Темата „Турция“ винаги е била болезнена за българите. Щом чуем турска реч, нещо в нас трепва и подскачаме като попарени. Усещането трудно се дефинира – нещо средно между болка, страх и ненавист. Често пъти и жажда за мъст, предадена ни през поколенията. Пазим се.
Защото Турция е тумор, който разяжда българския организъм. България е в ремисия от 138 години, но симптомите на болестта започнаха да се връщат. Или никога не са си отивали, просто са чакали удобен момент да се появят отново и да съсипят и без това слабата ни имунна система. Туморните образувания се разрастват и вече засегнаха всеки възможен аспект в държавата.
Диагнозата ни е МАСОВО ПОТУРЧВАНЕ.
Развитие на болестта
1 стадий. Всичко започна с българските турци. По време на соц-а, държавата ги накара да вярват, че не са българи и опита да ги изсели в Турция. Тя от своя страна ги набеди за българи и също не успя да ги интегрира. Така те, отхвърлени от двете страни, се принудиха да създадат малка Турция на българска територия. Звучи логично българските турци да си имат българска турция. Това злокачествено туморно образувание се пръкна и изтрови нацията.
Постепенно, бавно и почти незабележимо то започна да се разпространява навсякъде.
Първо бяха новините на турски по Българската национална телевизия. Те се излъчват от 16 години и макар общественото недоволство, инициираните подписки, организираните протести и противопоставянето на някои политически партии като ВМРО и Атака, турската реч не слезе от българския ефир. Дори ГЕРБ поиска сваляне на турските новини, но после внезапно промени позицията си. Междувременно никой не даде логично обяснение защо изобщо българските новини трябва да се превеждат на турски. Наш проблем ли е, че има хора, които не знаят официалния език на държавата, в която живеят? И след като се излъчват новини на малцинствена група, не трябва ли по тази логика да имаме и новини на арменски или цигански? На същия принцип БНР също започна да излъчва на турски, докато председателят на СЕМ – доц. Лозанов си бараше папийонката. А малката Турция се разрастваше пред очите ни.
2 стадий. След като турската реч започна да ни облъчва от националните медии и свикнахме с нея, дойде ред на налагане на турския бит и култура. Задачата изпълняват турските сериали. Всяка вечер от 6 години насам българите вечерят с Али, Орхан и Ферхунде. И дотолкова свикнаха с техния начин на живот, че ги превърнаха в еталон за подражание и дори кръстиха децата си на тях. Затова има бум на българчета, именувани на герои от турски сапунки. На всичкото отгоре сериалите напълно деформират българската ценностна система, като налагат стереотипи за мъжа, който командва всичко и всички, и жената, която трябва да се подчинява, иначе ще яде бой. Затова жените в малка Турция са предимно домакини без социален живот и нямат роля в обществото.
3 стадий. Цензура удари образователната система, оттам и колективното българско съзнание. От роби станахме съжители, които не са давали децата си като кръвен данък, а просто са услужвали на добронамерените си съседи с яйца и мляко. 5 века идилия и хармония! Всички дружно се изходихме върху историята и пуснахме фекалиите в учебните програми. Болестта се разпростря дотолкова, че спряхме да я забелязваме. Междувременно онези, които са ни заразили, ни правеха на луди и ни убеждаваха, че сме живи и здрави и нищо ни няма. А малка Турция, казваха ни, не съществува. Привиждало ни се. Хапвахме дюнер и се успокоявахме.
4 стадий. Минарета нахално започнаха да стърчат срещу всяка църква. Забулени българчета плъзнаха в българските училища. Адското ДПС поиска децата на малка Турция да изучават „майчин“ език. Същото това дяволско изчадие изпя „Райна Княгиня“ на турски. Туморът достигна всички възможни тъкани на българското тяло. И нямаше кой да го спре. Цели родопски села се ислямизираха дотолкова, че българска реч вече не се чува в тях. В Кърджалийско пък се правят, че не те разбират, когато ги попиташ нещо на официалния за държавата език. В училище не просто опорочиха учебния процес, а замениха уроците с кючеци. Малката Турция се сля с голямата и й позволи да упражнява контрол над България чрез ДПС. Но докато се опомним, туморите станаха толкова много, че дори и ние ги разнасяме. Малката Турция съсипа България.
Лечение
Знаете, че при тумор в напреднал стадий картинката е безнадеждна. Чакаш бавно сигурната си кончина и се опитваш да оползотвориш последните си мигове. Трябва да ампутираме малката Турция, иначе ни чака национално самоубийство.
Източник: Лентата
