакванията им даже са, че ще присъства на националната конференция на партията в неделя. Той не е член на ДПС, но е народен представител от движението.
Така въпросът какво е имал предвид премиера, когато каза “Пеевски си отиде”, остава неясен. Депутатът от ДПС ще продължи да си бъде депутат, а скритата му собственост в различни компании не изглежда да се е променила. Ако нещо се изнася в чужбина, това вероятно са активите на тези компании и евентуално средствата от продажбата на някои от тях.
През годините Пеевски живее и работи в една много сива зона между политиката, държавното управление и бизнеса, която е твърде далече от публичността. Какво се случва в нея знаят само преките участници и това всъщност е един от притеснителните изводи от думите на премиера. Ако Пеевски напуска страната, Бойко Борисов може да знае това единствено от самия депутат от ДПС, или неговите, да ги наречем началници. Проблемът е, че след като премиерът знае подробности за плановете на или спрямо Пеевски, значи си общува директно с него, или хората над него. Въпросът е – за какво?
