Решенията на Европейския съвет за Великобритания отвориха една кутия на Пандора, която няма как бързо да бъде затворена.
След като британският премиер Дейвид Камерън постави ултимативно четирите си искания за промени и специален статут, Европейската комисия и председателят на Европейския съвет Доналд Туск положиха огромни усилия да убедят всички, че договаряните изменения не са толкова съществени, че не предполагат промяна, а доразвиване на Договора за ЕС, че не трябва да се поставят и други проблеми извън британските. Е, удържаха до приемането на решението на държавните и правителствени глави на страните членки.
Аз обаче ще се изненадам, ако Евопейският съд не бъде принуден да се занимава с жалби за ограничаване на правото на свободно движение, наложено с решенията на Европейския съвет.
Не ми е ясно и кога ще дойде времето да се обсъдят чувствителни въпроси като например принципите, при които страните членки допринасят за бюджета на ЕС. Великобритания си е извоювала правото от 1984 г. насам да внася по-малко, като британското намаление се поема от останалите членове на Съюза. Тогава обяснението е било, че голяма част от бюджета отива за подпомагане на фермерите, а селското стопанство във Великобритания не може да поеме достатъчно субсидии.
За 30 години обаче ситуацията е коренно променена – много по-малка част от европейските средства отиват за подпомагане на фермерите, а самата Великобритания също ползва значителна част от тях. Само че всеки опит да бъде поставен въпросът на „британския рабат” среща закани с вето и нежелание да се обсъждат аргументи. Сега отново въпросът с британската вноска в европейския бюджет беше „деликатно” подминат.
Всъщност
част от постигнатите договорености имат смисъл
Така например ясно се подчертава, че страните извън еврозоната няма да бъдат задължавани финансово с огромните плащания за стабилизиране на национални бюджети или на банки в държавите, използващи еврото. Същевременно обаче и те се лишават от подобна солидарна помощ, ако такава им се наложи.
Добро за България е решението механизмите на еврозоната да бъдат отворени за страните, които желаят това, и преди да са приели единната валута. Така например, ако участвахме в механизмите за банков надзор и преструктуриране, вероятно експертизата за КТБ нямаше да се занимава с описание на порочните практики на фалиралата банка, а щеше да обясни коя институция не си е свършила работата. Освен това и българските данъкоплатци щяха да понесат по-малко щети.
Добър за нас е и ангажиментът на ЕК да се ограничава законодателната тежест върху малките и средни предприятия. Можем да приемем също така и развитието на механизма, който дава право на националните парламенти в рамките на 12 седмична консултация да блокират законодателни инициативи на ЕС. Не можем да не подкрепим и мерките за ограничаване на злоупотребите със социалните системи и порочната практика на фиктивните бракове, които дават европейски права на трети лица.
Това, което обаче буди недоумение, е ограничаването на правата на законно работещите във Великобритания европейски граждани. Те ще получават по-ниски детски добавки, ако децата им не са при тях и няма да могат да ползват различни социални придобивки, дължими на работещите.
Човек остава с впечатлението, че хората, които се трудят, са проблем
и те трябва да освободят места на британците. Това първо е в пълно противоречие с правото на свободно придвижване на работна сила в рамките на ЕС.
Второ, ще създаде недостиг на работна ръка в някои области, който няма да се компенсира от по-щедрите социални плащания за британските граждани. Напротив – услуги като строителство или помощ в дома ще поскъпнат, а в селското стопанство ще възникнат остри проблеми.
Преди две години министър-председателят Камерън обяви, че на мястото на българските и полските берачи на ягоди, вече ще работят британци, но това така и не се случи.
Трето, вероятно част от чуждестранните работници ще предпочетат да вземат при себе си своите деца, което ще натовари допълнително британската социална система с различни видове услуги, които те ще получават. Например достъп до детски градини и училище.
И най-накрая – всички тези промени могат да станат факт единствено, след като бъдат променени съответните регламенти, а това означава законодателни предложения на Комисията, нови преговори между страните членки за тяхното приемане, преговори с Европейския парламент.
В преговорите Великобритания често използваше аргумента, че при липсата на подкрепа за техните искания следва излизане от ЕС. Страните от Централна и Източна Европа и тези от еврозоната направиха компромис, за да помогнат на Великобритания да остане в Съюза и да излезе от ситуацията, в която сама се постави. Британският прецедент обаче налива вода във воденицата на евроскептиците и националистите, които искат да затварят европейски граници. Никой няма интерес от подобно развитие – нито политически, нито икономически.
