Името на семейство на Баневи изплува около скандалите за “Панамагейт”. Тяхната история обаче е повече от показателна за това, как в България се забогатяваше в последните десетилетия.
Който е преживял периода на масовата приватизация в България, времето на Жан Виденов и вихрената инфлация, няма как да е забравил първата масирана медийна реклама на измислените и оглавени от комсомолските активисти на БСП приватизационни фондове. Смята се, че богаството им възлиза на 500 милиона евро, като поне 300 милиона от тях са скрили в Панама.
Те бяха определени да получат лъвския пай от държавното имущество в промишлеността. Дайте си боновите книжки, ще ви плащаме дивиденти, а веднага получавате две кила брашно и маратонки. Под такива и подобни призиви група активисти на закрития ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) иззеха и употребиха за своя изгода хартийките на милиони българи, с измислен номинал от няколко хиляди лева. Най-запомняща се тогава бе кампанията, организирана от един млад и напорист комсомолец, който плати на популярни в средата на 90-те години имена от спорта и културата в страната да се появяват на екрана и по вестниците и чрез това успя да заграби най-много от фиктивните пари на българите. Неговото име оттогава не слиза от колоните на вестниците и от телевизионните светски новини, по различни поводи- от неуспешни икономически експерименти до шумни тузарски празненства и прояви. Това е Николай Банев. Човекът, който от строител на социализма се превърна за нула време в строител на капитализма… Удивителен талант, няма спор.
Роденият в Любимец през 1959 г. Николай е от семейство, което е сред комунистическия елит на тогавашна България. Баща му, Йордан Банев, е най-младият официално признат за активен борец против фашизма и капитализма в региона заради яташката му дейност, започнала от 14-годишна възраст. Майка му Мария пък има слабост към културата и понеже е властната натура в семейството, използва званието на мъжа си преди 1989 година и парите на сина си след това, за да играе ролята на меценат и разбирач на душата на поети, писатели и журналисти. Разбира се, това й призвание е гарнирано с висока длъжност в сферата на културата в Хасково. Няма как при такива корени Николай да не стане комсомолска звезда и то не само в родния си край, а и в самия централен комитет на младежкото движение. Тук негов патрон и покровител става шефът на комсомола – Андрей Бунджулов, а за благодарност Банев приютява, след като натрупва милиони на гърба на държавата, неговия брат в собствената си фирма, макар и с портиерски функции.
Основна слабост на Николайчо още от комсомолските му години са жените. Женен веднъж, още от родното си място, където се свързва с момиче от обикновено семейство, той започва връзка с друга жена – Дочка. Тя също е семейна, но очевидно привлечена от чара на напиращия към върховете на властта тогава комсомолец, се отдава на греховните чувства. Тази връзка обаче става явна и това води до отстраняването на Банев от ръководството на младежката организация, но чак през граничната за България 1988 година. Само 2 години след това низвергнатият се връща на бял кон във вече променената България отново под крилото на партията – майка, преименувана на БСП, като влиза в предизборния щаб на днешния политически лидер Янаки Стоилов. Това му носи и първите икономически дивиденти – през 1991 година получава протекциите на ген. Тодор Бояджиев и разрешение да търгува с оръжие. В ония мътни времена на отмиращи стари закони и липсващи нови това означава много пари пари. Банев не е глупав и бързо се облагодетелства от милионите, които се търкалят по коридорите на властта след краха на социализма. Но това е само началото на неговото благосъстояние. Застанал на добра изходна позиция, комсомолският активист става един от най-активните участници в провежданата по времето на премиера Жан Виденов масова приватизация. През 1996 година взема заем от 3.5 милиона долара от чешката “Форестинвест” и участва с масовата приватизация посредством фирмата си “АКБ Форест”. Голямата рекламна кампания на дружеството изкушава инвеститори от цялата страна с големи лихви (до 40% годишно според рекламата), а десетки хиляди са гражданите, желаещи да вложат боновите си книжки. Набраният капитал е 2,7 милиона лева. АКБ печели дялове в над 30 предприятия, но лихви не се дават, инвеститорите не получават парите си обратно, а чехите от „Форестинвест”, които дават част от името и авторитета на приватизатора, така и не си връщат нито лев от даденият заем.
100 000 българи му дават доверието си
Целта обаче е постигната. През 1997г. над 100 хил. българи внесоха инвестиционните си бонове в приватизационен фонд “АКБ Форес”. 10 години по-късно във форумите потърпевши разказват, че никой от тях не е видял и една стотинка дивидент, наследника на фонда AKBHL e изпразнен, а акциите му са едни от най-евтините на пазара.
След класически операции за изиграване на малките инвеститори, Банев увеличава капитала в АКБ и дефакто обезценява собствеността на останалите вложители, като разпределя управленските постове в дружеството на семейството си.
Нека обаче се върнем крачка назад, защото самото създаване на АКБ “Форест” е истинска класика от първите години на натрупването на капитали след 1989 г.. Фирмата тръгва като една от първите охранителни фирми в Хасково. Учредители са Николай Банев, Росен Араклиев, син на командира на партизанския отряд “Асен Златаров”, Иван Араклиев и полк. Костадинов, който е мозъкът на сдружението. И при такива собственици, обяснимо получава лъвски пай от договори за охрана не само в собствения си регион от продължаващата да държи юздите на икономиката партия.
Малко по-късно, когато фирмата вече има други цели и задачи, полк. Костадинов загива при мистериозни обстоятелства. Араклиев духва за Италия. Дали е случайна смъртта на полковника или не, никой не може да каже, но приятели на Араклиев твърдят, че той панически е напуснал България, за да не го последва същата съдба.
От този миг насетне започва възходът на милионера Банев…
Той вече е истински магнат след успешната за него масова приватизация и придобиването на боновите книжки на толкова много българи. Списъкът на „закупените” с фиктивните пари фирми и заводи е наистина впечатляващ, но най-апетитни са няколко – химическият завод “Полимери” АД гр. Девня и “Русалка холидейз”, която е собственик на морския курорт “Русалка Елит”, резиденция “Созопол” и ред хотели и къмпинги в планината и на Черноморското крайбрежие. Николай Банев участва като собственик в: АКБ Форес, София Капитал Пертнърс, Химинвест, Ориент табак, АКБ Компания за мениджмънт и сигурност, КЕШ България, АКБ Индустрия, Съни-5-99, Специална техника и охрана, Финансова къща Елит-И, Партнърс комерс, Браско, Блясък, АКБ Консорциум, Партнърс актив, Паррус, Изимаш, Дейта форес. Бил е част от управлението и собственик на СНЦ Футболен клуб АКБ Миньор, ПФК Берое, Голф-хотели, Форест грийн ХАД, Блясък, Елматех, Елма Електромотори, Сдружение “Тенис клуб Русалка”, туристически холдинг Русалка Холидейз, Ер Слайд, Хелио-тур-с, Сдружение “Голф клуб Иракли”, Костенец – ХХИ, Полимери, Топлофикация Ямбол, Топлофикация Казанлък, Сдружение “Аматьорска тенис лига – БГ”, Сдружение “Демократична мрежа”, Сдружение “Българо-руска търговско-промишлена палата”, Лемекон, Европейска корпорация за ефективно развитие, Полихим България, Тежка механизация.
АКБ Форес на Банев стои зад фирмата инвеститор на застрояването на Иракли Swiss Properties, която пък е дъщерна фирма на фиктивната фирма Bulgarian Proprties Invetment AG, регистрирана в офшорната зона в швейцарския кантон Цуг. Направо да се чуди човек, кога Банев успява да отдели внимание на всичките си фирми. Голям талант се иска…
Русалка е перлата на Банев
Специално внимание заслужава участието на Банев в туристическия бизнес. Той слага ръка на един от най-реномираните от времето на соца затворени курорти – „Русалка”. Ползван от френски компании и осигуряващ почивка на западни туристи на нашето Черноморие, курортът попада в ръцете на Банев и за няколко години е използван като гнездо за новата любов на милионера с Евгения, бъдещата му трета съпруга. Назначената за управител на комплекса млада тогава дама, също не е случайна – баща й е шеф на пивоварната „Загорка” в Стара Загора по времето на развития социализъм, а самата тя е уредена за секретарка на „нашето” момче Николай в София и оттам привлича вниманието му. За да избегне семейните скандали, които избухват със съпругата му, която отгоре на всичко е и вицепрезидент на изградената компания, Банев изпраща Евгения на морето. Това е периодът 1997-1999 година, „Русалка” се ползва предимно от Банев, а други хора се допускат рядко и по изключение. Вътре се вихри Евгения, а чест гост, посрещан като император от Банев и любовницата му тогава, е Илия Павлов. Топлата връзка с „Мултигруп” не подлежи на съмнение, разказват хора, присъствали на някои от тези посещения. Павлов е посрещан по възможно най-угодническия начин от забогателия комсомолец, уреждат му се концерти, банкети и всякакви развлечения в тишината на „Русалка”, където готвачът, готвил и за французите преди това, надминава себе си с пищни ястия и отбрани питиета. Иначе Банев не си дава зор и къщичките на фарнцузите в курорта постепенно започват да се рушат. Банев обаче не е човекът, който би развил един бизнес, би го направил печеливш и успешен. Истинската сила на комсомолския активист е да унищожава и ликвидира, но не и преди да изсмуче колкото може от съответното предприятие и хората, работещи в него. Примери за това има колкото искате – като се почне от „Елма” Троян, мине се през футболен клуб „Берое” и вестник „КЕШ” и се свърши с „Полимери”.
Така днес той е милионер, а стотици хиляди негови служители са на улицата, предприятията му до едно са или във фалит, или продадени, или разграбени и не работят. Но Николай Банев и последната му съпруга не са за ожалване – имат милиони, които им осигуряват охолен живот и участие в светската суматоха.
Класика на фалитите в стил „Николай Банев” е последният случай – този с „Полимери” Девня. През 2012 година, след като спря уж временно работа преди повече от две години, химическият завод “Полимери” – Девня бе обявен в неплатежоспособност и бе открита процедура по несъстоятелност от Варненския окръжен съд.
Формално поводът за несъстоятелността е дълг от 36 хил. лв. към Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Това става ясно от решението, качено в Търговския регистър. То е от 12 декември 2012 година и от него се разбира, че “Полимери” е обявено за неплатежоспособно от 1 юни 2010 г. Това означава, че сделки, сключени след тази дата, може да бъдат обявени за нищожни. Като например апорта на активи, описан по-нататък в текста.
“Показателите за рентабилност за трите изследвани години 2010, 2011 и 2012 са отрицателни величини, т.е. и трите години предприятието е работило на загуба… Анализът на рентабилността сочи, че потенциалът на “Полимери” да генерира и реализира приходи към 31.05.2012 г. липсва… Анализът на показателите на ликвидността свидетелства, че дружеството няма потенциал да посреща текущите си задължения”, се казва в решението на варненския съд.
Там пише още, че от 2010 г. “дружеството има трайни финансови затруднения”. И се цитира справка от Камарата на частните съдебни изпълнители, че към този септември спрямо “Полимери” има висящи повече от 715 806 броя изпълнителни дела, датиращи от 2010 г., които не са отразени във финансовите отчети на дружеството. И на финала съдът заключава, че затрудненията на дружеството не само са трайни, но и необратими.
Нещо повече, въпреки фалитите, комсомолският активист и масов приватизатор номер едно на България оставя в наследство сериозни проблеми, не само финансови, на свързаните с него хора и общини.
Токсикология…
Това лято медиите в страната гръмнаха с новината , че токсична “бомба” заплашва Варненско. Радиоактивни елементи, плюс няколко вида опасни вещества, сред които живак, цианкалий и силно запалителни течности, са оставени без надзор в обявения в несъстоятелност завод “Полимери”. От началото на юни 2013 година там вече няма никой, а бивши работници се оплакват, че с години не могат да получат заработените си пари.
Днес в “Полимери” – Дентяняма кой и какво да спре крадците на метали, дори в зоните със силно токсични или взривоопасни химикали. Преди дни на територията на завода за пореден път е имало теч на леснозапалимо вещество, а точно до него мъж пушел цигара. Сцената се разиграва на метри от мястото, където през 1986 г. при производствена авария със същия химикал загиват 20 души.
Общината е сезирала прокуратурата за проблема. Ще търси помощ и от междуведомствената комисия по бедствия и аварии, но правомощията й стигат до там, а институциите пишат предписания за безопасност, но няма на кого да ги връчат. Няма към кого да се обърнат за помощ и бившите работници на “Полимери”, които имат да вземат хиляди левове от неизплатени заплати.
По данни на синдиците разпродажбата на имущество на дружеството може да започне най-рано в края на годината, а чак през следващата евентуално да се овъзмездят работниците.
Николай Банев попада и в телеграмите на американски посланици от София до Вашингтон, публикувани от Уйкилийкс. Вярно, мястото за него е твърде малко, но определенията са точни и съкрушителни:
КОРПОРАЦИЯ АКБ ръководена от НИКОЛАЙ ЙОРДАНОВ БАНЕВ (български гражданин, роден на 16-ти август 1959 г.), участва главно в приватизацията на държавни производства. Нейните основни незаконни дейности включват приватизационни измами и корупция.
Всички изнесени данни в тази извадка от секретна грама на посланник Джеймс Пардю до правителството на САЩ оглавявано по това време от Джордж Буш и ЦРУ са актуални към 2005 година.
Тези, които се интересуват какво прави днес Банев, може да разберат това от светските колони на вестниците и съответните телевизионни предавания. Най-общо казано, харчи си парите под благосклонния поглед на държавните институции. Последната поява в общественото пространство бе само перди месец – когато отпразнува своя рожден ден. По този повод централен всекидневник написа мил репортаж за семейното парти на човека, който законно и без последствия ограби 100 хиляди българи, изхвърли на улицата след лошо управление още 20-30 000 души и прати в небитието куп родни предприятия, гордост някога на соцвремената.
Със заря край брега на морето посрещна 54-ия си рожден ден шефът на АКБ “Форес” Николай Банев. Бизнесменът бе облечен в изискан бял фрак, а нежната му половинка Жени блестеше в златист тоалет. На бутиковия купон в ресторант “Бержери” в курорта Русалка се събраха 50-ина отбрани гости, които се насладиха на всякакви кулинарни вълшебства. Устата и изпълнителят на руски “болотние песни” Николай от Украйна вдигнаха адреналина. В късните часове звуча любимият на рожденика джаз.
