Тези дни в медиите се появи информация, че във Варна, в близост до ромския квартал “Максуда”, функционира ислямско училище, в което се преподава на арабски език (което е в противоречие с чл. 8, ал. 1 на Закона за народната просвета) ислямска религия.
Твърди се, че обучението е свързано с особеностите на радикалния ислям.
Легални и нелегални ислямски училища и пансиони за деца и ученици има, според публикации в българските медии, в много български градове и села: Пазарджик, Кърджали, Исперих, Велинград, Айтос, Крън, с. Билка – Бургаско, с. Делчево – Разградско и др.
Преди време районният мюфтия на Смолян Неджми Дъбов, съобщи, че само в Смолянския регион са организирани 47 летни детски курсове за изучаване на Корана. Обучението е на арабски език.
Към джамиите, които в България са около 1 300 на брой, най-висок относителен брой в Европа спрямо мюсюлманите в страната, също има образователни институции за обучение по ислям. Български деца са на обучение по ислям в Турция и в други ислямски страни.
В София, кв. Враждебна, функционира Висш ислямски институт (ВИИ), който се самоопределя като висше училище, и следователно би трябвало да е под юрисдикцията на МОН. В сайта на института е обявено, че той е „получил институционална акредитация”, но в списъка на акредитираните висши училища в сайта на Националната агенция по оценяване и акредитация този ислямски институт липсва, т.е. той не е акредитиран и следователно е незаконен, няма право да провежда обучение на български гпаждани.
В сайта на Висшия ислямски институт пише още, че „обучението в института е в съответствие със Закона за висшето образование на Република България.”, обучава студенти за получаване на образователните степени „бакалавър” и „магистър” и за научно-образователната степен „доктор”.
Както е известно дипломите по тези степени се легитимират от МОН. Какво става?
В сайта на ВИИ има кандидат-студентско помагало със заглавие „Основни ислямски познания”, в него пише, че „истинна религия е само религията, низпослана от Аллах, нарича се ислям” и, че „който търси друга религия освен исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той ще е от губещите” (islamicinstitute-bg.org). В тези кандидат-студентски текстове, според мен, се вижда непримиримо отношение спрямо християнството (източното православие), което според чл. 13, ал. 3 на нашата Конституция е „традиционна религия в Република България”.
В Пловдив функционира филиал на Анадолския университет, който не е акредитиран по съответния законен начин. Там се преподава ислямско богословие, без никакъв контрол върху учебните програми. Турски институции (Дианет и др.) безпрепятствено вършат всичко, което намерят за необходимо в областта на образованието и културата.
Национални телевизии лансират предимно безконечни турски сериали, пропагандират турски културни и религиозни ценности, „запознават” ни с турския начин на живот, като че ли той е изключително важен за нашето бъдеще.
Българската академия на науките в последно време определено проявява необясним афинитет към фактори, които са пряко свързани с исляма и с турцизирането на България: покани у нас и награди за принос (?!) в науката и образованието турския патриарх, който предяви абсурдни претенции към страната ни, проведе промоция на книгата „Стратегическа дълбочина” на Ахмед Давутоглу, която представлява агресивна доктрина на османизма, покани в Мраморната зала главния мюфтия Мустафа Хаджи да чете публични лекции за Ислямска държава и за радикалния ислям (БАН никога не е канила наш патриарх да чете лекции), „учени” от три института на БАН публично обявиха по най-скандален начин, че петвековното ни турско робство не било робство, „изразът турско робство е терминологично непригоден” според тях, а било съжителстване и владичество и т.н.
На практика държавната институция БАН провежда политика, която според мен не е в полза на Отечеството ни, а е полза на турцизирането и ислямизирането му.
Преди време, както знаем, мюсюлманският пансион в кърджалийския кв. „Възрожденци” беше затворен окончателно от Пловдивския апелативен съд със съответното съдебно решение, свързано с националната сигурност на България.
За разпространение на радикален ислям у нас има влезли в сила и други присъди.
Коранът освен основите на исляма, съдържа още и норми, практически наставления и предписания за праведен живот (Шариат).
Характерни за исляма са както неистовата себеотдаваща се вяра, така и особеното отношение към тези, които изповядват друга религия, към така наречените „неверници”, към които спадат всички европейци, включително и ние, християните-българи, вярващи в Светата Троица, в нашия мил Бог Иисус Христос.
В петата сура на Корана се заповядва на мюсюлманите: „О, вярващи, не взимайте юдеите и християните за ближни!” (5:51) В друга сура се казва: „Не вземайте за ближни своите бащи и братя, ако са предпочели неверието” (9:23). Нещо повече, още във втората сура по отношение на неверниците се настоява: „И се сражавайте с тях, докато не ще има заблуда и религията ще е на Аллах” (2:193). Заповядва се: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах… и не изповядват правата вяра – докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство” (9:29). Дарените с Писанието са християните.
Между впрочем, по време на турското робство налога джизя (или джизие) са плащали безусловно и с покорство всички българи-християни на възраст от 15 до 75 години.
В 47-та сура четем категоричното послание: „Когато не повярват – гибел за тях!” (47:8). За неверниците са предвидени мъчения и наказания: „За неверниците има болезнено мъчение.” (58:4), „За неверниците има унизително мъчение.” (58:5).
Самите наказания за неверниците са особено жестоки: „Да се отсекат ръцете и нозете им кръстом!” (5:33), т.е. ляв крак и дясна ръка и обратно. „Бийте ги по вратовете, бийте ги по всички крайници! (8:12) „За неверниците е мъчението на огъня.” (8:14) и др.
А в сурата „Нух” даже има молитва към Аллах: „Господи мой, не оставяй на земята нито един неверник!” (71:26). Мисля, че точно тази цел е главната движеща сила на самото съществуване и функциониране на Ислямска държава.
Тази основна цел се конкретизира в отделни реални практически действия, осъществявани от джихадистите по цял свят, напоследък и в Европа (Франция, Париж).
Според Тематичния индекс в изданието на Корана на български език от фондация „Тайба” (1999 год.), в него има 29 указания за суровост към неверниците (вкл. християните), 46 насмешки към тях, 15 заплахи към тях и т.н. Всеки може да ги види в този тематичен индекс.
Ако всичко това влиза в обучението по ислям и в изучаването на Корана от децата, юношите, младежите и възрастните хора у нас, считам, че са налице проблеми, свързани не само с възпитаването у подрастващите на толерантност (основен образователен стандарт у нас според закона), но и със състоянието на националната сигурност на Република България.
