Повече от 15 години изпълнителят на любимата песен на мутрите от зората на демокрацията “Тигре, тигре…” Иван Карачоров – Килифарския поп, живее и развива успешен бизнес в Германия. Човекът, по чийто глас преди години страховитите шефове на силовите групировки се прехласваха и ронеха сълзи, сега носи делови костюми, подписва контракти и се занимава с транспорт и логистика на няколко хиляди километра от България.
“Борба” откри Килифарския поп на няколко хиляди километра от България. Пред най-големия областен всекидневник култовият изпълнител наруши мълчанието си и се съгласи да разкаже своето житие-битие през последните 13 години в странство.
Иван Карачоров напуска България през 2000 г. напълно доброволно, за да си търси късмета и щастието си в чужбина.
„Никой не ме е гонил, не ме е заплашвал и не ме е принуждавал да ставам имигрант. Не съм имал финансови или други проблеми. Основната причина да напусна родината бе, че съм честен човек, който обича и много държи на реда и дисциплината. В България тогава нямаше нито едното, нито другото. В Германия – обратно, редът е издигнат в култ, и затова реших да остана тук”, споделя Килифарския поп. Устройва се със семейството си в Дюселдорф, където през 2002 г. регистрира Българска православна църковна община “Св. Георги”, чиито членове днес са над 20 000.
В Германия “тигърът” не загърбва музиката и продължава да изнася концерти не само пред имигранти от България, но и от бивша Югославия и Русия. Имал е три турнета в САЩ. В Лас Вегас, Чикаго, Вашингтон, Атланта, Флорида, Аризона и Лос Анжелис той винаги е посрещан със ставане на крака от българските емигранти, бурни аплодисменти и сълзи. С неговите песни нашенците отвъд Океана отново, макар и за кратко, се пренасят в изоставената си родина и изпитват мъка и носталгия по близките и приятелите си.
Наред със старите си хитове, които продължава да изпълнява по заведенията и сцените, Иван Карачоров
НЕ ЗАБРАВЯ И ДУХОВНИЯ СИ САН И СЪЗДАВА ЦЪРКОВЕН ХОР
с който за 13 години има изнесени над 400 концерта в католически катедрали и евангелски църкви в Германия, Австрия, Франция и Белгия. През 2010 г. българинът основава своя транспортна компания за пътнически и товарни превози и вече повече от 3 години развива печеливш бизнес.
Той признава, че у нас Българската православна църква никога не е гледала сериозно на музикалната му кариера, но пък и не му е създавала кой знае какви големи неприятности. Много от неговите “колеги” в расо обаче са харесвали песните му и са ги знаели наизуст. “На големи концерти в Пловдив, Бургас и Варна първите три реда бяха заети от свещеници, които бяха дошли да ме слушат със семействата си и шумно ме аплодираха”, смее се отец Иван. Той обаче не е съгласен да се слага знак за равенство между неговите песни и сегашната чалга.
„Музиката, която изпълнявам аз, не е масовият попфолк в България сега, а по-скоро е един съвременен фолк с популярен елемент за маса. Дълбоко се разграничавам от голотиите и срамотиите, които се излъчват в момента по българските телевизии и концерти. Даже съм спирал свой клип заради подобни голи и неморални сцени. Такива като мен, като Орхан Мурад, Володя Стоянов, Руси Русев, Еми Стамболова, Славка Калчева винаги сме държали текстовете ни да са народни, разбираеми, но и с известна доза благоприличие. А не когато ги изпълняваме, по телевизията да слагат червена точка и надпис: “Забранено за лица под 18 години”. А иначе песните ми винаги са отразявали самата действителност, такава, каквато е – без грим и пудра. Казвали са, че текстовете им са малко неприемливи или дори просташки. Ами просто такъв е бил животът тогава”, обяснява Килифарския поп. Той споделя също, че през годините е пял на всички онези страховити момчета с дебели златни ланци, пистолети, бодигардове и бронирани мерцедеси – Иво Карамански, братята Васил и Жоро Илиеви и останалите босове на ВИС, СИК и другите силови групировки. Твърди обаче, че ужасяващите истории, които се разказват за тях днес, са силно преувеличени.
“С мен всички те са били коректни и приятелски настроени. Може би защото са усещали, че аз не се страхувам от тях. Никога не са допускали да има неприятни случки по време на веселба. За мен те бяха клиенти, а за тях аз бях човекът, на когото плащат да свърши определена работа – да пее и да ги забавлява. Между впрочем трябва да кажа, че в техните групировки имаше ред и дисциплина.
А СЕГА В РОДИНАТА МИ ВСИЧКО Е ОСТАВЕНО НА ПРОИЗВОЛА
и всеки прави каквото си иска, без да се съобразява с останалите. Затова, каквото и да разправят някои, България ще се оправи само тогава, когато въведе немската дисциплина навсякъде и във всичко”, твърди Иван Карачоров. На въпроса дали би се върнал да живее в България, бащата на “Тигре, тигре…” с усмивка, но съвсем категорично отговаря: “Тук, в Германия, живея добре. Устроил съм се, имам бизнес, хората ме познават и ме уважават. Тук с мен е и семейството ми. Всички сме добре и сме щастливи. Така, че мисля, че на този етап въпросът за връщането ми в България въобще не стои на дневен ред”.
