Мнозина окачествяват като антибългарска провокация създаването на ДОСТ преди 3 март- Национален празник и годишнина от Освобождението от османско робство. Други пък твърдят, че нищо странно няма- това бил все пак български проект и като такъв щели да се анатемосат протурските атентати от 80- те години на миналия век. Да ама същите тези оптимисти останаха излъгани при днешното официално учредяване. Т. нар. възродителния процес пак е бил устата в неосманистки настроените членове, а за кървавите престъпления на родна почва- нито дума или надменно неглижиране. За какво иде реч обаче:
В периода 1984-1987 г., в хода на т.нар. Възродителен процес, у нас започват да действат нелегални „протурски“ групи, които организират на територията на нашата страна серия от терористични актове и саботажни акции. През лятото на 1987 год. основната терористична група е разкрита, а трима от атентаторите са осъдени на смърт и разстреляни.
Ето и официалната хронология на събитията започнали преди повече от 30 години:
На 6 септември 1983 г. са опожарени 750 декара гора при питейния яз. „Камчия“ . Разхвърляни са пропагандни листовки.
През есента на 1983 г. терористите правят неуспешен опит за саботаж, който да доведе до тежка транспортна авария. Те предизвикат късо съединение на контактната мрежа на гара Карнобат , за да се стигне до влакова катастрофа. Атентатът е предотвратен от службите на реда.
На 3 март 1984 г. на автогара “Юг” в Пловдив , близо до жп гарата, една продавачка показва на намиращ се наблизо милиционер забравен куфар. Служителят на реда и неговият началник го отварят и намират вътре позив и увита във вестник спирателна обувка, която, поставена на релсите, може да дерайлира влака.
На 30 август 1984 г. по едно и също време на публични места избухват две бомби , в двата най-големи провинциални града в България. На 30 август 1984 г. в 17:29 е взривена бомба в чакалнята на Централна гара Пловдив . Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата. Ранени са 26 души, трима от тях тежко. По ирония на съдбата двама от пострадалите са турчета, братя на 13 и 16 години. След пет дни една жена от тежко ранените умира в болницата.
След 36 минути, в 18:05 ч., е в взривена следваща бомба пред сградата на Летище Варна . Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Леко ранени са 2 жени от Варна.
Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки „Амонит 6“ по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм – будилник „Слава“, поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).
На 9 март 1985 година в 21,31 часа на жп линията край гара Буново отеква силна експлозия. Взривен е вагон за майки с деца на бързия влак от Бургас за София. Седем души са убити, а девет ранени. При това само по случайност взривът избухва на гарата, а не в тунела. Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути. По разписание той преминава през Буново в 21.30, а в 21.32 навлиза в тунела. Там паниката и липсата на достатъчно въздух са щели да доведат до неминуемо повече жертви. След адския взрив следователите намират детски мозък, залепнал по дървен стълб около линията.
На десетина метра от атентата пък, разследващите милиционери откриват стрелка от часовниковия механизъм на адската машина. Родителите на жертвите разпознават децата си само по дрехите. На местопроизшествието пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта. Вагонът е откачен. До 3 часа през нощта жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на най-строга проверка кой кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Чак тогава влакът продължава към София. Транспортната милиция е вдигната на крак. Във всяко купе и на всяка гара се следи за изоставен багаж.
По броя на жертвите това е най-големият железопътен атентат в българската история. През 90-те години на сградата на гара Буново е открита паметна плоча, напомняща за зверския атентат и невините жертви. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на загиналите при атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.
След 30 минути, в 22:00 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел „Сливен“ – централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като „Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата. Ранени са 14 души . Ясно е, че като първите два взрива и това е координирана акция.
Вече няма как да се крие и на 11 март 1985 г. БТА излъчва следното съобщение:
Железопътна злополука . На 9 март т. г. в района на гара Буново в 21 часа и 40 минути е станал инцидент с вагон номер 5 на бързия влак № 326 по линията Бургас- София. Загинали са 7 души и са ранени 9. Комисия от специалисти разследва причините за злополуката. То е сбутано в долната част на една от вътрешните страници и на пръв поглед се губи пред голямата новина на деня – смъртта на съветският лидер Константин Черненко.
Атентатът на гара Буново и другите три взрива са най-големите сред многото атентати и саботажи, извършени от български турци като съпротива срещу “Възродителния процес“. Те имат голям отзвук сред обществото. Разкриването на групата продължава три години и е сред най-големите постижения на МВР през последните пет десетилетия. Атентаторите са осъдени на смърт през 1988 год. и екзекутирани.
Преди да се стигне до залавянето на атентаторите обаче, терористичните набези продължават с пълна сила:
През април 1984 г. протурска терористична група „Кърлежите“ запалва горски масиви и обществени сгради;
На 22 май 1984 г. протурски терористи с 4,5 кг. тротил взривяват църквата в село Бенковски;
Есента на 1984 г. – провалил се саботаж целящ предизвикване влакова катастрофа край гара Айтос;
През 1985 г. избухва взрив в супермаркет в Бургас. Силно заподозрян като негов извършител е член на терористичната група взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана;
През 1985 г. в Разградски окръг „Хлебаровската“ диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника;
Юни 1985 г. извършен е атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм взривено до спортна площадка;
Лятото на 1985 г. – нов опит за саботаж „късо съединение“ в жп контактната мрежа край гара Карнобат;На 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” край Варна, около 16.30 часа един летовник обръща внимание на спасителите, че някой май си е забравил багажа на плажа. Оказва се, че това е гюм за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа-чанта от сезал, в който e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник „Слава“, настроен за 15:30 с около 3 кг. експлозив, но незадействал се. Транспортиран е на безопасно място и обезвреден от МВР. След като пристигат униформените, те правят куп грешки при обезвредяването на взрива. За да обезвредят устройството, започват да стрелят в него, за да гръмне. Като не успяват, изсипват взривното вещество в гюма и го измиват. Много от следите са заличени. Все пак остават няколко веществени доказателства: гюмът, чантата, в която е поставен, и една покривка от вагон-ресторант. Установява се, че чантата е произведена в Асеновград, а гюмът в Бургас.
На 26 Декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. Люляково (Пловдив) и са разхвърляни листовки с протурско съдържание. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита;
Краят на 1986 г. – вредителско опожаряване на балирана слама в района на Провадия;
На 7 юли 1987 г. две деца Дарин Христов 12 годишен и Николай Петков на 15 от Толбухин са отвлечени със синя „Лада” със силистренски номер. от трима протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигурянатето на коридор за бягството им в Турция. Похитителите са български турци: ветеринарният лекар Никола Николов (48) от Дулово, синът му Орлин (21) и Невен Асенов (24) от село Боил, Силистренско. Тримата искат свободен път до Турция през Малко Търново, в противен случай заплашват да се взривят.
Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел „Интернационал” – централният в Златни пясъци и раняват трима души – двама чужди летовници и един български. Държавна сигурност е вдигната на крак. Обградени от специалните части те се оттеглят в осигураният им коридор към турската граница.Повикани са снайперисти, които чакат сгоден момент да прострелят похитителите. От МВР се стремят да бъдат колкото може по-дискретни, за да не паникьосат туристите. При устроеният в Странджа бараж, на един завой край село Изгрев до Мичурин, частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани. Терористите взривяват колата в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и екзекутиран.
Август 1987 г. – до 10 август са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано и нападението е предотвратено.
Разкриване и ликвидиране на основната терористична група
Терористите по делото за оперативно разработка „Мерзавците“ са разкрити през лятото на 1987г. от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов „Шесто управление“ на Държавна сигурност, Направление „Терор“. Антитерористиното следствие пряко се води от майор Георги Сотиров.
На 13.08.1987г. са арестувани двама от терористите, след 6 дни на 19.08.1987г. е арестуван третият терорист. Задържани са и 1 техен помагач, осигурил отровата излята във вододайната зона, брат на единия терорист и 3 причастни лица. Tогава през 1987г. е арестуван и хвърлен в затвора и Ахмед Доган. Той лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата както твърдят някои информационни източници, няма безспорни данни.
На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачътим е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 г. амнистиран е от Желю Желев и освободен в 1990г. получава 50 000 лв обезщетение от държавата. Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС. За помагачество са осъдени още на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите обаче стават обект на сделка с Турция и са разменени.
През 5-те години на кампанията по преименуването на българските турци, официално наричана „Възродителен процес” жертвите (загиналите) са 29 души – жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г., 7 души (включително 2 деца) при атентата на гара Буново, 3 осъдени на смърт през ноември 1988 г. и разстреляни, 9 протестиращи и войник в периода 19-27 май 1989 г.
