Опитайте да си представите как ще изглежда София през 2050 г. Кой ще ходи по улиците, как ще изглежда градският транспорт, къде ще се събират хората? Вероятно датата ще ви се стори твърде далечна, а може би ще си кажете “какво пък толкова ще се промени”. Всъщност до тогава остават 34 години. За развитието на един голям град това съвсем не е дълго време: нещата, които не харесваме в София сега, като застрояването, паркирането, замърсяването – всички те са заложени като проблеми преди 20, 25, а понякога и повече години.
Новият главен архитект на София Здравко Здравков започна именно такъв разговор, когато през есента тръгна инициативата му за дългосрочна визия за развитието на града. Процесът започна скромно – с едно решение на Столичния общински съвет (СОС) за изготвяне на документ. През декември обаче Здравков придаде по-ясен вид на идеята като събра екип от петима души, начело с досегашния директор на One Architecture Week Любо Георгиев, които да отговарят за подготовката на бъдещия документ. Тяхната задача е да съберат всичко, което в момента се знае за това как работи София – от наредби и документи до данни за живото ежедневие на града. До два месеца трябва да се роди и задание за нова дългосрочна визия за развитието на столицата.
Това е моментът да се говори много и напоително за София – за проблемите и потенциалите на града, за всичко, което не работи добре и за това как може да изглежда. От новия екип искат да чуят мнението на възможно най-широк кръг от професионални организации, специалисти и активни граждани.
В края на декември “Визия за София” събра първата група архитекти, урбанисти, социолози, инженери, активисти и ги попита кои са силните и слабите страни на града, и как трябва да изглежда той след няколко десетилетия. Това беше първият от няколко разговора, които могат да бъдат гледани и в интернет, а цялата работа по бъдещата визия може да бъде проследена в Google Drive. Откъм настоящите управляващи, липсата на интерес е очевидна – на дискусията в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) от общинските съветници дойде единствено Иван Велков от Зелените. Но с времето и с осъзнаването, че колкото по-големи проблеми имат за решаване някакви общности, толкова по-директни ще стават техните искания към управниците, това ще се промени.
Най-тежкият проблем на София е, че се движи с миши стъпки в свят, който лети със светлинна скорост. Позитивите пък са природните и историческите дадености на града, стана ясно от дискусията. Някои от другите въпроси, върху които трябва да се замислим според специалистите са:
– Създаването на нормална инфраструктура в града не може да е голяма цел, а трябва да е минимално задължително условие
– София в момента не използва “зеления” си потенциал – не използва минералните извори, няма адекватна връзка с Витоша, не използва растителността “умно” за справяне със замърсяването
– Градът има заложени проблеми със закъснител – като изтичащия след няколко десетилетия експлоатационен срок на панелните блокове, които не получават нужното внимание в момента
– Столицата изостава с 15 години от технологичното развитие на големите градове, а промяната няма как да се случи ако общината не стане по-прозрачна в работата си
– Много от проблемите и конфликтите в града в момента се прикриват, а така няма как да бъдат решени
– София се развива като регионален център и е възможно до 2050г. броят на жителите й да се е удвоил. Планирането на такова разширение трябва да започне сега
По-долу са накратко идеите на всички участници в първия разговор.
МАРИЯ МАЛЦЕВА, ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА “СОФИЯ – ЗЕЛЕНА СТОЛИЦА”
София има изключителен природен капитал – планини, земя, реки, езера, слънчево греене. Това, в съчетание с човешките, структури, които сме създали, с цялата им пъстрота, хаотичност, и исторически наслоени пластове, е изключителна възможност да направим рязък преход към устойчив и чист начин на живот. Да добиваме енергията си по чист начин, да се придвижваме чисто и всичките ни дейности са в хармония със средата, в която живеем. Това е изключителна възможност да имаме своето лице пред света – ярко и разпознаваемо, както Париж е столица на модата, а Пало Алто – на модата, София може да бъде емблемата на устойчиво градско развитие в хармония с природата.
Не знаем какво ще има тук след 10, 20 или 30 години. Но трябва да си дадем сметка какъв искаме да бъде нашият град тогава.
Искаме ли да дишаме чист въздух, да ядем чиста храна, да пием чиста вода?
Искаме ли да излезем от формата на силно анонимизирани струпвания на хора, където всеки се е барикадирал в своя дом и не се познават помежду си, или искаме тези хора да излязат навън в чисти и приветливи градски пространства, които предразполагат да творим, да споделяме, да намираме съмишленици в своите идеи и да се развиваме? Зеленият и устойчив град е отговорът на всички тези предизвикателства едновременно. Той свързва тези три неща – чистата среда, икономическото развитие и общността. Трябва да го имаме в предвид, когато си мислим как ще изглежда нашият град през 2050 г.
ДЕННИЦА КЮРАНОВА, ИНИЦИАТИВНА ГРАЖДАНСКА ГРУПА ЗА НОВА НАРЕДБА ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ОБСЪЖДАНИЯ
Аз ще се хвана за думата общност. Защо една от целите на визията, а след това и на новия Общ устройствен план, да не бъде създаването на общност? Общността вирее най-вече в публичните пространства, там се случва животът заедно.
А това, което виждаме през последните 25 години, е свиването на публичните пространства.
Най-вече това се случва чрез намаляване на общинската собственост. Улици, площади, пешеходни зони, пазари, зелени пространства. Със загубата на тази собственост обаче общината губи част от инструментите си за управление на града. Започва да се огъва под натиска на частните интереси и абдикира от ролята си на защитник на общия интерес. Все повече собствеността започва да диктува плановете и устройството на града. Липсата на диалог с гражданите постоянно ражда конфликти. Дали ще е заради презастрояване, заради унищожаване на паркове или други.
Може да се започне от това да се търси дефиниция какъв е жизненонеобходимият минимум публично пространство, за да може общността да съществува и да има свободата да се развива. Градската среда да генерира не напрежение, а възможност. Дали да не потърсим съгласие за това кое в нашия град искаме да остане и да дефинираме някакви критерии какво е паметта на града.
ИВАН ВЕЛКОВ, ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СТОЛИЧЕН ОБЩИНСКИ СЪВЕТ, ГРУПА 5
Ние продължаваме вече толкова години да търсим решения, които в някаква степен да изравнят по критерии града ни с други европейски столици. И непрекъснато изоставаме. Големият проблем на София, освен очевидните – мръсния въздух, изпотрошените тротоари, хилядите паркирани автомобили, е това, че сме бавни. Бавно взимаме решения и бавно търсим вариант да изпреварим останалите. Липсва ни скоростта, с която работим по тези въпроси.
Това градът да стане по-чист, по-подреден и по-приятен за живеене вече не е достатъчно да е цел, то е задължително условие.
За мен голямото предизвикателство е да намерим нещо, което рязко да ни отличи от посредственото, половинчато наше живуркане в сравнение с най-добрите градове в света. Защото ако не си поставим много по-амбициозна цел, бавно и постепенно отмятане на задължителните елементи от една програма за градско развитие никога няма да позволи на студентите 4-ти курс да им кажем “недейте да мислите за чужбина, и тук може да правите същото”. Ако говорим за София след 35 години пазарът ни трябва да създаде съвсем други условия, които да карат и нас самите и всички други да харесват София по конкретни, индивидуални и много приятни критерии.
ГЕОРГИ ПЕНЧЕВ, ОБЩЕСТВО.БГ
Първото предизвикателство пред София е това да реши урбанистичните си проблеми – липса на публични пространства, тяхното западане, оредяваща зеленина, хаотично застрояване, конфликти между частни интереси и граждани, транспорти решения, които нерядко са неадекватни. Много граждански организации алармират от години и предлагат решения. Със сигурност Столичната община прави много, но публичното усещане е, че това продължава да е недостатъчно. Второто предизвикателство е как активните граждани, които поставят проблеми и предлагат решения, да бъдат въвлечени максимално лесно в диалог с институциите. Третото предизвикателство е София като умен град. Париж позволява на гражданите експериментално да участват в бюджетирането, Ню Йорк е създал възможност чрез мобилно приложение гражданите да картотекират всички дървета в града.
Предизвикателството е как София да не изостава с 15 години от технологичното развитие на света.
Столична община е един не е много добър участник в инициативата за отворени данни. Дотук тя има публикувани 10 набора от данни, в не много добър вид за обработка. Поръчан беше отделен портал – opensofia.net, който е много слабо популиран. А отворените данни са много добър механизъм активните граждани да получат видимост към това, което се случва в общината и да генерират решение. Колкото и pdf документи да се публикуват на сайта на Направление “Архитектура и градоустройство”, това не е нещо, с което може да се работи удобно. Това не е начин, по който гражданите могат да бъдат въвлечени.
Прозрачност и видимост на това, което прави общината, не само създава мотивация на институциите да са по-отговорни, но и променя техния манталитет за взимане на решения. За да бъдат ефективни политиките, те винаги трябва да бъдат базирани на адекватни данни. За да предложиш на гражданите добре форматирани данни, ти трябва да помислиш как си събираш и организираш. В това има огромен потенциал за развитие.
ПРОФ. АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ, ДИРЕКТОР НА “КУЛТУРЕН ЦЕНТЪР” – СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ
Законово регламентираното понятие за културно наследство е изключително тясно. То превръща в наследство един пласт от града и оставя без внимание ужасно много неща. Като започнем от архитектурния модернизъм, минем през най-новите постижения на архитектурата. Но най-важен е друг пласт, който ние наричаме дисонантно – това, за което се спори, за което има разнобой ценно ли е или не, около което има дискусия. То спешно се нуждае от законова регламентация.
Около всички паметници на бившата комунистическа епоха би трябвало да има законов статут, който да описва техния полемичен характер.
Очевидно няма да решим всички проблеми на града – нито урбанистични, нито сградния фонд, нито фасадите или визуалната среда. Трябва да се научим да правим нещо друго – да управляваме погледа. Не просто да променяме града, който е труден и скъп за променяне, а да променяме начина, по който хората го гледат. Най-лесният пример за това са туристите. Ако се направят съответните маршрути и те показват точки из София, които знаят само инсайдъри, тогава те ще видят София с други очи. Но това не важи само за туристите, но и за жителите. Те трябва да бъдат естетически образовани, за да видят красотата в този грозен град. Например ние имахме идея “София грозна отвън, красива отвътре” – да превърнем в основна атракция вътрешните пространства на София. Най-вече софийските дворове, които сега са преградени, приватизирани, замърсени. Не да ремонтираме фасадите, а обратното и да учим тези, които живеят в тези сгради, да видят собственото си място на обитаване по нов начин.
ЛАНД. АРХ. ВЕСЕЛИНА КАЛАЙКОВА, СЪЮЗ НА ЛАНДШАФТНИТЕ АРХИТЕКТИ
Трябва да се погрижим гражданите да имат по-добър ежедневен отдих – с възстановяване на съществуващите зелени пространства, със създаване на нови паркове, които да намалят натоварването в големите паркове, а в същото време да осъществяват ежедневния отдих на гражданите.
Трябва да се помисли и за връзката с Витоша.
В момента е намален достъпът, защото транспортът е труден, спират се автомобилите в събота и неделя. Трябва да се помисли за възстановяване на лифта в Княжево и бързо достъп до Витоша. Замърсяването в градска среда може да се спре с увеличаване на зелените стени и покриви, които да улавят фините прахови частици.
РУМЯНА МИЛОВА, ДИРЕКТОР ДИРЕКЦИЯ “ПАРКИРАНЕ И МОБИЛНОСТ” – ЦЕНТЪР ЗА ГРАДСКА МОБИЛНОСТ
Трябва да се погрижим за това гражданите, които възпитават децата си, и другите, които ще дойдат след тях, да бъдат с друго съзнание – да спазват правилата. Това съществено много ще повлияе на визията на града. За да има резултат от дейността на една структура като нашата, необходима е помощта на гражданите. Във Виена също има много автомобили, по тротоарите няма антипаркинг колчета, няма и паркирали автомобили по тротоарите.
Не искам да прехвърля цялата отговорност на гражданите, но за да има ред трябва да има правила, които да се спазват.
ДОЦ. Д-Р ЕЛЕНА ДИМИТРОВА, ПРЕПОДАВАТЕЛ В КАТЕДРА “ГРАДОУСТРОЙСТВО”, УАСГ
Започвам от това, което смятам за най-силната страна на нашия град. За мен то е онова, което е сътворено от строителите на съвременния столичен град. Онова, което се случва в едни много кратки години на осмисляне, на осъзнаване, на заставане отново на картата на Европа. Тяхното интегрално мислене, умението да уважават историята на града си и да погледнат с огромна вяра в неговото бъдеще. В структурата на този град виждаме много ясна визия и много ясно защитена принадлежност към европейското културно пространство.
Днес има много видими рани в градската тъкан. Има грозни неща. Но всъщност някога там в началото на столичното битие мъдро и с мярка са посочени реперите на дългосрочното градско развитие.
Какво ни е нужно? Най-много в момента ни липсва цялостно мислене.
В състояние сме да изброим много проблеми, но ни е нужно цялостно мислене, което да се базира на чувството ни за принадлежност към времето и пространството. Осмислянето на историческия градски процес, в който имаме отговорност да вградим своя камък. Градът продължава. Това, което оставим след нас, разказва кои сме и защо сме живели, в какво сме вярвали. Липсва ни чувство за самоуважение, за съзнание за собствената ни ценност. Ние непрекъснато се сравняваме. Непрекъснато някого догонваме. Непрекъснато изоставаме някъде. Имаме нужда от доверие в собствените ни сили, във възможността ни да формулираме своята собствена мечта за бъдещето. Която да може да обедини енергията на града.
Приоритетите ни винаги ще бъдат конфликтни. Да, искаме повече паркове, по-чист въздух, но за сметка на какво в града, с който разполагаме? Искаме да отвоюваме място за велосипеда и пешеходеца, за сметка на какво? Как ще усопеем да се обединим около идеята къде разполагаме цялото пространство, от което се нуждаем. Това може да се изясни само с диалог.
ПРОФ. АНТОНИЙ ГЪЛЪБОВ, ДЕПАРТАМЕНТ “ПОЛИТИЧЕСКИ НАУКИ” – НБУ
София е ествествен център в широк диапазон врамките на 350-400 км в окръжност около града. Ако е вярна хипотеза ми, че градът ще продължи да расте и към 2050г. ще е между 4.5 млн. души и 5 млн.души, това ще е съществено важен регионален център.
В момента градът е пространство на конфликти. Постоталитарният град, с целия сблъсък на публично и частно, на фрагментирането на градското пространство, на загубата на идеята за цялост – всичко това е четимо през социология на конфликта, а не през системност и търсене на равновесие.
Градът в момента изглежда блокиран, в режим на самозащита, по простата причина, че ние отказваме да приемем, че живеем в конфликтна среда.
Това би означавало да сме готови да управляваме тези конфликти към постигане на съгласие. Подходът, който предлагам, е да мислим това като множествено конфликтно пространство и да се откажем от доминиращата ни култура, в която твърдим, че нямаме конфликти помежду си, много се харесваме, много искаме да живеем заедно. Не е вярно. Имаме нарастващи напрежения между местни жители и различни поколения мигриращи хора, които ще се усещат все по-ясно.
АРХ. БОЙКА КЪДРЕВА, ДИРЕКЦИЯ “ТЕРИТОРИАЛНО ПЛАНИРАНЕ” – НАГ
През 2050 г. този град ще се населен със съвсем различни хора. Смятам, че не е утопия, че тогава те ще имат много повече време за себе си. Работният ден ще е по-къс. Те ще работят различни професии, или ще ги работят по различен начин. Ще имат различно движение до работното си място. Може би няма да имат една професия. Ще искат да вършат едновременно повече неща. За това според мен основното предизвикателство е, че хората ще искат да живеят не по този начин, по който живеят, и не на тези места. За това трябва да развиваме модерна връзка между града и неговата периферия. Не трябва да подценяваме задължителното развитие на вторичните центрове, създаването на нова градска среда в модерните вторични центрове.
ИНЖ. ГЕОРГИ КОРДОВ, КАМАРА НА ИНЖЕНЕРИТЕ В ИНВЕСТИЦИОННОТО ПРОЕКТИРАНЕ
Когато казваме 2050 г., тогава ще се навършат 100 години от построяването на първите едропанелни блокове в София. Но не толкова качествотото на блоковете от конструктивна или визуална гледна точка са важни. Важно е, че при навършване на 100 години изтичат експлоатационните им срокове. В тези едропанелни сгради може би в момента живеят близо 50% от населението на града.
Когато се говори за бъдещето на София възниква въпросът как ще бъдат преразпределени тези маси от хора.
Те не са собственици на земята, но са собственици на своите жилища. Това е демографски въпрос. Как ще се развива София, след като все още не се говори по този въпрос.
УРБ. ГАЛИНА АЛЕКСОВА, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪЮЗА НА УРБАНИСТИТЕ В БЪЛГАРИЯ
Всички искаме град, който предлага среда за личностно и професионално развитие. Здравословна, безопасна и сигурна среда, в която човек може да създаде семейство и да отгледа деца. Тези неща ще са валидни и за следващите поколения.
София дотук си е поставяла много цели, възлагала си е различни задачи, писала е много областни стратегии и приоритети. Много от тях без последствие. Има много ангажименти в рамките на общността – по отношение на замърсяването на въздуха с фини прахови частици, на управлението на отпадъците, на кръговата икономика. В това тя изостава.
За да постигаме целите, трябва да престанем да мислим за управлението на града като за неговото администриране.
Трябва да престанем да мислим за управлението в смисъла на английската дума government, а повече като governance. Това ще позволи на всички нас да участваме в решаването на проблемите. София трябва да изгради тази визия, която да й позволи да се самоуправлява, да даде възможност на местните общности да търсят собствените си решения.
