Правителството обяви преди Нова година, че основни приоритети в следващите години ще бъдат инвестициите в изостаналите райони на страната. В момента като най-слабо развити региони се смятат Северозападна България и селата в Странджа. Дори и премиерът Бойко Борисов обяви, че за инвеститорите в тези райони ще има данъчни и логистични облекчения, а голяма част от европейските фондове ще бъдат пренасочени към тях. Отделно, ще има и специални държавни програми, чрез които ще могат да се отделят допълнителни средства за тях. Дали обаче е възможно реално възстановяване. Конкретно за Странджа в момента ситуацията е повече от тежка, четем от вестник “Черноморски фар”.Селата там са почти обезлюзели, а общински центрове като Малко Търново са със силно намалено население и загиваща местна икономика.Справката показва, че за повече от две десетилетия регионът е с десет пъти по-малко населенение. Едно село като Граматиково преди 1989 година имаше техникум по електроника, фабрика за проиводство на домашни прибори, цех за дограма, както и силно развито селско стопанство и обработка и добив на дървесина. В него живееха близо 2000 души, като имаше и много млади семейства. Сега в селото има не повече от 300 жители, а от старите придобивки не е останало нищо. Млади хора няма въобще. Петко Стойнов е жител на Граматиково, от години притежава ракиен казан там. Той е на 47 години. Дори и тази дейност, която винаги има клиенти вече замира. Просто хората намаляват. “Преди време, дори преди 3-4-5 години нещата бяха по-различни. Услугите на казана ползваха много хора, идваха от различни краища, от други села. Постепенно обаче броят им намалява. Така е в цялата страна. Селата са на изчезване. “- коментира Калоянов.
Особено тежко е положението в община Средец, която е най-голямата по площ в Бургаска област. Там има села, в които живеят по 6-7 души. Едно Пънчево, което се намира на 12 километра от Средец е почти празно. В къщите няма никой. Пограничните села са в подобно положение. Самият град Средец е в тежко състояние. Местният бизнес агонизира. Това признава и бившия секретар в общината и офицер от българската армия Бончо Богданов. ” Средец за съжаление загива. Хората бягат, миграцията е чудовищна. Преди години тук имаше работещи предприятия. Имаше и много военни поделения. Офицерите, сержантите, дори и войниците си харчеха парите тук. Заради това и имаше поминък. Работеха магазинчета, заведения, павилиони, дори и имаше и две дискотеки. Нещо немислимо вече. Населението е намаляло три пъти. Няма работа. Младите бягат или в Бургас, или в София, а някои направо в чужбина. Положението е много тежко и тревожно. Не знам дали е възможно регионът да бъде възстановен. Това е добра инициатива, но се необходими много пари и усилия, за да тръгне обратен процес.”- коментира бившият полковник от артилерията.
В момента огромна част от пътната инфраструктура в планината е под всякаква критика.Добре е състоянието само на пътя Бургас- Малко Търново, който беше ремонтиран преди 3-4 години. Междуселските пътища обаче са в трагично състояние. По някои от тях не може да се придвижват никакви автомобили, просто защото са загубили функциите си. В повечето села вече не се развива никакво селско стопанство. За нивото на този отрасъл ни разправя Янаки Димитнров от село Индже Войвода.”Имаше периоди, в които селото стигаше до 1500 души. В стопанския двор работеха по 200 души. Притежавахме общо над 5000 овце, 3000 кози, 1000 крави, 4-5 хиляди свине. Имахме голяма овощна градина. Близо 2000 декара. Зеделието даваше хляб на много хора. Сега в Индже войвода има не повече от 100 овце и 20 кози- Тъжно е, но е така. “- споделия Янаки.
Картината е подобно навсякъде в планината. В същото време тя има излаз на няколко места на самото Черно море. Има и възможности за селски туризъм, които обаче не се използват по никакъв начин. В цяла Странджа в момента има не повече от 20 къщи за гости, които предлагат някакви условия. Това е много малко, при положение, че примерно в едно нормално село в Западните и Централните Родопи предлга по 25-30 къщи за нощувки.
За да се възстанови този район са необходими много средства. В това експерите са категорични. Необходимо е възстановяване и пълно реновиране на пътната мрежа, на инфрастуктурата в самите селища, прокарване на канализация, както и улично осветление. Само за това ще са необходими поне 5 милиарда лева за цялата планина. Такъв ресурс не е наличен в момента. Дори и да се впрегнат всички европрограми за развивите на селските райони, не могат да се усвоят толкова пари. Това може да стане за 5-6 години, най-малко. Отделно, трябва да се намери начин да бъдат мотивирани хората да се върнат на село. Това означава допълнителни инвестиции в производства, услуги, развитие на селското стопанство, туризъм и други дейности. В момента обаче желаещи да инвестират в региона няма защото той е празен и с много лоша инфраструктура. Така се получива един своеобразен Параграф 22, от който поне за сега няма измъкване. За да стане факт едно съживяване на селищата в цяла Странджа са необходими координираните усилия и то в продължение на много време на всички институции- държава, общини, организации, самите хора, бизнеса, като цяло обществото. За това е необходимо и много голяма упоритост и политически воля. Възстановяването на региона обаче е важно, защото в противен случай той ще се превърне просто в една територия и в някои селца вилна зона. И това не е мираж. Твърде е възможно да стане до 10-15 години, ако не се вземат наистина спешни мерки. Действията на правителството в следващите 1-2 години и конкретните стъпки в тези посоки ще покажат дали наистина е налица намерение за своеобразен рестарт на позабравения проект Странджа – Сакар.
Рухналият проект Странджа-Сакар
Той бе започнат в началото на 80-те години на миналия век именно с цел създаване на импулс и условия за развитие на районите около планините Странджа и Сакар. Дори бе измислено и името “Репулбика на младостта”. Тогава държава инвестира много средства и влага сериозни усилия.
Решението на Политбюро на ЦК на БКП „За ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от 4-ти и 5-ти функционален тип, от граничните райони и в Странджанско-Сакарския край“ е прието на 27 април 1982 година по докладна записка от министър-председателя Гриша Филипов.
Стотици семейства подписват договори и тръгват към Малко Търново, Тополовград, Елхово, Болярово, Свиленград, Ивайловград, Грудово и др., привлечени от субсидията от 5000 лева на семейство или по 2500 лева на калпак, финансови бонуси към заплатите, опрощаване на дължимите данъци, осигуреното жилище и единственото условие – да живеят и да работят в региона поне 10 години. За да се осигури препитание за новодошлите жители, са построени жилища, открити са производствени цехове, обновен е сградния фонд. Добър пример за размаха на строителство през този период е случващото се в Малко Търново, където за удивително кратко време са открити цехове на ДСО „Електроника”, ДСО „Фармахим”, построен е Младежкият дом, нова детска градина, както и два жилищни панелни комплекса. В края на 80-те е изградено лятното кино в града, рахабилитиран и обновен е и целият пътен участък до областния град Бургас. Трябва да се отбележи и че населените места в този край (Грудово (дн. Средец), Малко Търново, Елхово, Звездец и др.)се намират в пограничната зона с Турция и в района са изградени големи военни поделения, което допълнително спомага за съживяването на региона.
В крайна сметка грандиозната по замисъл програма “Странджа-Сакар” се оказва зле обмислена и още по-зле изпълнена, което води до трудното й осъществяване и я обрича на неуспех още от самото и зараждане. Въпреки големите усилия и средства проектът се проваля. Още повече, че през 1989 година идва т.нар. демокрация и тогавашният строй постепенно рухва. 27 години по-късно демографското и икономичско състояние на региона е вече крайно тревожно.
Източник: Черноморски фар
