Не мина добре публичното представяне на проектите за учебни програми по литература, но поне се откроиха някои новини. За Робинзон Крузо беше изненада наистина… Така е, г-жо Кастрева – миг невнимание и после цял живот в ироничните медийни хроники. Другата новина я подозирахме – че министър Танев е патриот.
Заместник министърът Кастрева обясни промените със стремеж към силно редуциране на академичността и претовареността на учениците. Затова в проекта за 6-и клас например едва 40% са часовете за нови знания, оставащият хорариум е за упражнения, работа с литературния материал, затвърждаване на знанията.
От друга страна, г-жа Кастрева все пак оставя вратичка – произведенията, които са отпаднали, и не са предвидени в друг клас, могат да бъдат предложени на вниманието на учениците от самите преподаватели – ако преценят. Програмата била задължителен минимум, но образователният процес не свършвал с нея.
Как ще се осъществи разтоварването с допълнително натоварване зам. министърката не навлезе в подробности, но поразсъждава по случая „Даваш ли, даваш Балканджи Йово” – отпадналото произведение в пети клас можело да бъде поставено като домашна задача, или пък, не е изключено, част от децата да проявят интерес и сами да го прочетат, защо не и да се явят на рецитал (каквито изобилстват напоследък) или да се изявят на училищно тържество. Защо не всъщност?
В програмата за шести клас отпадат Михаел Енде, Лафонтен, Андерсен, Оскар Уайлд, но предстои запознаването с творчеството на Джералд Даръл и Даниел Дефо и в това няма нищо лошо.
Разбира се „Къде си, вярна ти любов народна?”, “Вятър ечи, Балкан стене”, “Хубава си, моя горо” не присъстват, но отиват в часовете по музика, така на практика се осъществяват онези междупредметни връзки, които се споменават във всяка учебна програма в последните години.
Предполага се, че в процеса на разучаване на песните учителите по музика ще предложат и кратък литературен анализ на произведенията, за да се поддържа патриотичната линия, за която така страстно министър Танев пледира. В тази връзка – кога ще отпадне ромският „химн” „Джелем, джелем” от програмата по музика?
Затова именно и Паисиевата история се „качва” в по-горен клас. В шести клас не се разбира добре и както ясно се изрази министърът, така вместо да формираме ние „индоктринираме” национално чувство. Паисиевата история не се разбира, но „Малкият принц” – този „кратък учебник по философия” вероятно е по-лесно разбираем в тази възраст.
От друга страна с „Робинзон Крузо” ги учим „как се създава общество”” – къде на шега, къде наистина казва проф. Танев.
Друг е въпросът доколко в горния курс (в масовия случай) изобщо има интерес към литературни творби и не е ли по-добре да използваме инерцията на все още дисциплинираното изучаване на задължителното учебно съдържание на по-малките? Кога е точното време да започнем да възпитаваме в патриотизъм всъщност? И как го правим, ако знакови произведения и автори, които провокират точно това чувство са отпаднали.
Няма ги и Емилиян Станев, Павел Вежинов, Валери Петров – щели да се появят в програмите за профилирана подготовка. Едва ли за служителите на образователното министерство е някаква тайна, че в часовете за профилирана подготовка – СИП, ЗИП, учителите компенсират изоставането от редовните часове. Така че вероятността да се появят наистина е малка.
Ако в шести клас разтоварват, в осми натоварват с амбициозни произведения и автори, които в тази „хормонална” възраст сигурно ще „привлекат” интерес. Няма я съвременната българска литература, но пък ето я литературата на Античността, Средновековието и Ренесанса.
Интересът на осмокласниците се „подгрява” с „Илиада”, „Любов” на Сафо, „Антигона” на Софокъл, Библия и библейски сюжети, За да ескалира с „Декамерон”, „Дон Кихот”, „Хамлет” и творчеството на Петрарка. Българското присъствие е скромно – „Пространно житие на Константин Кирил”, „За буквите” и „Азбучна молитва”. Но в края на краищата след като в седми клас цялото учебно съдържание е посветено на българската литература и нейните автори, можем да си позволим тази европейска забежка.
Ако още не е станало ясно какво се цели с тези учебни програми, да погледнем как са формулирани очакванията за крайни резултати в самите документи:
„Обучението е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани с литературата и с изграждането на литературни и социокултурни компетентности на ученика.”
Има ли нещо неясно?
