Тайното доскоро вече става явно. И сивата зона от финансите нагло излиза наяве.
Стълбове за градската електропреносна мрежа и за уличното осветление, както и входове на жилищни блокове и дори стените на сгради вече са облепени с анонимни обяви за финансиране от неизвестни частни лица. Освен пряко кредитиране без обявени условия се предлагат и усъвършенствани “банкови услуги” като реструктуриране на съществуващи задължения. Няма и дума обаче, че тези финансови продукти в България могат да се предлагат само от лицензирани от БНБ финансови институции. Но не и от никому неизвестни анонимни “кредитори”, които нямат нито офис, нито персонал, нито лиценз.
Отпечатани с принтер върху бяла, червена или зелена хартия, обявите, чийто размер не надминава този на правоъгълник със страни 15 на 8 сантиметра, присъстват “дискретно” навсякъде. Но по-големи обяви не са и необходими, защото текстът, отпечатан върху тях, не е повече от три-четири реда. За сметка на това в тях фигурира абревиатурата “ЦКР” – най-често оцветена в зелено, което се превежда като Централен кредитен регистър. Но тук става дума за лошо ЦКР. Което означава, че неизвестните “кредитори” – обикновени лихвари, пласиращи по този анонимен начин своите мръсни пари, биха кредитирали и лица, на които другите легални финансови институции не биха отпуснали и пукната пара. Просто защото не са си обслужвали предишните задължения към трезорите и по тази причина имат лоша репутация, а оттам и нулева легална кредитоспособност.
В обявите на лихварите отсъстват и други важни параметри, като: максимален и минимален размер на отпусканото финансиране; срок на издължаване и цена на заемния ресурс – или лихва, в това число и ГПР, както и събираните такси и комисиони. Затова реших да проверя срещу какво и за колко време може да се вземе поносим кредит от анонимните лихвари.
Откъсвам няколко листчета и набирам последователно номерата чрез мобилния си телефон. В два от случаите попадам на телефонен секретар – и нищо. Молят ме да оставя съобщение. При третия опит обаче се отзовава подозрителен мъжки глас. Обяснявам, че съм зле с финансите и имам лошо ЦКР, а ми трябват спешно пари. Отсреща изръмжават: “Обади се утре или в други ден пак, че сега в офиса няма никой.” И ми задават въпроса дали съм от София. След което уточняват: “Знаеш реда. Подписваш една Запис на заповед и взимаш парите. Ако не ги върнеш навреме, ти отива апартаментът. Ние не търпим закъснения.”
Отговарям механично “Да, ясно!” и отсреща затварят телефона. Добре че ползвах една стара SIM карта.
Та въпросът е следният: защо държавата нехае за този незаконен и паралелен свят за небанково кредитиране? Интересува ли се изобщо държавата за произхода на парите на тези търговци, които пласират пари с обяви по уличните стълбове? Вълнува ли се държавата и нейните правоохранителни органи, че с уличните обяви за лихварско кредитиране директно се консумира престъпният състав на чл.252 от Наказателния кодекс, който гласи: “Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, както и платежни услуги, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца.” А алинея втора на този член уточнява: “Когато с дейността по ал.1 са причинени другиму значителни вреди или са получени значителни неправомерни доходи, наказанието е лишаване от свобода от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, като съдът може да постанови и конфискация на част или на цялото имущество на дееца.” Проблемът е, че лихварите са намерили цаката и на Наказателния кодекс и го подминават като витошки скиор група туристи. И всичко това продължава безнаказано, докато депутати и органите, оторизирани да внасят законопроекти в парламента, нехаят.
Според един адвокат вратичката пред лихварите се нарича Запис на заповед. Ако е дал кредит на друго лице, който е обезпечен със Запис на заповед и има уговорена лихва, кварталният лихвар няма от какво да се притеснява. Дори лихвата да е прекомерна, единственото, което остава на закъсалия длъжник, е да поиска от съда тя да бъде намалена. Нищо повече! Но ако се правите на банкер или на застраховател без лиценз, ще го отнесете като едното нищо. Сайтът “Параграф 22” на вестник “БАНКЕРЪ” постоянно пише за осъдителни присъди, наложени на старовремски тип лихвари от всякакъв вид и калибър. Но те явно не са играли по правилата на хитреците от бранша и са давали пари на заем по принципа “кеш срещу честна дума и малко бой”.
Вярно е, че с лихварите се занимава и Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), но за да се задейства тя, трябва уведомление от прокурор, а и комисията може само да вземе решение за внасяне в съда на мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, а впоследствие – и на мотивирано искане за отнемане на незаконно придобити имоти в полза на държавата.
Друг е въпросът, че с лихварство в момента се занимават и заложните къщи, чиято дейност се регулира не от закон, а с приета през 2009 г. наредба. Но на някои от техните рекламни пана без заобикалки пише: Взимаш 100 лв. и връщаш 105 лв. (но на месец), което прави 60% проста годишна лихва. Или цена на финансирането от шест-седем пъти над лихвата по кредитите на банки и на небанкови финансови институции.
Някой може да възрази, че става дума за доброволни финансови операции, и ще бъде прав. Но понеже не се стряскат от лошо ЦКР, лихварите рушат не само пазара за пари, но и създават илюзия за изход от забатачената кредитна репутация, като същевременно налагат силови методи за събиране на своите просрочени вземания. А това е вече в територията на престъпните състави по НК.
