Тероризмът се превръща в обичайно явление не само в Близкия изток, но и в Европа. Самите терористи не могат да нанесат значителни щети на икономиката на развитите страни, но последствията от борбата с тази заплаха може да излязат и скъпи.
Традиционно е твърдението, че тероризмът е „методът за война на бедните срещу богатите“ и акциите, които са относително не много сложни за изпълнение и излизащи евтино на организаторите, могат да нанесат на развитите икономики съществени щети. Между другото може да има съмнения в справедливостта на дадения текст и за това има достатъчно основания.
От една страна феноменът тероризъм и неговото влияние върху различни страни е проучен добре – и най-очевидният извод, до който са стигнали най-различни изследователи, е мисълта, че икономическите системи на богатите и успели страни се справят доста по-лесно с икономическите последствия от тероризма, отколкото когато става дума за бедните развиващи се страни. Например в седем развити азиатски държави в периода 1980-2005 г. ефектът от тероризмът е бил близък до нула, в момент, когато в 35 развиващи се държави един терористичен акт на един милион жители довежда до икономически спад с 1,4%. Това има просто обяснение: икономиката на развиващите се страни зависи сериозно от притока на инвестиции от чужбина, а опасенията от заплахи и нестабилност влияят много силно на настроенията на инвеститорите.
Освен това в развиващите се страни в преобладаващото мнозинство случаи правителствата използват поводът борба с тероризма като обосновка за затягане на политическия режим (в Русия това се вижда по-добре от където и да било другаде), което също отблъсква инвеститорите. В същото време в развитите страни терористичните атаки предизвикват отговор под формата на либерализиране на икономическите практики и допълнителни мерки за стимулиране на икономиката (което може добре да се види например в Ню Йорк, чийто регионален продукт в периода 2000-2008 г. расте със същите темпове като БВП на САЩ). Поради това не бива да се надценява непосредственият негативен ефект от разстрелите в Париж и брюкселските взривове.
От друга страна историята показва, че последствията от тероризма за икономиката настъпват когато терористичните действия престанат да бъдат възприемани като нещо случайно. Страшните взривове във влаковете в Мадрид през 2004 г. не оказаха влияние на испанската икономика (през тази година тя нарасна с 2,6%, а през следващата – с 3,5%), затова пък постоянното напрежение в Страната на баските, предизвикано от десетки терористични действия в периода 1970-1990 г. струваше на Испания, според експертни оценки, не по-малко от 10% от БВП. Взривовете в Лондон през 2005 г. също не доведоха до провал британската икономика (ръстът представляваше 1,9% през 2005 г. и 2,8% през 2006 г.), но десетилетията тероризъм в Северна Ирландия направиха тази територия наполовина по-бедна от Великобритания и два пъти по-бедна от Ирландската република (данните са за БВП на глава от населението, пресметнати по покупателната способност за 2013 г.).
Същото може да се каже за Италия през 70-те години на миналия век и първата половина на 80-те години – периода на особена активност на „Червените бригади“, извършили през това време 14 000 действия с насилие. Поради това напълно може да се разбере дали ще успеят ислямските екстремисти да нанесат сериозни щети на европейската икономика едва след година-две, когато видим цялата картина на развитието на терористичната дейност в Европа. Както показва практиката липсата на значителни терористични действия в продължение на две-три години напълно отстранява съмненията в инвеститорите при взимане на решения за нови капиталовложения в развитите страни и изтрива спомените за терористичните действие от паметта на жителите.
Като цяло, когато се оценява глобалният ефект от тероризма, трябва да се признае, че той не е особено значителен: в целия свят от средата на 60-те години на миналия век до 2000 г. отрицателното влияние на терористичната дейност на БВП на глава от населението не превиши 0,04%. Разбира се, в същото време влиянието се различава сериозно между отраслите на индустрията и на това трябва да бъде обърнато повече внимание.
Безспорно всеки терористичен акт рязко променя отношението на хората към мястото, където той е извършен, създава чувството на несигурност. В Париж след ноемврийските нападение, за да поддържат през декември посещаемостта в ресторантите на предишното ниво на собствениците им се наложи да свалят цените средно с 35-40%. През 2001 г. пътникопотокът през летищата на Ню Йорк спадна с 16%, а като цяло световната авиационна индустрия се лиши тогава от 90 млн. пътници (което съответстваше на 3,8%). Но трябва да се отбележи, че сферата на туризма и транспорта, както и преди, така и си остава една от най-динамичните в света (от 1985 до 2014 г. мащабите на световния туризъм нараснаха 3,5 пъти; още в 2004 г. числата за авиопревозите в САЩ превишиха показателите от 2000 г.).
Трябва да се отбележи, че пътуванията днес практически са напълно безопасни (в периода 2000-2010 г. са отбелязани само осем случая на взривяване или отвличане на самолети, докато например само през 1968 г. те бяха 31, през 1969 – 82, а средно от 1968 до 1977 имаше по 41 отвличания на самолети годишно, при което ¾ от тези случаи се случваха в САЩ).
Освен това не трябва да се забравя, че терористичната опасност формира нови високотехнологични пазари (сигурността днес е стока, която се продава добре). Първите детектори за метал бяха внедрени на американските летища през 1972 г. и днес тяхното производство и обслужване представлява бизнес с обем 8-9 млрд. долара. Първата камера за постоянно външно наблюдение беше поставена през 1973 г. на „Таймс скуеър“ в Ню Йорк и, както се очакваше, през 2016 г. обемът на пазара на тези устройства превиши 25 млрд. долара (което е приблизително равно на БВП на Кипър).
Стремително се развиват и съпътстващите отрасли (създаването на необходимото програмно осигуряване, системи за съхраняване на информацията, разпознаването на образи и реч, приложения по синхронен превод и т. н.). Даже не говоря за появата на нови работни места в структурите, занимаващи се с безопасността, усъвършенстване работата на полицията и т. н. В съвременната пазарна икономика новите предизвикателства пораждат съответните предложения, а новите заплахи стимулират иновациите и технологичния процес.
Единичните терористични актове, колкото и да са мащабни и жестоки, не са способни да нанесат сериозен икономически удар на развитите страни и още повече да ги принудят да преразгледат основните ценности и демократичните свободи. Но само в случай, че както обществото, така и властта се отнасят към тероризма като към тежко углавно престъпление. Ако това отношение се подмени със „стратегически“ съображения от типа на необходимост ислямистите да бъдат победени в „техните бърлоги“, ситуацията веднага се променя. При такъв случай получаваме войскова антитерористична операция, която е в състояние да причини много по-голямо количество жертви, отколкото самите терористични действия, и да предизвика много по-сериозни икономически (и политически) проблеми, отколкото престъпленията на екстремистите.
Ако се върнем към събитията от 11 септември 2001 г., при които беше отнет животът на 2 996 души, то предизвиканите от тях щети, по най-високите оценки, са малко над 100 млрд. долара, а котировките на Нюйоркската фондова борса се върнаха само след два месеца на нивата отпреди атаките. В същото време започнатата в отговор на атаките „война срещу тероризма“ в Афганистан и Ирак струваше от 2003 до 2014 г. живота почти на 7000 американски войници, а стойността на самите военни действия, както и осигуряването на ветераните от тях се оценява на между 3 и 4 трилиона долара.
По такъв начин (ако се отчитат и допълнителните човешки и материални загуби в хода на „войната срещу тероризма“) се оказва, че цената на необмислени военни операции, предприемани в отговор на терористични действия, превишава между 20 и 50 пъти реалните икономически загуби, нанесени на страната от терористите. Естествено, може да се разсъждава за уязвимостта на националната гордост, за желанието престъпниците да бъдат наказани, но, както показва опитът, нито американската война в Ирак не наказа инициаторите на 11 септември, нито руската операция в Сирия не унищожи тези, които поставиха бомбата в багажното отделение на полет 7К9268 на летище Шарм-ел-Шейх. Осама бен Ладен беше открит и убит по време на операция, която струваше малко повече от това, което похарчиха терористите за атаките си в Ню Йорк и Вашингтон.
Оценявайки икономическите последствия от съвременния тероризъм за водещите западни държави не бих надценявал нито самите щети, нито възможността за тяхното запълване. Най-страшното от всичко станало беше и си остана загубата на човешки живот – и си представям, че борбата с терористите трябва да бъде като с обикновени убийци от организирани престъпни групи: внедряване на агентура, разкриване на мрежите им, превръщане в непоносим животът на заподозрените в тероризъм, ограничаване на достъпа до страни от ЕС и Северна Америка на потенциално свързани с терористи лица и т. н.
Тероризмът не е възникнал днес и няма да изчезне утре – но всеки път гражданите на цивилизованите страни са влизали в битка с него и са го побеждавали на своя територия, без да отстъпват от своите принципи. Икономиката винаги се възстановява, ако не се подчинява на политиката и не се „огъва“ под временни нужди.