Преди десетина дни само живата верига от граждани успя да опази от пълно разрушение стария тютюнев склад в Пловдив. Складът е символ на града и централен елемент от вече спечелената кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г.
Как е възможно главният архитект да одобри разрушаването на сграда – символ на града, заемаща централно място в кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата, само въз основа на документите на бюрото си? Сграда, която знае какво представлява и къде се намира, дори без да ѝ чете документацията? Не мога да отговоря. На този конкретен въпрос, и то само ако има желание, ще отговаря прокуратурата, ръководена по крива ирония на съдбата от пловдивчанин.
Аз ще опитам да отговоря по–общо.
След новината за пловдивския склад в социалните мрежи отвсякъде заваляха новини и печални снимки за архитектурно–исторически паметници пред самосрутване, които биват подпомагани от собствениците си – ту с нагла небрежност, ту с широко отворени прозорци и врати. Това са казиното във Вършец, вилата на Пенчо Симов в Габрово, стогодишният тютюнев склад в Харманли, паметник на културата от седемдесетте години (за склада в Харманли вече е късно – на негово място в момента има кратер), Театър “Възраждане” в София, напоследък придобил известност като “Син сити”, къщата на Фингов, Къщата с ягодите, цели карета от сгради на запад от “Мария Луиза” и на север от “Дондуков” и още много други постройки в цялата страна.
Как е възможно и от какво е предизвикана тази епидемия?
Всеки българин има свой отговор на този въпрос. Червените носталгици сигурно ще кажат – ето, това е дело на демокрацията. Откакто има демокрация, България се разграбва – демократите унищожиха селското стопанство и индустрията, продадоха “Балкан”, “Кремиковци”, “Нефтохим” и т.н., бутнаха мавзолея, запалиха партийния дом, искат да събарят паметници, те си бутат и сградите.
Граждани с по–дълга памет биха извели друга версия – наистина голяма част от наследството започна да изчезва с ударни темпове след 1990 г. Но това беше само заради дефицита по време на комунизма, когато почти през цялото време липсваха капитали за развитие, поради което не само сградите, но и заводите, и къщите, заварени през 1944 г., само се ремонтираха криво-ляво и почти не се строеше нищо ново освен с най–евтините паралелепипедни технологии и с брутално лошо изпълнение като панелки, заводи, а в късния соц и барачен тип офиси.
А когато все пак се намираха капитали за градоустройствено развитие и реставрация по време на тоталитаризма, резултатите за културното наследство също бяха плачевни – хълмът Царевец и “реставрацията” на Патриаршеската църква на върха му са майката и бащата на всички съвременни пластмасови–итонг–тухла четворка–бетон реставрации – провинциално–туристическа кич–мистика Ванга и Нешка, представяна за автентичност.
Там, където комунизмът намираше финансиране, той не беше по–малко разрушителен за културното наследство от последвалия го посткомунизъм. Именно изящните европейски градски центрове в малки и големи градове бяха пометени от превръщащия се днес в прах и чакъл мраморно–бетонен людмиложивковски “ренесанс” с пресъхналите фонтани и почупените, приватизирани на парче, лошо отоплявани, лошо осветявани и полузанемарени партийни и културни домове. На върха на тази пирамида е финансовата черна дупка НДК, една от десетте най-непрактични сгради в света според класацията на Financial Times.
Да не спираме дотук. Историците, сигурен съм, могат да ни помогнат да стигнем още по–назад – стръвта за отърваване от материалното минало не е дори от комунизма. Веднага след Освобождението на България започва “освобождаване” и от материалното османско и средновековно наследство.
В началните години на Третата българска държава са разрушени огоромен брой османски сгради, включително ханове, бани и джамии, крепостта на Варна “Барут хане”, но също и многобройни православни църкви и т.н., успели да преживеят петте века османска власт.
Защо така?
Неочакван отговор ми подсказа алгоритъмът на социалната мрежа, който след новината за пловдивския склад постави репортаж за град Суоярви в Карелия – област в Русия, присъединена от Финландия след 1940 г.
Суоярви има нещастна съдба. Откъснато насила от Финландия в полза на СССР през Втората световна война, днес старата част на населеното място е разпадаща се сянка на самото себе си. Северната елегантност още прозира в някои стари сгради, но като цяло старото изгнива под натиска на влагата и времето. Седемдесет и пет години след “освобождението” си водопроводът е неизползваем, една тоалетна се пада на няколко човека, постройките са опасни за живота и единствено самотни мохикани като бившия общински съветник Владимир Заваркин опитват да спасят не толкова сградите, които са безнадеждни, колкото жителите, за да не бъдат погребани под тях.
(Заради дейността си в защита на местните жители Владимир Заваркин е осъден за “действия срещу териториалната цялост на Русия” и отстранен от общинския съвет, но това е друга история.)
Какво ли значи това?
Означава, че ако продължим историческата аналогия, трябва да признаем очевидното – България е окупирана страна, а територията ѝ е плячка.
Но кой е окупаторът?
Ето този уж лесен въпрос е труден за отговор по няколко причини.
Първата причина е в нашето изключително ревниво и неспокойно отношение към миналото. Борбата за всяка буква от интерпретацията на миналото е епична и всеки опит за преразглеждане на отдавна утвърдили се постулати (без отношение дали са истина или не) се възприема болезнено.
Истината си пробива път с огромно усилие. Винаги се намират политици или обществени фигури, които заради едната кариера са готови да заложат на някоя комфортна самоунищожителна формула като на “турското робство”.
Втората причина пак е свързана с миналото – почти целият ценен български исторически и интелектуален опит е забравен, а чуждият е почти непознат. България има своите мислители, които са потънали в забвение, неразбрани или оплюти. На книги като “Задочните репортажи за България” в най–добрия случай не им се пречи да стигнат до читателите, но в никакъв случай не им се помага да стигат до учениците и студентите.
Третата причина е в липсата на граждани. Тоест липсват лица, които се интересуват от общото благо и работят в негов интерес.
За съжаление гражданите на България почти винаги са били отчуждени от държавата си и калните улици, изпочупените тротоари, лошото осветление и разпадащите се сгради са само симптомите на това явление.
А #Кой владее България? Алеко Константинов ни описа този хищник още при първите му стъпки в свободна България, затова изглеждаше на моменти ужасно комичен. Той е находчив, нагъл и възприемчив, умее да се възползва от предимствата на свободата, но без да понася отговорностите ѝ, воден е само от обикновен първосигнален завоевателски, материален интерес и няма никакви скрупули. Познахте го, нали?
Какво да се прави?
Дошло е време всички да направим своите живи вериги навсякъде – да се самоорганизираме и да се сдружаваме, за да работим за общото благо. За републиката, която е нашият общ дом. Помните, нали? Само живата верига успя да спре разрушението на сградата в Пловдив.
Завършвам със забравения Стоян Михайловски – поет, писател, революционер и общественик, с цитат от есето му “Как западат и се провалят държавите”:
“Еднъж като приемем формулата на Монтескьо, че базисът на демокрацията е добродетелта – трябва да заключим, че развалените нрави са несъвместни с демократически държавен строй – сиреч че у развалените хора демократизмът бива нещо несъществено, безпредметно, едно повърхностно лустро, един безсмислен изглед, една изкуствена вънкашност, прикриваща пълно нищожество. Такъв е демократизмът на русите, на гърците, на турците, на власите и на сърбите.
А преди всичко, такъв е демократизмът на българите.
Вънкашният, изкуственият демократизъм бива винаги една гиздилка, една модна игра; той се проваля скоро, понеже гиздилките и модите са работи временни. Той изчезва безследно, както изчезват работи, които сме възприели не от любов към тях, а по каприз или по незнание, или по груб материален интерес. Капризът и интересът не таят в себе си никакъв елемент или базис за дълговековно съществувание.”
Затова и сградите ни не траят.
Източник: Дневник
