Петиция за промяна на българския химн „Мила Родино“ организира в мрежата писателят Никола Инджов. Той предлага песента да бъде сменена с химна, който пеем на 24 май „Върви, народе възродени“, по стихове на Стоян Михайловски и музика на Панайот Пипков.
В призива за смяна на химна на България се казва, че тя е Държавата на духа, олицетворява културното превъзходство като израз на свобода и вгражда в разума на българския народ култури, религии и езици от отечествените постранства.
„България – Държавата на духа, съществува като несъкрушима родина и има свой величествен химн! Без съмнение, този химн е „Върви, народе възродени“ с текста на поета Стоян Михайловски и с мелодията на композитора Панайот Пипков, надживял официалните символни песнопения на три досегашни български царства и една република“, се казва в петицията.
Инициаторът прилага и текста на песента, с която възхваляваме делото на светите братя Кирил и Методий, провъзгласени и за съпокровители на Европа.
КИРИЛ И МЕТОДИЙ
„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовност – тази сила нова,
съдбата си ти поднови!
Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!“
Тъй солунските двама братя
насърчваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…
Бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!
Припомняме, Никола Инджов е бил вицепрезидент на Българо-съветския клуб на младата творческа интелигенция, първи секретар в посолството на Народна република България в Куба, съветник в посолството на Народна република България в Мексико, гл. секретар на Съюза на българските писатели, заместник-председател на Съюза на тракийските дружества в България.
Той е бил главен редактор в БНТ на Главна редакция за младежта, децата, армията и трудоваците по времето на Леда Милева.
Преди 1989 година е бил редактор в множество издания – списанията „Младеж“, „Български воин“ (1958-1965), главен редактор на вестник „Литературен фронт“ (1980-1983), гл. редактор на сп. „Картинна галерия“, гл. редактор-основател на „Литературен вестник“ (София – Велико Търново), главен редактор-основател на вестник „Камбана“, директор на вестник „Тракия“.
