Всеки път, когато сигналът за старт е подаден, той се откъсва като светкавица, целяща възможно най-бързо да напусне пределите на някакъв флегматичен облак от спринтьори. И винаги го прави! Колко често свързвате Юсейн Болс с електрически искров заряд в атмосферата?
Или точният въпрос е друг – колко често се сещате за спринтьора, когато навън има гръмотевична буря? Защото той толкова често е асоцииран с природното явление, че думата „светкавица“ се е превърнала в нарицателно за две съвършено различни неща.
Само едното от които обаче става първия лекоатлет, спечелил златен медал в дисциплините 100 и 200 м, което прави на Олимпиадата в Пекин през 2008-а. Ямаецът е и единствен в историята, счупил три рекорда в рамките на едни Игри.
Болт грабна три златни медала през 2008-а, а през 2012-а в Лондон постави нов световен рекорд на 100 м – 9.63 секунди. После се качи най-високо на почетната стълбичка след края на спринта на 200 м и бе първи с Ямайка на щафетата 4х100.
Икона на 21 век, 5-кратен световен шампион, 5 пъти определян за „Атлет на годината“ от ИААФ и три пъти за „Спортист на годината“ от фондация „Лауреус“.
В света на леката атлетика всичко се променя много бързо, но едно нещо остава константа – самочувствието на шоумена: „Във футбола може да спорите кой е най-добрият, но не може да има две мнения по въпроса кой е най-бързият човек на планетата.“
„Ще мине много време преди да се намери човек, талантлив колкото мен, за да подобри рекордите ми“, казва атлетът и изглежда толкова трудно да му противоречим.
Историята на Юсейн Болт обаче не трябва да започва от началото, както е редно за всеки житейски път. Нито от края, както често пъти се прави заради различната интерпретация. Историята му трябва да започне от средата, но не в името на някакъв опит за оригиналност, а защото нищо преди това няма значение и нищо след това нямаше да се случи.
Сколиозата, или по-точно сколиозната болест, е препятствието, което едва не спира един от най-великите олимпийци. Заболяването се свързва с много симптоми, от които основният е латералното (странично) изкривяване на гръбначния стълб.
Болките в гърба почти връщат Юсейн обратно в селските райони на Ямайка, където за първи път проявява таланта си, състезавайки се с вятъра. Те го карат да се съмнява, че има шанс и може да бъде елитен спортист.
Преди това талантът му е открит в малкия град Шеруд-Кънтент, област Трилони, когато още е 12-годишен и решава да си направи състезание със свой приятел, а местен свещеник обещава на Болт, че ако победи, ще получи безплатен обяд. Храната след победата пък е най-вкусната, която бъдещият феномен някога е ял.
Времената, разбира се, са различни и Юсейн тогава е запален по футбола и крикета без въобще да мисли за атлетиката. Бил обаче толкова бърз, че когато имало състезания, не му давали да взима участие в повече от две дисциплини, за да имат шанс останалите ученици. Така разбрал, че в краката му има нещо специално, което го кара да лети, когато другите тичат.
През 2001-ва печели първия си шампионат, когато триумфира на училищния шампионат на Ямайка, а после гладът му става все по-голям, а състезателната натура у него се превръща в гладен хищник, който схрусква най-бързите мъже на планетата за закуска.
Спринтьорът преодолява всичко по пътя си и не се отказва, въпреки че има проблеми с гърба. Физическият му недъг му дава допълнителна мотивация и послание, което носи със себе си – талантът може да победи всичко и нищо не е по-голямо от човешките мечти!
Но не всичко за него е цветя и фанфари. Справяйки се болестта си, която Фортуна му праща като изпитание, той се изправя пред кръстопът, в който съдбата няма пръст.
През 2009-а Болт е на върха на света, след като на Олимпиадата в Пекин се окъпва в злато, но катастрофира с автомобила си заради несъобразена скорост. Разминаването със смъртта се превръща в житейски афоризъм с огромно символно значение, защото щеше да е наистина тъжно най-бързият човек в историята да загине заради висока скорост.
Тогава спринтьорът разбира, че мястото да бъде светкавица е само на лекоатлетическата писта. Възстановен от шока и отново в топ форма, той продължава да доминира и до ден днешен, въпреки че страда от много контузии.
На Игрите в Рио вече няма никакво значение представянето на Юсейн Болт, защото както и смият той твърди, отдавана се е доказал. Възможността да гледаме един от най-големите спортисти на всички времена обаче е велика. Защото имаме късмета да сме родени във времето на Болт.
А дори той да реши да се разходи по пистата, когато всички спринтират, пак ще бъде победител за феновете на стадиона.
