На програмите за социална политика (включително помощи и социални придобивки) се пада лъвският пай от бюджетните разходи в Русия. Например през юли 2014 г. 31% от разходите както от федералния, така и от областните бюджети (11,9% от БВП на страната) са били за социална политика, като тук не се включват здравеопазването, образованието, спортът и културата, които се смятат за отделни пера в бюджета.
За социалното осигуряване продължава да отива по-голямата част от разходите за социална политика – през 2014 г. на него се падат 73% от парите, похарчени за социална политика. Освен това разходите за програми за семейно и детско подпомагане нарастват от 2010 г. насам, въпреки че тази сфера остава сравнително малка, като никога не недвишава 5% от общите разходи. Така от всички сфери на разходи програмите за семейно и детско подпомагане са с най-много надбавки и стимули.
Програмите за семейно подпомагане, създадени с цел да се подобри демографската обстановка в страната, вече доказват ефективността си. През 2014 г. раждаемостта в 66 области, наградили семейства с три и повече деца с надбавки, се е повишила с 2,4%.
Освен федералната помощ (описана в инфографиката), някои от областните правителства са въвели и собствени стимули. Например в Московска област майките, родили тризнаци, получават еднократна помощ от 150 000 рубли (около $2400).
Най-голямата еднократна парична помощ за семейства, осиновили сираци, се дава в Сахалинска област в руския Далечен изток. От 1 януари 2014 г. те получават по 617 000 рубли (16 000 долара) за осиновяване на дете с увреждания.
В Иркутска област семействата, които осиновят едно или повече деца, получават еднократна помощ от 100 000 рубли ($1600). В повечето останали области властите се придържат към сумите, указани във федералното законодателство – 13 741 рубли ($219) за осиновяване на дете и 105 000 рубли ($1680) за осиновяване на дете с увреждания.
Вторият по значимост еднократен стимул – сума, която се изплаща на жени при раждане на второ и всяко следващо дете, е въведен през 2007 година. Наречен „майчин капитал“, размерът му се коригира годишно с отчитане на инфлацията. Има обаче няколко ограничения, за да се предотврати злоупотреба със средствата. По-специално, стимулът не се предоставя в брой, а като сертификат, който може да бъде използван само за определени цели, като например подобряване на условията на живот на семейството (включително частично погасяване на ипотека или пък ремонт и разширение на дома), образование на детето или социални осигуровки за майката.
