Кипър ще излезе успешно от своята спасителна финансова програма до края на март, въпреки че страната не завърши една от последните задачи, изисквани от нейните кредитори. Това обявиха финансовите министри от еврозоната (т.нар. Еврогрупа), след края на тяхното заседание в понеделник, съобщава БНР.
Отровната държава става четвъртият член на еврозоната след Ирландия, Испания и Португалия, който ще сложи официален край на спасителните програми на ЕС и МВФ. Това означава, че Гърция ще остане единствената страна от валутния съюз, която ще продължи да изпълнява програма за нейното финансово оздравяване.
Припомняме, през март 2013 г. Кипър подписа споразумение с нейните международни кредиторки за спасителен финансов пакет в размер на около 10 млрд. евро с оглед на колапса на банковата система в страната, което доведе до налагане на контрол върху капитала, за да се предотврати финансов срив. В крайна смета на Кипър бяха необходими 6,3 млрд. евро, предоставени от съществуващите европейски фондове и 1 млрд. евро от Международния валутен фонд.
Изходът от спасителната програма обаче беше белязан от известен малък недостатък. Кипър няма да получи окончателните 275 млн. евро от целевите европейски заеми, след като страната не успя да осъществи една последно мярка, заложена в спасителна програма – приватизация на националната телекомуникационна компания CYTA, поради липса на подкрепа в парламента.
На срещата в понеделник Еврогрупата направи оценка и на проекто-бюджетните планове на останалите 17 страни членки на еврозоната (извън Кипър и Гърция) с оглед направените препоръки на 23-ти ноември 2015 година. Тогава държавите поеха ангажименти за прилагане на мерки, които да гарантират, че бюджетите има за 2016-а година ще бъдат съвместими с правилата на Пакта за стабилност и растеж.
В официално изявление на Еврогрупата се отбелязва:
„Ние отчитаме, че развитието в няколко държави-членки води до малко по-високо ниво на дефицита в еврозоната като цяло, отколкото беше прогнозирано през ноември. Има повишение на рисковете спрямо предходната оценка, че някои бюджети не се съобразяват със задълженията в рамките на Пакта за стабилност и растеж за настоящата година. В общи линии предишните ангажименти все още трябва да бъдат приведени в конкретни действия, за да се гарантира Пакта за стабилност и растеж.
Независимо от по-бавната консолидация, като цяло състоянието на бюджета на еврозоната продължава да се подобрява и съотношенията на дълговете спрямо БВП да намаляват постепенно. Това е до голяма степен резултат от продължаващия икономически растеж и благоприятните лихвени условия.”
