Някъде това ще се размие. Някъде ще е просто новина.
Някой няма да го чуе. После ще плаче, че е изгубил най-важното.
Разпадът е днес.
Каквото и друго да броите за успех, няма да е успех.
Докато не промените цифрата на децата.
Тази година, ужасната 2016-та, не е отвратителна, защото умря Елтън Джон и Мохамед Али. А защото се родиха само 59К деца, българи.
Да бе, майка ви стара, знам – Елтън Джон, не е умрял.
Хайде сега – съсредоточете се, говеда на разврата.
САМО 59 000 български деца – само за една година.
Ужасът в тази цифра не е, че са малко.
Ужасът е, че са николко.
Защото не искам да смятам колко са точно българските деца в цифрата 59 хиляди.
Колко от тях ще имат родители, които ще им кажат АЗ СЪМ БЪЛГАРЧЕ, които ще им говорят с 6000 български думи. Поне.
Писна ми да съм регистратор на загубените каузи. Но ще го правя, докато дишам. Защото искам да ви кажа, че 59 хиляди – в тая цифра нищо не е наред.
Никога, никога досега, откакто се броим – не са раждани толкова малко деца.
И никога досега не са били толкова малко българи. Толкова лоши българи. Толкова дефектни българи. Да ги наречем уклончиво – други българи. Казвам ви.
Мразят ме, съдят ме, мачкат ме, псуват ме – но сърце не трае.
Аз не мога да не ви кажа, че това, което правим, това, което ни причиниха – е смърт.
А го нарекоха свобода.
Залудо е тая свобода. Ако ние не се правим, ако ние не се раждаме – залудо е всичко като възможности на свободата, демокрацията, справедливостта и мечтата.
Ако ни няма и ако жените ни, и мъжете ни не произвеждат народ – ебем ти тая свобода, американска ли е, каква е?! Пошла ли е, що е?! Лъжлива ли е, човешка ли е?!
Някой друг ще ни замести на тая земя, гответе се.
Оказа се, за наш ужас, че във времената на най-лош тоталитаризъм ние се раждахме три, четири пъти повече.
Няма такава демокрация и такава свобода, която да ни убеди, че е по-добрата от робството – ако изчезваме.
Няма. Става дума за бъдеще и за цифри.
Не става дума за обществени строеве и граждански свободи. Не става дума за дефиниции на обществено правилно и обществено неправилно.
Ние умираме.
И да, тази смърт не е последната. Не ме е страх.
Но, Бога ми – защо я представяме за естествена. За нещо спонтанно, за нещо нормално?!
Защо, бога ми, я представяме като бъдеще?
Бога ми. В тая свобода, измерена в 59 хиляди деца – няма бъдеще.
Ние днес не се мерим в банкови депозити, космонавти или шопинг престиж, брутен вътрешен продукт или калцинирана сода на глава от населението.
Нашата мярка е в деца.
59 хиляди. Българи. За една година. В деца.
Ние няма да свършим. Но това, което днес си мислим, че е живот – всъщност не е живот.
Не е и бъдеще.
Убийте всеки, който ви пречи да се раждате.
Убийте го.
Източник: Лентата.ком , Мартин Карбовски
