Морската гара Каракьой на Галата в Истанбул. Забързан поток от пътници, току-що слезли от пристигналото от азиатската част на града корабче. Носи се аромат на печена на скара риба, а амбулантните търговци са навсякъде. Сред тях често срещана гледка са и подвижните сергии – на дървения станд са изложени около 60 кутии цигари от близо 30-ина марки – всичките без бандерол. Сред тях има Camel, Gauloises, Parliament, Winston и Marlboro, но и марки, собственост на “Булгартабак” – Prestige, ММ и Victory. Цената – 3 лири (около 1.8 лв.) е два пъти по-ниска от тази на легалния пазар. Трите марки – Prestige, ММ и Victory, се срещат навсякъде в Турция, а най-много в най-отдалечените райони от границата с България – в Източна и Югоизточна Турция.
Според доклад от 2014 г. на турската дирекция за борба с контрабандата и организираната престъпност (КОМ) около 50% от контрабандните цигари, иззети в Турция през същата година, са от български произход и именно от трите марки. От останалите 30% са от Китай, Индонезия, Полша, Армения, ОАЕ, Молдова, Йордания, Грузия, 10% от други държави и 10% са цигари, легално изнесени от Турция, но незаконно върнати обратно.
КОМ оценява, че контрабандният пазар на цигари нанася щета на бюджета от около 159 млн. евро от неплатени данъци и акцизи. По данни на турската Конфедерация на занаятчиите и търговците обемът на нелегалния пазар на цигари в Турция е 2.5 млрд. евро. Но по-големият проблем, пише в анализа на службата, е другаде: “Известен факт е, че членове на терористичните организации ПКК и Съюзът на кюрдските общности (KCK) налагат рекет под формата на такса малко преди контрабандните цигари да влязат в Турция. Предположението е, че през последните години 80% от контрабандните цигари влизат в Турция през Източните и Югоизточните погранични райони и (…) терористичните организации придобиват значителни приходи от тази си дейност.”
Данните на турските служби се потвърждават и от проучванията, поръчвани от големите международни компании. В доклада на KPMG по проекта Near East се констатира, че около 2/3 от контрабандните и фалшивите цигари, консумирани в Турция през 2013 г., са с неясен произход, т.е. на кутията няма бандерол, надпис Duty Free или такъв, който да предупреждава за вредата от тютюнопушенето, които биха позволили да се разбере за кой пазар са били произведени цигарите.
Тези неустановени потоци, пише в проучването, типично включват марки на “Булгартабак” – Prestige, ММ и Victory. Заедно с марката Esse те формират около 75% от нелегалния пазар и една десета от всички (легални и не) консумирани цигари в Турция.
Как тези цигари стигат до Турция?
През 2015 г. в турските медии се появи информация за доклад на турската служба за борба с финансовите измами МАСАК, в който също се подчертава големият дял на цигарите от марки на “Булгартабак”. В цитирания документ се твърди, че българският производител продава законно цигари на фирми в Северен Ирак, контролирани от кюрдския гражданин Салам Кадир Фараж.
Източници на “Капитал” коментираха, че той има контакт с българските марки от поне пет години. Впоследствие тези цигари се “връщат” нелегално в Турция.
Според доклада на другата служба – KOM, контрабандните български, китайски, индонезийски или ОАЕ цигари достигат до турските гранични райони, като тръгват от свободната зона в Дубай Jebel Аli, минават през иранското пристанище Бандар Абас и след това влизат през Ирак, Сирия или Иран. Службата за финансови престъпления МАСАК посочва още един канал – през турското пристанище Мерсин. И в двата документа се коментира евентуалното пренасочване на финансови средства от тази криминална дейност към кюрдските терористични организации.
Източници на “Капитал”, разказаха, че от най-високо държавно ниво турските власти са поставяли няколко пъти въпроса с контрабандните цигари с марка “Булгартабак” в Турция, но без да са предоставяли конкретни данни, а “по принцип”. От посолството на Република Турция в София не отговориха на изпратените от “Капитал” въпроси по темата.
Илюстрация
Автор: Капитал
Смаляване
На сайта на компанията е записано, че холдингът “е с установени дългогодишни пазарни позиции в регион Близък изток. Компанията вече отвори собствен офис в Дубай, като целта е да се превърне в регионален център, чрез който “Булгартабак” да успее да поддържа контактите си и да развива пазарите в Близък изток, Азия и Африка.”
През 2014 г. износът на компанията бележи ръст от 10% в сравнение с предишната, но през 2015 г. според доклада за дейността към декември обемът на износа е паднал с цели 23%, “което частично се обяснява с прехвърляне на обемите за производство във фабрики, разположени на територия на трети страни”. Това би трябвало да значи, че “Булгартабак” осъществява основна част от износа си от Босна. Там обаче фабриката няма подобен капацитет, а и би било странно защо да се прави износ от Босна, която като географско разстояние е по-далеч от основните пазари. Тъй като в последните си отчети холдингът не прави разбивка на дестинациите за износ, в исторически аспект по отчетите на “София – БТ” за предишни години около 85% от износа е за Близкия изток.
Според отчета “Булгартабак” е изнесъл 25 млрд. къса цигари през 2014 г., което означава, че през 2015 г. износът е едва около 19.3 млрд. къса и това би трябвало да се отрази като спад на приходите на холдинга. Този обем се доближава до количествата, които подсказват изследванията на празните опаковки в Турция, с които “Капитал” разполага (виж графиката). Така се получава, че спадът в износа на “Булгартабак” следва свиването на контрабандата в Турция.
Върху динамиката на пазара влияят най-различни фактори. Така например в доклада на KPMG по проекта Near East се коментира, че забелязаното намаление между първото и четвъртото тримесечие на 2012 г. най-вероятно се дължи на засиленото военно присъствие в Югоизточна Турция и границите с Ирак и Сирия.
Къде е проблемът?
“Булгартабак” продава цигарите си съвсем законно за пазара в Близкия Изток, но впоследствие те се появяват на черния пазар в Турция. Да произвеждаш в България и да изнасяш легално за пазара в Близкия изток няма нищо укоримо. Проблемът е, че твоят дългогодишен партньор е замесен в нещо, което е проблем за турските власти, защото в крайна сметка твоите цигари се връщат на нелегалния пазар в Турция. Първо – това нанася щета на турския бюджет, но по-проблемното – турските власти констатират, че с парите от тази контрабанда индиректно се финансира терористична дейност. “В случая по-скоро става дума за рекет, който се плаща на кюрдите. Това е практика, която е позната дори в Западна Европа и в ЕС – например с организираната престъпност в Корсика или ИРА в Ирландия”, коментира високопоставен служител в МВР пред “Капитал”.
Според сметки на изследователи печалбата от този пазар е около 50 млн. евро на година (виж интервюто), които отиват в компанията, в която депутатът Делян Пеевски стана явен акционер. Дълго време на общото събрание холдингът беше представляван от адвоката му Александър Ангелов, но в средата на август 2015 г. Пеевски се показа миноритарен собственик в цигареното дружество. Това стана след като компанията му “НСН инвестмънт” придоби 100% от дяловете в дружеството “Табако инвестмънт”, чийто собственик преди това беше Петър Манджуков, която има 5% от акциите на “Булгартабак”. През есента Пеевски придоби и дял от завода за цигарени опаковки “Юрий Гагарин”.
И ако проблемът в Турция може да се определи като един вид репутационен, резултатите от борбата с контрабандата и спадът там могат да се отразят върху приходите от износ на “Булгартабак”. И то в момент, в който и българското правителство затегна мерките срещу контрабандата, като през първите месеци на миналата година митническите служители физически контролираха производството в заводите.
Наистина на фона на приходите от Близкия изток българският пазар по-скоро е незначителна ниша за “Булгартабак”. В страната през 2015 г. контрабандата (дeлът на цигари без бандерол) достигна най-ниските нива от последните осем години, а продажбите на цигари с бандерол отбелязaха най-големия си ръст за същия период. На този фон при растящ пазар “Булгартабак”, която финансира масирана кампания срещу контрабандата в медиите, увеличи пазарния си дял и за миналата година той е 31.1 при 30.9% през 2014 г.
От “Булгартабак” не отговориха на въпросите дали са наясно, че техните цигари, предназначени за Близкия изток, са най-контрабандираната марка в Турция, нито какви мерки са предприели за ограничаването на сивата търговия с цигарите им. Вместо това от компанията излязоха с прессъобщение, с което се похвалиха, че “Булгартабак е един от най-значимите данъкоплатци в България”, като за 2015 г. дружествата от групата са внесли в приход на държавния бюджет около 754 млн. лева.” От тази сума 83% са акцизи (които всъщност се плащат от клиентите), а 13% е ДДС, което пак се плаща от крайния потребител. Съобщението на компанията завършва с поглед към бъдещето – “през тази година политиката на “Булгартабак” ще бъде насочена към конкретни действия с основен фокус върху нелегално разпространение на тютюневи изделия. Компанията ще направи сериозни инвестиции, които ще подпомогнат борбата с нея.” В България, разбира се.
Тихомир Безлов: Нелегалният пазар в Турция на цигари от марките на “Булгартабак” е 480 – 660 млн. евро на година
Какви са мащабите на нелегалния пазар на цигари в Турция?
Цигареният пазар в Турция е около 100 млрд. къса годишно (за сравнение – българският е около 14 млрд. къса.) От данните, които големите мултинационални цигарени компании публикуват или споделят неофициално, за периода 2010 – 2014 г. средно 19-20% от пазара са от нелегални цигари. Това прави 19-20 млрд. къса годишно (между 950 млн. и 1 млрд. кутии цигари.) Ако сметнем средна цена и съобразим курса на лирата за 2014 г., общият размер на нелегалния пазар е 1 млрд. евро.
На какво се базират тези данни?
Данните за обема на пазара се оформят на базата на изследванията на изхвърлените празни опаковки. Това е метод, който не е достатъчно ефективен за Турция. Алтернативните оценки са (на турската Конфедерация на занаятчиите и търговците бел. ред.), че нелегалният пазар на цигари достига 2.5 млрд. долара годишно. Проучванията на празните опаковки показват кои са участниците в нелегалния пазар. През периода 2010 – 2014 г. между 50% и 65% от този пазар се състоят от марки, собственост на “Булгартабак”. Ако приемем, че цената на една кутия на нелегалния пазар е била през 2014 г. около три турски лири за кутия от марките на “Булгартабак”, това прави приход между 480 и 660 млн. евро на година.
Огромната част от тази гигантска сума се разпределя между посредниците от Ирак и други страни от Близкия изток, от турската организирана престъпност и продавачите на дребно. Според източници от тютюневата индустрия вероятно за българските участници в схемата остават около 10 евроцента на кутия, което прави марж от около 50 – 60 млн. евро на година. На практика за две години инвестицията за покупката на “Булгартабак” (100 млн. евро) е изплатена.
Тук трябва да кажем, че ситуацията в Турция рязко се промени през 2015 г. Пазарът на нелегални цигари драстично се сви в резултат на полицейските мерки. Според последните проучвания той е спаднал почти наполовина до 11.7% за третото тримесечие и след това е възстановил леко до 13.3%. Съответно делът на “Булгартабак” е спаднал до 32 – 35% от незаконните цигари в Турция.
Как ще коментирате динамиките на този пазар – зависят ли те от вътрешнополитически събития, от случващото се в Турция и конфликтите в Ирак и Сирия?
Случващото се в Турция и в Близкия изток е твърде сложно, за да може дори да претендираме, че разбираме какво става. Според източници от тютюневата индустрия причината за срива на нелегалния пазар на цигари е кризата в отношенията между партията на Ердоган и кюрдската общност. Кюрдската Народна демократична партия започна да се разглежда като риск за мнозинството на Партията на справедливостта, което съвпадна и с края на мирните отношения с ПКК. Съответно кюрдските вносители на цигари в Ирак, за които се смята, че организират голяма част от контрабандата на цигари към Турция, попаднаха под ударите на турската полиция, митници и дори армия.
Какво точно се случва в кюрдските райони обаче е сложна игра, в която участват всички основни актьори в Близкия изток – Турция, Саудитска Арабия плюс останалите консервативни арабски държави, Иран, но и САЩ, и Русия. Както виждаме, Ердоган е в много добри отношения с кюрдските племена в Ирак и в гражданска война с някои от кюрдските райони в Турция. Ясно е, че кюрдите в Сирия имат ключова позиция за изхода на войната и САЩ са ги определили за стратегически партньор.
Съществуват подозрения в цигарената индустрия, че кризата в отношенията между Ердоган и Доган има тютюнев вкус. Достъпът до “кюрдските вносители и дистрибутори” има стратегическо значение. Цигарите са такава стока, която се потребява всеки ден и изисква сложна постоянна логистика. Тютюневите продукти не признават граници и осигуряват прехрана на десетки хиляди хора. Например “Ислямска държава” се опита да въведе тотална забрана за пушене, налагайки я с традиционните си методи, но се провали.
Източник: Капитал
