За да сте здрави, на ден трябва да похапвате поне 400 грама пресни плодове и зеленчуци. У нас обаче средно се падат по 297 грама на човек, което е доста под световните норми. Това е записано в доклад за състоянието на пазара на плодове и зеленчуци в страната, разработен от тематична работна група на Националната селска мрежа.
Заради ниската покупателна способност на българина, хората не могат да спазват световни норми и са лишени от тази здравословна храна Немалка роля за това състояние оказва и кризата в сектора, като страната от мащабен износител се превърна във вносител на плодове и зеленчуци, пише fermera.bg.
През 2013 г. например общото потребление на плодове е зеленчуци е било 1 196 824 тона. От тях на родното производство се падат само 661 924 тона, докато вносът достига 44,6%, или 534 900 т, сочи статистиката. Данните са представени в анализ, подготвен от Мариана Милтенова, изпълнителен директор на Съюза на градинарите в България.
Тенденцията на внос се запазва, като само за периода януари – юли 2015 г. в страната са внесени 142, 5 хил. т зеленчуци и 153,3 хил. т плодове, което е повече съответно с 19,7% и 3,7% от предходната година.
Целта на администрацията е с новото подпомагане основната част от субсидиите да се насочат към изоставащите сектори. Още повече че България има традиции и разполага с идеални климатични условия, за да възстанови старите си позиции.
Нереалистично е да се мисли, че ще бъдат възстановени производствата от преди 36 години.
Но потенциалът не използва, вносът расте, качеството им спада
Само да припомним, че през 1989 г. България е произвеждала 780 хиляди тона домати. За същото време сме изнасяли 70 хил. тона белени домати, 84 хил. т пресни домати и 40 хил. т доматен сок.
За последните 15 години обаче производството на домати се е свило почти три и половина пъти. И през 2013 г. площите със зеленчуци са заемали само 1% от обработваемата земя..
От годината преди присъединяването на страната в ЕС през 2006 г. площите със зеленчуци активно намаляват, като през 2014 г. вече са заемали едва 60% от площите преди членството.
Така се стига до последните данни от статистиката през 2014 г., когато са произведени само 524 хил. зеленчуци. От тях близо 93 хиляди тона са оранжерийни.
Малко по-добро е положението с плодовете, но там инвестициите са основно в орехи, лешници и череши. Общо овощните градини с плодове са върху 467 хил. дка. От тях обаче реколта се получава само от 266 670 дка, което е два пъти по-малко от 2002 г.
Хубавото е, че има нови градини от 120 хиляди декара, но през 2014 г. те все още не са встъпили в плододаване. От тях най-много са орехите – 42,6%, лешниците – 17,2% и черешите – 13,5%
Сега усилията на бизнеса са насочени към онези ниши, които биха повишили доходите на заетите в сектора. Биопроизводството е едно от направленията, което би спасило фермерите. Затова и надеждите са отправени към новия програмен период, където този сектор е приоритетен в подпомагането.
