Инфлацията през февруари достигна 10% на годишна основа, с което в голяма степен се поизчерпа предвоенният инфлационен потенциал.
Очакванията в началото на годината бяха за достигане на пик на инфлацията през пролетта и постепенно успокояване на цените през втората половина на годината. Войната в Украйна обаче промени изцяло тези тенденции, създавайки нов инфлационен шок. Съответно и властта е добре да обърне внимание на инфлацията, защото тя вече е проблем №1 според социологическите проучвания.
В началото на следващата седмица НСИ ще публикува данните за инфлацията през март и е съвсем реалистично да се очаква рекордно високо ускорение. Досега най-голямо ускорение на инфлацията беше отчетено през ноември миналата година и януари тази година (1,3% и 1,4% съответно). По-паметливите си спомнят, че в тези месеци не се изплатиха компенсации за скъпия ток заради забавяне на процедурите и в резултат фирмите получиха високи сметки за ток, което подхрани инфлацията. Но сега през март тези пикове ще бъдат надминати и инфлацията най-вероятно ще подскочи доста повече.
Подобно е положението в други европейски държави. Основен двигател на инфлацията в еврозоната са енергийните цени, но храните и индустриалните стоки също допринасят. А и без това високата инфлация в САЩ достигна през март рекордна стойност от 40 г. насам.
В България ускорението на инфлацията през март ще бъде по-високо, отколкото в предишните месеци. Дори само да погледнем горивата, които поскъпнаха значително, с близо 40 ст. от средата на февруари до средата на март, след което поскъпването продължи, макар и по-плавно. Но освен енергията и горивата при нас и поскъпването на храните ще натежи повече, тъй като храните имат по-висок дял в потребителската кошница на българина. И едва ли инфлацията ще приключи изцяло през март, вероятно ще има допълнителни ефекти през пролетта, особено ако се стигне до ескалация на войната.
Инфлацията се движи изцяло от външни фактори. Цените на енергия, суровини, храни на международните пазари се влияят от несигурността около войната. В някои случаи има намаление на физическите доставки – например Украйна е един от най-големите износители на зърно и слънчоглед, но заради блокирането на пристанищата не може да изнася (опитва се да компенсира чрез железниците, но капацитетът е доста по-нисък).
В други случаи има притеснения за бъдещо прекъсване на доставките – такъв пример е природният газ, при който доставките не са спрени, но споровете около валутата, в която да се плаща, поддържат напрежение и високи цени. Отказът на редица страни и компании от руски петрол води до поевтиняване на руския петрол тип “Уралс” и съответно поскъпване на петрола тип “Брент”.
Понеже инфлацията се движи от външни фактори, в България нямаме директно влияние върху нея. Дори силно да затегнем фискалната политика и да постигнем голям бюджетен излишък, е малко вероятно да повлияем на инфлацията, но може да навредим на икономиката и да предизвикаме рецесия.
На инфлацията могат да повлияят големите световни централни банки – те постепенно затягат монетарната политика, като целта им е плавно да намалят инфлацията до следващата година, но без да вкарват световната икономика в рецесия.
Това е труден баланс – затягането да е достатъчно силно, за да спре инфлацията, но не толкова рязко, че да нокаутира икономиката.
Ако приемем, че централните банки ще снижат инфлацията до края на следващата година, това все пак означава, че предстои поне една година със сравнително висока инфлация. Вътрешната икономическа и бюджетна политика може да допринесе много за преодоляване на ефектите от високите цени.
Как може да стане това?
l Един вариант е с директно парично подпомагане на домакинствата – такива временни мерки има например в Германия, където се отпускат по 300 евро на всеки работещ, 200 евро на хората на социални помощи и 100 евро на всяко дете в домакинството. Това се комбинира с временно намаление на акцизите върху горивата и почти безплатни билети за градския транспорт.
l Друг вариант е предложен в Полша – намаление на облагането на доходите, така че да останат повече средства в домакинствата, особено в нискодоходните. Предимството на този вариант е, че става въпрос не за временна мярка, а за по-дългосрочна реформа.
По-добре да се даде превес на по-дългосрочни мерки. Например, вместо еднократни суми за пенсионерите може да се помисли за по-сериозно повишение на пенсиите.
С данъчни облекчения могат да се стимулират работодателите да повишат заплатите повече от инфлацията (например, да се намалят осигуровките за работодателите, които вдигнат заплатите над инфлацията). Могат и директно да се насочат данъчни облекчения към домакинствата.
А има ли пари? Отговорът е да. Бюджетът по принцип печели от инфлацията, тъй като тя увеличава приходите от ДДС и данъци. Но освен това България е голям производител и износител на ток, зърно, слънчоглед, олио, метали и т.н. Това са все стоки, които са поскъпнали на международните пазари и осигуряват повече приходи в страната. Само от износа на ток приходите са милиарди, и то в държавни компании, които плащат дивидент в бюджета. При другите износители също бюджетът печели от облагане на получените печалби. При високите цени на зърното могат да се намалят земеделските субсидии за сектора и средствата да се пренасочат към подпомагане на домакинствата.
В същото време планираните разходи за инвестиции в бюджета са много високи, но няма достатъчно време, за да се усвоят изцяло – така че в разходната страна също има буфери.
Накратко, инфлацията се дължи на външни фактори, но не сме беззащитни срещу нея. С подходящи антикризисни мерки е съвсем реалистично ефектът от инфлацията да се преодолее и покупателната способност на домакинствата да се запази – при това без да се повишава бюджетният дефицит./ “24 часа”
