В мъгливата утрин на 10 октомври 2005 г около 8,55 ч шефката на отдел “Последващ контрол” в Агенция “Митници” Шинка Манова излиза от дома си на тихата столична уличка “Деян Белишки” и се качва в златист джип “Тойота Лендкруизър”. Манова няма право на служебна кола от митниците, но има личен шофьор, на който плаща, нищо, че получава едва 714 лв заплата от държавната агенция. Шофьорът Йордан Герговски й отваря предната дясна врата. Манова се настанява и джипът потегля.
Около 9 ч Герговски намалява скоростта заради “легнал полицай” на пътя. И точно в този момент от тротоара се изстрелва фигура на мъж, който вади пистолет. Секунда по-късно той разстрелва от упор Шинка Манова и шофьорът й. Останал без управление джипът продължава надолу по улицата и се блъска в стена на жилищен блок. Манова умира на място от изстрел в главата й, а шофьорът, получил два куршума, издъхва малко по-късно в болницата. Свидетели ще опишат килърът като едър мъж с черна коса,но разследването доказва, че убиецът си е сложил черна перука и облякъл няколко ката дрехи под якето си, за да изглежда по едър. От него няма и следа, оставил е само изстреляните три гилзи от пистолет.
Десет години след разстрела на Манова, известна като митничарката на ВИС-2, престъплението не е разкрито. Нищо, че бе поставено към делата на “спецотчет” на 20 знакови убийства от прокуратурата и следено изкъсо от Европейската комисия. Разследването е спряно първо на 12 март 2007 г от столичното следствие поради липса на доказателства и не откриване на убиеца. Два пъти МВР, последният път през 2013 г, прави опити да го възобнови, но неуспешно.
И до момента не е ясно кой застреля от упор Шинка Манова.
Името и е обгърнато с много тайнственост, митове и легенди.
Манова живее луксозен живот и пилее страшно много пари, несъвестими със статута й на държавен служител. През последните 15 г. до 2005 г митничарката се превръща в символ на контрабандата и сивата икономика в държавата, нанесла на бюджета щети за стотици милиони левове.
Кариерата на Шинка Манова като митничар започва съвсем в зората на демокрацията. Назначава я Тихомир Кунчев, тогава шеф на РМД – София през 1990 г. Манова е завършила немска филология в Софийския университет и икономика в УНСС.Постепенно се издига до шеф на вноса на митническо бюро Горубляне, където изгрява нейната звезда. През бюрото минават основно акцизни стоки – кафе, цигари, алкохол, горива или т.нар.бърза далавера,високи обороти и бързи печалби. Именно с кафето става издънка и като виновна за фала Шинка Манова е преместена в митническото бюро в „Зона Ц“, където далаверата е нулева. Бивши митничари си спомнят, че тогава тя е излязла в болнични и дори си била гипсирала ръката. На работа я върнала Елка Владова, шеф на митниците при временното правителство на Стефан Софиянски през 1997 г. След това Манова става шеф на митническо бюро Горубляне, където от 1997 до 2001 г. потича голямата контрабанда на Константин Димитров-Самоковеца, официалния контрабандист на ВИС-2. През митницата ежедневно минават китайското, турското и дубайското карго, контрабандата на черната и бялата техника и всичко, за което Самоковеца е събирал пари и раздавал като подкупи на митничарите. През този период Самоковеца беше овладял всички контрабандни канали, като ползваше чадъра на сини политици и на полицаи от сектор „Стокова контрабанда“ в Националната служба за борба с организираната престъпност. Тировете преминават през граничните митници и се обмитяват на вътрешното бюро в Горубляне и Самоков.
Връзките на Манова с висаджии не са били тайна за никого. Документално контактите и с тях се доказват от присъствието и в управата на футболен клуб „Искър“, чийто президент беше Димитър Димитров, по прякор Маймуняка. Той беше дясната ръка на убития през 1995 г. създател на ВИС-2 Васил Илиев, а по-късно остана верен и на брат му Георги Илиев и ръководеше силовите бригади на ВИС. Маймуняка беше взривен във входа на блока, където живееше приятелката му, през 2002 г. Според няколко източника Шинка Манова и Димитър Димитров са били много близки и поне две години са летували заедно. На практика Шинка Манова е била
частната митничарка на ВИС-2.
Тя е поддържала контакти и с Константин Димитров-Самоковеца. Той беше убит през 2003 г. в Амстердам. В доклад на НСБОП по повод контрабандните канали на Самоковеца беше отбелязано, че в сим картата на мобилния му телефон е бил запаметен и номерът на Шинка Манова. В началото на новия век и след смъртта на Поли Пантев Константин Димитров и хората на Методи Методиев-Мето Илиянски на практика монополизират търговията и трафика с наркотици. Самата Манова е водела живот, достоен за всяка мутра. Возела се е в джипове и мерцедеси, въртяла е сделки, уреждала е документи, гуляла е до сутринта, водела е компании в провинцията за купони и ставала доста язвителна в изразите си, когато злоупотреби с алкохола. Бивши нейни колеги обаче споделят, че в цялата Агенция „Митници“ нямало човек, който да има по-голям нюх към далаверата от нея, както и да намери начин да заобиколи закона. В края на управлението на СДС, през февруари 2001 г., Шинка Манова е преместена като експерт в дирекция „Митнически тарифи и процедури“. Причината за разместванията са някои промени, които се случват по върховете на управляващата тогава коалиция ОДС и основно заради изключването на Христо Бисеров от СДС. Бисеров беше сочен за един от политическите покровители на контрабандата.
След години ще стане ясно, че в тефтера й в агенцията са записани десетки имена на полицаи, политици, прокурори, сред които и това на Христо Бисеров.
След като директор на митниците стана Емил Димитров-Ревизоро при управлението на НДСВ, дори се заговори, че Манова може да му стане заместник. По-късно настоящият директор на Агенция „Митници“ Асен Асенов я прави началник на дирекция „Последващ контрол”.
Версията за убийството на Манова, известна в митниците е връзката и с ВИС-2 и контрабандата. Само, че срещу нея няма официално разследване, не е отстранявана от работа, напротив расте стремглаво в кариерата в митниците. Прави се връзка с убития през юли същата година бос на ВАИ холдинг Васил Илиев в курорта “Слънчев бряг”.
Според неофициална информация Манова дори била агент на Национална служба сигурност-НСС, или българското контраразузнаване. Опитни спецполицаи обясняват, че ако обект на разследване се направи агент, по този начин над него се опъва “чадър”, тоест престава да се разработва. Вероятно така е станало и с Шинка Манова. След убийството на митничарката става скандал в парламента и депутати викат вътрешния министър Румен Петков да дава обяснения.
Той заявява, че убитата митничарка е била наблюдавана от ГДБОП в разработката “Сателити” за връзка с Константин Димитров-Самоковеца и други високопоставени фигури от ВИС-2. Според Петков обаче разработката е прекратена през 2003 г.без резултат.
Въпреки,че има няколко свидетели, единият от които дори защитен, полицията не успява да се добере до убиеца на Шинка Манова. По време на разследването става ясно, че убиецът е професионалист и не оставя почти никакви следи.
Изяснява се, че митничарката е следена поне две седмици преди това. Манова отива при дъщеря си в Германия на 2 октомври. Убийците я чакат да се върне на 8 октомври и решават да извършат покушението в първия работен ден на седмицата – 10 октомври.
Избрали са най-удобното място за стрелба. От килъра остават три гилзи за “Люгер”, въпреки, че е стреляно с пистолет “Глок”, една ръкавица, захвърлена до контейнер за боклук.
От нея обаче не е могло да се извлече ДНК – материал. По време на разследването са правени 6 експертизи, полицаите обикалят целия квартал и разпитват дом по дом за свидетели на покушението. Прави се и фоторобот на убиеца (на снимката), но той не помага особено.
Искана е и следствена поръчка от Германия за отваряне на нейна сметка там, но са намерени само дребни суми. Разпитани са много служители на митниците, но без успех.
В МВР се получава информация, че в края на септември 2005 г тя преговаря в кафене “Маркрит”, известно като кафето на Самоковеца, с украински бизнесмен.
Според неофициална информация тя иска 1 млн. евро, за да покрие голям внос на месо с фалшиви сертификати. Чужденецът се дърпа, водят се пазарлъци, накрая се разбират за вноски от по 25 000 евро. Като шеф на “Последващ контрол” Шинка Манова засича далаверата с месо, което се внася от Украйна и Русия в продължение на една година с фалшиви сертификати.
По това време България не е член на Европейския съюз , но като асоциирана страна вече спазва митническото законодателство. Месата от Русия, Украйна, Индия и Китай не могат да се продават в ЕС. Затова замразените продукти, които влизали с кораби през пристанище Бургас, се препакетирали и пласирали в страните от евросъюза с етикети “произведено в България”.
За нелегалния внос на месото, което се купувало на ниски цени и се пласирало на двойно по-високи, отговарял клан на украинската мафия. Печалбите били милиони евро.
Манова решила да поиска “комисионна” от вноса, което коствало живота й.
Украинците останали недоволни от предявените претенции на висшата митничарка, защото си плащали редовно на подчинените й в Бургас.Тази версия е проверявана, но доказателства не са намерени.
Освен банковите сметки на Манова се проверява имотното й състояние. Става ясно, че тя има къща в луксозния гръцки курорт Аспровалта. Съседи са и братя Маргини и някогашният зам. шеф на митниците по време на тройната коалиция Румен Божинов-Цайса, бивш офицер от Трето главно управление на ДС, от което бе създадена НСС.
Проверява се и друга висаджийска връзка-близкото й приятелство с взривения Димитър Димитров-Маймуняка. Но и там разследващите удрят на камък. Та и до днес. Останалото е в сферата на слуховете и интригите.
