За единадесет месеца – 11.4 млн. лв. Толкова е платила държава за периода от 1 март 2015 г. до 31 януари 2016 г. на 30 регионални и национални радио- и телевизионни групи. Това показват данните от наскоро публикуваните справки за изпълнение на комуникационните планове по европейски оперативни програми (виж таблицата). Тези пари са за закупуване на програмно време в телевизии и радиостанции. Ако добавим допълнителните услуги като изработка на рекламни материали и логистика по събития, сумата нараства до 13 251 667 лв. (в нея влизат всички плащания през периода, като някои от тях са по договори със стари дати).
Съвсем нормално е институциите да искат да покажат на хората какво включват различните оперативни програми и кои сектори подпомагат. Това е заложено и като изискване от Европейската комисия. Проблемът е, че парите продължават да се раздават напълно произволно и без правила – според избора на съответното министерство и неговия министър. Основната дупка е в Закона за обществените поръчки, който не залага критерии за прозрачен процес. Купуването на радио- и телевизионно време става директно – медиата получава пари от оперативните програми срещу пакет добро отразяване. При това често не само на европейските проекти, но и на цялата дейност на министерството, и то за дълго време. Ситуацията с печатните медии също не е много по-добра – те участват привидно в конкурси, които обаче са трудно проследяеми и опасността за влияние на политиците над журналистите също е напълно реална.
През годините “портфейлът” на обществените поръчки възлиза на десетки милиони левове и е използван от различни министри, агенции, консултанти и други за купуване на благоразположение, упражняване на влияние и “наказване” на прекалено критичните медии. Благодарение на тези средства държавата няколко години вече заема челни позиции като водещ рекламодател за радио- и телевизионните компании. Пикът на държавното финансиране на медии беше през 2013 г., когато 32 млн. лв. европейски средства бяха раздадени за реклама на еврофондовете. Макар сега сумата да е почти три пъти по-малка, въпросите по какви критерии е била разпределена остават.
В последния доклад на фондациите “Конрад Аденауер” и “Медийна демокрация” за състоянието на медиите през 2015 г., представен тази седмица, медийният анализатор Гергана Куцева коментира, че разпределянето на средствата за публичност, предвидени в рамките на европейските проекти, остава сред основните финансови лостове за политическо влияние върху медиите. “Това на практика е предпоставка за корумпиране и упражняване на контрол върху информацията, предоставяна на гражданите”, категорична е тя.
На фона на общата картина на пазара тези малко над 11 млн. лв. изглеждат нищожни. От март до декември 2015 г. само телевизионният пазар според мониторинговата агенция Be Media Consultant (която следи 36 от най-големите тв канали) е бил над 868 млн. лв. Тази сума е брутна и в нея не са включени договорените отстъпки, авторекламата, игри, лотарии и т.н. Реалната нетна сума е с поне 40% по-ниска по мнение на някои медиа директори в сектора. Най-големият рекламодател за цялата минала година е “Нестле” с брутни инвестиции от над 35 млн. лв. С близки по размер средства до тези на държавата в телевизия са компании като Actavis (над 10 млн. лв.) и Fererro (над 11 млн. лв.). Те влизат в топ 30 на рекламодателите в телевизия по направени брутни инвестиции за 2015 г., където очевидно се нарежда и държавата.
Но докато големите национални телевизии са атрактивно място за рекламни инвестиции, някои от по-малките медии разчитат за съществуването си на държавните средства – от политически партии (по време на избори) и от европейски оперативни програми. Да вземем например двете най-гледани телевизии – bTV и Nova. Брутните приходи от реклама на bTV по данни на Be Media Consultant за периода март – декември 2015 г. са 361 млн. лв., което означава, че държавните инвестиции по оперативни програми, насочени към канала, са едва 0.54% от общите приходи. При Nova и нейните 383 млн. лв. брутни рекламни приходи това са 0.47% държавни инвестиции. Тоест парите от оперативните програми не представляват съществена част от общия приход на медиата. Въпреки това с бюджет от 2.06 млн. лв., каквато е сумата от оперативни програми за bTV през посочения период, може да се снима един сезон на сериал като “Стъклен дом”.
За по-малките играчи като BG On Air обаче, които имат брутен рекламен приход от 10.2 млн. лв. за 2015 г., инвестициите по европроекти от 1.2 млн. лв. са 12% от общия приход на телевизията и имат доста по-съществено значение. Същото важи и за Канал 3, който реализира програмата си с по-скромни бюджети, а е получил 333 хил. лв. от еврофондовете през 2015 г. Най-скъпото рекламно време в телевизията на Делян Пеевски е 200 лв. за 30-секунден спот. За сравнение – в праймтайм ефира на bTV рекламният 30-секунден слот може да достигне до 7647 лв.
Подобни аномалии има и сред радиостанциите. Управляваното от Илиана Беновска радио К2 например, което далеч няма аудиторията на най-слушаните радиостанции като “БГ радио”, NRJ, “Хоризонт” или “Веселина”, за периода март – декември 2015 г. е получило по оперативни програми над 205 хил. лв. За К2 не са налични данни за приходите от реклама за 2015 г., тъй като радиото не влиза в мониторинга на Be Media. Според публикувания в Търговския регистър отчет приходите на медиата за 2014 г. са 178 хил. лв. Ако предположим, че през 2015 г. те са се увеличили заради изборите, то едва ли е драстично много. Пред Сметната палата К2 са декларирали само 6 хил. лв. приход от политическа реклама през 2015 г. Колкото и груби да са тези сметки, очевидно държавното финансиране е равно или по-голямо от общите приходи на К2.
При радио “Фокус”, за което също има данни само от отчета за 2014 г. в Търговския регистър, се вижда, че общо приходите са 3.4 млн. лв. За 2015 г. знаем, че медиата е получила 800 хил. лв. по европейски проекти. Ако използваме за ориентир 2014 г., държавната подкрепа може да бъде изчислена на 24% от общите брутни приходи на “Фокус”. Дори с предположението, че през 2015 г. заради изборите “Фокус” е привлякла още средства, това остава немалка стойност.
Отчетите на комуникационните стратегии по оперативните програми не покриват печатните медии, защото тях законът задължава да участват в конкурс, за да получат финансиране от държавата. Това би трябвало да гарантира прозрачност, ако съществуваше презумпцията, че обществените поръчки в България са лишени от корупция. За съжаление трудно може да се твърди такова нещо. Достатъчно е да припомним печалния запис от Банкя на бившия земеделски министър Мирослав Найденов и премиера Бойко Борисов, в който Найденов откровено признава, че поръчки се правят, за да се печелят от определени медии.
Това е подпомогнато от факта, че печатните медии участват в подобни конкурси през създаването на консорциуми и обединения, в които обикновено влизат медиа, рекламни и PR агенции. От това не става ясно как процентно се разпределят парите между тях, а какво точно включват спечелилите поръчки като публикации и цена потъва в тайните на договора.
Когато липсват правила
Облагодетелстването на телевизиите и радиата при разпределянето на евросредствата за медии идва от Закона за обществените поръчки. И при последните дебати за промени в него през януари тази година депутатите запазиха условието държавата и общините да могат да възлагат поръчки на електронни медии без търг и конкурс. Това означава, че всяка институция има възможност да си купи програмно време в радио и телевизия по свой избор, без да е длъжна да се аргументира и без да осигури прозрачност на процеса по избор. Вестниците, разбира се, се чувстват ощетени. След приемането на поправките в закона две от централните столични издания излязоха с коментари на първите си страници – не срещу отсъстващите правила в него, а защото не са включени в схемата. Това е само поредното доказателство, че голяма част медиите са загърбили основната си функция – да служат на публичния интерес, не на собствения си.
С липсата на промяна в тази част от закона не беше спазено едно от обещанията, което вторият кабинет на Бойко Борисов даде още в самото начало на мандата си. В програмата с основните си приоритети правителството записа “разделение на публичния ресурс за медии по ясни правила, ограничаване на възможностите за оказване на политическо влияние”. Имаше намерения за въвеждане на законова забрана публични средства да бъдат пряко или косвено предоставяни на медии, които не са изпълнили всички нормативни изисквания за прозрачност на собствеността си, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен, директен и постоянен достъп до актуални данни за действителния собственик. Единствената засега изпълнена точка от обещаното е публичен регистър на парите, разпределяни за медии, който позволява по-лесното проследяване на това какво се плаща и на кого – добра стъпка напред.
Подменената журналистика
Неприятното в този случай е, че често за малко финансиране медиите продават най-ценния си капитал – доверието на хората. Които остават с осезаемото усещане за любовната заигравка на властта с медиите и обратното – на медиите с властта, която е доброволна и еднакво приятна за двете страни.
Според директора за Югоизточна Европа на фондация “Фридрих Науман” Даниел Кадик финансирането на медиите през държавни органи, особено със средства на Европейския съюз, представлява изключителен проблем. “Не само българите, но и чуждестранните наблюдатели отбелязват високата централизация и неясните отношения на собственост. Тази заплетена ситуация става още по-критична, когато правителството или си извоюва ползи чрез разпределение на пари от данъци, съответно средства от ЕС, или използва отказа да ги предостави като наказание за критично изказано мнение в съответна медиа”, категоричен е Кадик пред “Капитал”. По думите му това става възможно особено когато парите се разпределят без процедури за обществени поръчки. “При разговори с представители на медиите натискът, който се прилага чрез този инструмент, ясно се усеща. Това допълнително утежнява нещата, задълбочавайки общата влошена ситуация на медийна свобода, централизация на медийна собственост и произтичащата от това автоцензура”, каза Кадик. Той допълва, че с това българската държава, а и ЕС индиректно, допринася допълнително за ерозията на доверието в медиите и нарастване на политическото вмешателство в средствата за масово осведомяване.
Подобна теза застъпва и репортаж отпреди няколко месеца на изданието ZAPP, част от групата на германската обществена медиа NRD, в който се обръща специално внимание на проблема с разпределението на парите по европейски програми в България. “Eвропейски средства се изливат през българското правителство само към определени медии”, коментират германските журналисти и цитират говорителка на Европейската комисия, която обяснява, че не е запозната с използването на тези средства в България и дали с тях се случват злоупотреби. Но, категорична е тя, “тези пари не трябва да бъдат използвани за директно финансиране на местни медии”. Не е ясно как точно Брюксел си представя да бъде спряно “директното финансиране”. От една страна, директивите дават правото на договаряне за програмно време, от друга – обществените поръчки дори правят по-трудно проследяването на парите за медии. Отговорът е, че докато няма политическа воля това да бъде спряно, нищо друго няма да помогне.
