Сделката за приватизацията на БТК през 2004 г., направена от кабинета на Симеон Сакскобургготски, е достойна да бъде филмирана. С течение на времето в нея се преплетоха лобистки интереси, съмнения за корупция и какво ли още не, за което, ако сделката беше днес, Европейската комисия би ни наложила санкции.
Защото икономическата логика и интереси останаха на заден план. Днес сделката за БТК, която бе продадена за 230 млн. евро от държавата на компанията “Вива Венчърс”, е наричана неофициално от някои “далавера за милиони”. Тогава “Вива Венчърс” беше собственост на американския инвестиционен фонд „Адвент Интернешънъл”.
Това, че в предстоящата сделка има нещо гнило, си пролича още през 2002 г., когато неизвестната у нас „Вива Венчърс” бе допусната до уж прозрачната и равнопоставена тръжна процедура за продажбата на 65 процента от акциите на БТК. Интересен е фактът, че специално за виенската фирма кабинетът удължи с две седмици срока за подаване на документи за участие в търга.
Кандидат-купувачите бяха консорциум „Коч холдинг” – „Тюрк телеком”, „Вива Венчърс” и AIG – CET Capital Management. През октомври Агенцията за приватизация обяви победителя в конкурса „Вива Венчърс” и преговорите с избрания купувач започнаха. През декември обаче Върховната касационна прокуратура (ВКП) спря преговорите с компанията по сигнал на ОДС заради проблеми със собствеността на спечелилия кандидат.
Дни по-късно и Върховната административна прокуратура (ВАП) обяви, че кандидатът е трябвало да бъде дисквалифициран, тъй като „Адвент” не е 100 процента собственик на спечелилото дружество. През януари 2003 г. Върховният административен съд отхвърли протеста на ВАП, че сделката е незаконна, а прокуратурата от своя страна отмени постановлението си за спиране на преговорите с австрийската фирма.
Претенции към законосъобразността на избора предяви и турският консорциум „Коч холдинг” – „Тюрк телеком”. През март и април представители на отпадналия кандидат проведоха няколко срещи с представители на правителството, а междувременно Агенцията за приватизация парафира договора за приватизацията на БТК с „Вива Венчърс”.
Надзорният съвет на агенцията обаче не одобри подписания договор и се обърна към тогавашния изпълнителен директор Илия Василев да покани на преговори класирания на второ място в търга. Три дни по-късно кабинетът обяви за победител турския консорциум и определи срок от 50 дни за сключване на договор с новия собственик.
Тогава обаче тричленен състав на ВАС отхвърли решението на надзорния съвет, с което договорът с „Вива Венчърс” е определен като нищожен. Последваха няколко обжалвания от страна на надзорния съвет на Агенцията за приватизация, а „Вива Венчърс” заведе дело срещу решението на правителството, с което се определя турският консорциум за нов собственик. Преди финализирането на сделката обаче в кабинета стават промени.
Понеже сделката трябва да се сключи и с благословията на транспортното министерство, което държи над 35 процента от акциите в телекома, тогавашният икономически министър Николай Василев е преместен от Министерството на икономиката в Министерството на транспорта, за да довърши сделката. През януари 2004 г. новият икономически министър и вицепремиер Лидия Шулева обявява в парламента, че приватизационен договор за БТК ще бъде подписан с „Вива Венчърс”.
При подписването на документите през февруари 2004 г. тогавашният министър на транспорта и съобщенията от кабинета на Сакскобургготски Николай Василев запечатва договора с целувка и с чаша шампанско с шефката на „Вива Венчърс” Джоана Джеймс. Тя е щастлива, защото според анексите в договора интересите на инвеститора са бетонирани.
Губещият партньор в сделката обаче е държавата. На какво обаче се радват представителите й не е ясно. На ниската цена от 260 млн. евро или на това, че се задължава да пази интересите на БТК в продължение на години. От приложенията към договора за телекома става ясно, че държавата се превръща в заложник на икономическите интереси на иначе частната БТК.
Според един от анексите „до края на 2005 година нито Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), нито Министерството на транспорта и съобщенията ще предлагат приемането на законови и подзаконови нормативни актове по отношение на регулирането на далекосъобщенията в България, които могат да повлияят негативно на дейността на БТК”.
От приложенията към приватизационния договор става ясно още, че цените на телефоните за домашни абонати ще продължат да поскъпват.Австрийската офшорка „Вива Венчърс” е трябвало да плати на българската държава над 600 млн. евро, а не 230 млн. евро, сочат данни в доклад на американската финансова институция „Ситигруп”, изготвен по поръчка на правителството на Симеон Сакскобургготски.
Според експерти от банката като се сравни стойността на БТК и на сходните телекомуникационни компании, излиза, че цената на 100 процента от българския телеком е 936 млн. евро. Като се отчетат възможните рискови фактори пред страната ни, цената на закупените 65 процента от „Вива Венчърс” става над 600 млн. евро. Заради големите загуби още през февруари анализаторите от трезора предупреждават кабинета да не финализира сделката с тази компания.
Такова становище не е новост. В подобен доклад Дойчебанк оцени БТК на поне 500 млн. евро и посъветва правителството да не бърза да я дава за 230 млн. евро на „Вива Венчърс”. Не е ясно защо кабинетът не послуша нито един от международните си консултанти.
Друго скандално условие в договора за продажбата на БТК е новият собственик да вземе без търг лиценз за 3-ти GSM-оператор. В доклада на „Ситигруп” изрично се посочва, че в изчислената от тях цена на БТК не влиза предоставянето на лиценз за трети мобилен оператор. Проучванията на повечето чуждестранни компании сочат, че въпросният лиценз струва много повече от 54 млн. лв., които държавата поиска от новия собственик на БТК.
Няколко месеца след подписването на договора Комисията за регулиране на съобщенията не вижда нищо нередно в това и разрешава на БТК да вземе без търг нужния документ за нов мобилен оператор. Председател на комисията е Гергана Сърбова, известна като едно от най-доверените лица на вицепремиера Николай Василев. От петима членове на комисията само един гласува против – представителят на президента Георги Първанов – Валентин Георгиев. Още тогава мнението на юристи бе, че БТК трябваше да се яви на търг за лиценза.
Съдебните дела около ниската цена на сделката за компанията и даването на лиценз за мобилен оператор без търг и конкурс валят като пролетен дъжд . В крайна сметка магистратите отмениха решението на Върховния административен съд, с което бе спряно изпълнението на лиценза.
Заради получаването на документа за трети телеком без търг България за малко да изтърве и последния влак на еврочленство. Брюксел сериозно се притесни, че обстоятелствата около сделката са недостатъчно изяснени, тъй като новият мобилен оператор на практика не е избран в условията на конкуренция. Появи се опасност глава „Телекомуникации” да бъде отворена повторно.
Брюксел изрази недоволство и от немотивираното уволнение на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията Георги Александров, чието място беше заето от Сърбова точно преди да се вземе решение дали новият собственик ще получи и лиценза за GSM. Според запознати има пряка връзка между връчването на разрешителното и уволнението на Александров.
Дори едно доста остро писмо от Еврокомисията не уплаши хората, които бързаха да уредят лиценза на БТК. От Дирекция „Конкуренция” към ЕК недвусмислено препоръчаха да се направи нова оценка на стойността на лиценза и на самия телеком. В Брюксел се чудеха как компания, която по най-песимистична оценка струва над 600–700 млн. евро, е продадена за едва 230 млн. евро.
Не само че не бяха спазени европредписанията, но и новото ръководство дори имаше наглостта да проведе общо събрание и с участието на министъра на транспорта и съобщенията и вицепремиер на страната Николай Василев да гласуват разпределение на дивидент за финансовата 2002 г. Така „инвеститорите” си прибраха 46 млн. евро.
С течение на времето все по-упорито се заговори за подготовка за продажбата на БТК. На последното събрание на телекома член на надзорния съвет става Иво Евгениев, който тогава е съдружник в няколко фирми с брата на финансовия министър Милен Велчев – Георги, и на смятания за баща на царските юпита Спас Русев.
Още преди тези промени да настъпят, се заговори, че представители на истинските собственици предстои да влязат в надзора на телекомуникационната компания. Според запознати Иво Евгениев е представител на кръга около „Сигма Кепитъл Мениджмънт” на Спас Русев.
Наистина се стига до продажбата на компанията, но на цена над 1 млрд. евро. Явно някой добре си е направил сметката. Лошото е, че случващото се е подигравка с правосъдието и европейските норми, които в момента управляващите следят с умиление.
